О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1058

гр.София, 11.05.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 4418 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. И. Т. против решение № 169 от 20.07.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 565 по описа за 2021 г. на Окръжен съд-Враца, III-ти въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 260449 от 12.10.2021 г. по гр. д. № 1467 по описа за 2021 г. на Врачанския районен съд, V граждански състав. С първоинстанционното решение Г. И. Т. е осъдена да заплати на Р. М. И. сумата 1 110 лв., преведена на 20.03.2020 г., сумата 13 000 лв., преведена на 23.03.2020 г. и сумата 1 300 лв., преведена на 30.03.2020 г., тъй като са получени от ответницата без правно основание.

Касаторът счита, че решението на Врачанския окръжен съд е недопустимо, понеже съдът е обсъдил и е счел за неоснователни възражения, които не са били повдигнати в отговора на исковата молба, а по наведените възражения не се е произнесъл.

Р. М. И. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 1 000 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване в тези части Върховният касационен съд намира следното:

Р. М. И. е посочила в исковата молба, че е превела на Г. И. Т. сумите 1 110 лв. на 20.03.2020 г., 13 000 лв. на 23.03.2020 г. и 1 300 лв. на 30.03.2020 г. без правно основание, поради което е поискала ответницата да бъде осъдена да върне тези суми.

В отговора на исковата молба Г. И. Т. е заявила, че основанието за плащане на сумите е дълг на Б. М. К., която е дъщеря на ищцата. В резултат от неправомерните действия на дъщерята, която е водила счетоводството на „Д. Т. ЕООД, чиито едноличен собственик е ответницата, през периода 22.11.2018 г.-19.03.2020 г. са причинени имуществени вреди на дружеството в размер на 24 310, 43 лв. Плащайки сумите, ищцата е погасила част от дълга на своята дъщеря и ответницата като управител на дружеството потвърждава извършеното изпълнение за сметка на дружеството съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗЗД.

Анализирайки подробно доказателствата по делото, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че ответницата не е доказала твърдението си за причинени от дъщерята на ищцата имуществени вреди на дружеството в резултат на неправилно водена счетоводна дейност. Ето защо е приел, че преведените от ищцата суми по личната сметка на ответницата са получени без основание, поради което тя е била осъдена да ги върне.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Възприел е заключението на районния съд, че от разпита на свидетеля по делото не може да се установи причиняването на имуществени вреди под формата на публични задължения за данъци и наложени имуществени санкции за административни нарушения на данъчното законодателство на „Д. Т. ЕООД. Констатирал е, че по делото не са представени влезли в сила ревизионни актове и/или наказателни постановления, от които биха могли да се изведат сочените обстоятелства. Добавил е, че не е доказано също встъпване или заместване в дълга на дъщерята, извършено от ищцата. Формулирането на този допълнителен аргумент от страна на въззивния съд обосновава оплакването на касатора, че въззивното решение е недопустимо. Вместо да разгледа възражението в отговора на исковата молба, че се касае за плащане на чужд дълг, направено на овластено от кредитора лице съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗЗД, въззивният съд е обсъдил възражение за встъпване или заместване в дълг, каквото не е повдигнато. Това процесуално нарушение води според касатора до произнасяне по незаявен предмет и до недопустимост на решението. Тезата на касатора почива на погрешно отъждествяване между произнасянето по непредявен предмет на делото и произнасяне по незаявено възражение на ответника. Първото процесуално нарушение може да доведе до постановяване на недопустимо решение, ако са разгледани непосочени в исковата молба фактически основания / цитираните от касатора решение № 234 от 30.01.2019 г. по т. д. № 711/2018 г. на I ТО на ВКС и решение № 165 от 12.03.2016 г. по г. д. № 2333/2014 г. на I ТО на ВКС/. Второто нарушение не предизвиква недопустимост на решението, а само неправилност, като този порок може да послужи за отмяна на решението само ако е съществен. Освен това представлява основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване/решение №105 от 9.9.2019 г. по т. д. № 2291/2018 г. на II ТО на ВКС/. В случая въззивният съд се е произнесъл точно по предмета на спора, въведен с посочените в исковата молба обстоятелства, поради което решението е допустимо и на това основание не може да се допусне касационно обжалване.

Касаторът не е формулирал въпроси, които са от значение за изхода на делото и са обусловили правните изводи на въззивния съд, а касационният съд не може да изведе такива въпроси от твърденията в изложението или касационната жалба. Ето защо непосочването на правни въпроси от значение за изхода на спора е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване/т. 1 на ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.

За пълнота следва да се посочи, че въззивният съди е обсъдил същността на възражението на касатора, че плащането е на основание погасяване на чужд дълг, като е приел, че наличието на такъв дълг не се установява по делото. Не е допуснал посоченото нарушение на т. 2 на ТР №1 от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 182013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска е била правилна и въззивният съд не е имал задължение да дава указания за ангажиране на други относими към спора доказателства.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора Г. И. Т. дължи на Р. М. И. 1 000 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 169 от 20.07.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 565 по описа за 2021 г. на Окръжен съд-Враца, III-ти въззивен граждански състав.

ОСЪЖДА Г. И. Т.-[ЕГН], да заплати на Р. М. И.-[ЕГН], сумата 1 000/хиляда/ лв. разноски за касационното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: