ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 704
гр. София, 11.04.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Василка Илиева
Членове: Б. И.
Ерик Василев
като разгледа докладваното от Е. В. К. гражданско дело № 20228002104633 по описа за 2022 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на „Т. С. ЕАД, чрез юрисконсулт Б. А., срещу решение № 262743/18.08.2022 г. по в. гр. д.№ 2166/2021 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 28.11.2020 г. по гр. д.№ 8710/2020 г. на Софийски районен съд и е уважен иск на Е. М. Е. срещу „Т. С. ЕАД, на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 59 ЗЗД, за сумата 15 653 лева, обезщетение за ползване на енергиен обект за доставка на топлинна енергия за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда - етажна собственост, в [населено място], в периода 23.04.2015 г. - 17.02.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 18.02.2020 г., до изплащане на сумата.
Касационната жалба съдържа доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, а в изложение към нея се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК по уточнени при условията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, въпроси за характера на иска по чл. 137, ал. 2 ЗЕ за обезщетение на клиенти, изградили за своя сметка съоръженията за доставка на топлинна енергия и присъединяване към топлопреносната мрежа на сграда - етажна собственост, респ. за необходимия срок, с изтичането на който се погасява вземането. Според касатора, въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като нормите на неоснователното обогатяване са приложени неправилно и липсва неизпълнение на задължението за сключване на договор по отношение на поставена извън гражданския оборот вещ, чиито собственик не може да я ползва, но не поради действия на дружеството, а поради законово ограничение.
От Е. М. Е., чрез адвокат Т. В. от АК-София, оспорва доводите в касационната жалба, като твърди, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на решението до касация и претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
За да постанови решението, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 137, ал. 2 от ЗЕ санкционира разместването на имуществени блага до изкупуване на съоръженията, които не са изградени от топлопреносното предприятие, представлява частен случай на неоснователното обогатяване. Съдът е установил, че с влязло в сила решение по гр. д.№ 5238/2015 г. на СГС е присъдено обезщетение по чл. 59 ЗЗД за периода от 22.04.2012 г. до 22.04.2015 г., тъй като съоръженията за доставка на топлинна енергия са били изградени със собствени средства на ищеца, след съгласуване с ответното предприятие и се експлоатират от него, поради което е налице хипотезата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ, а претенцията е основателна. Според мотивите на решението, приложението на разпоредбата на §4, ал. 4а ПЗР на ЗЕ (в сила от 08.05.2018г.) не променя крайния му извод, тъй като поканата до ответника е получена с исковата молба по предходното дело, а направеното възражение за давност е неоснователно, тъй като вземанията за неоснователно обогатяване се погасяват с общата петгодишна давност, която към датата на исковата молба - 18.02.2020 г., не е изтекла. Съобразявайки заключение на вещото лице, съдът приема, че ответникът се обогатява за сметка на ищеца и дължи обезщетение за ползване на съоръженията в размер от 15 653 лева.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въпросите не дават основание за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради следното: В съдебната практика на ВКС -напр. определение № 551/04.07.2022 г. по гр. д.№ 3781/2021 г., IV г. о., определение № 326/06.06.2022 г. по т. д. № 1858/2021 г., I т. о., определение № 60587/23.07.2021 г. по гр. д.№ 3993/2020 г., IV г. о., определение № 592/10.11.2020 г. по т. д.№ 853/2020 г., II т. о. и др. се приема еднозначно, че предвиденото в чл. 137, ал. 2 ЗЕ задължение за плащане на цена за ползването на съоръженията е проявление на принципа за забрана на неоснователно обогатяване, т. е. при липсата на договор за изкупуване на съоръженията, енергийното предприятие дължи наем, респ. обезщетение за ползване на чужда вещ без основание.
Въпросът за приложимия давностен срок при вземания за обезщетение от неоснователно обогатяване също има установена съдебна практика на ВКС, според която в хипотезите на неоснователно обогатяване е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД - така т. 7 на ППВС № 1/1979 г. и решение № 229/10.11.2014 г. по гр. д.№ 2796/2014 г., ВКС, I г. о.
Предвид изложените съображения и разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, т. 4, точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се отнася до изменение на задължителна практика и практиката по отделни казуси, с оглед преодоляването на възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба, а развитието на правото е относимо към тълкувателната дейност на ВКС с оглед преодоляване на недостатъците при непълна, неясна или противоречива правна уредба. След като в случая не е налице нито една от визираните хипотези, не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
От Е. М. Е., чрез адвокат Т. В. от АК-София са поискани сторените разноски в касационното производство, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 22.11.2022 г.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 262743 от 18.08.2022 г. по в. гр. д. № 2166/2021 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Т. С. ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на Е. М. Е., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат Т. В. от АК-София, сумата от 1500 /хиляда петстотин/ лева разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.