Р Е Ш Е Н И Е

№ 50080

гр.София, 10.05.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и трета година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. И

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Е. В

при секретаря А. Д и прокурора

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 3682/ 2019 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 58/ 05.02.2020 г. по настоящето дело по жалба на К. Г. И. e допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 70 от 25.04.2019 г. по гр. д.№ 144/ 2019 г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) иск, квалифициран по чл. 124 ал. 1 ГПК за признаване за установено, че К. Г. И. има право на допълнителен платен годишен отпуск от по 12 дни за положен извънреден труд над 50 часа за всяко тримесечие в периода 01.01.2003 г. – 30.06.2013 г. поради погасяване на правото по давност и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос за естеството на правото на допълнителен отпуск по чл. 229 ал. 1 т. 9 (предишна т. 8) ЗМВР 1997 г. (отм.) и чл. 212 ал. 1 т. 3 ЗМВР 2006 г. (отм.) и наличието на срокове за упражняването му, както и погасява ли се то по давност поради неупражняване.

В установената до настоящия момент практика на Върховния касационен съд по цитираните разпоредби от отменените ЗМВР (срв. решение по гр. д.№ 2812/ 2022 г., ІV г. о. и цитираните в него предходни актове на ВКС) се приема, че правото на допълнителен отпуск е по своето естество компенсация за положен от съответния държавен служител в МВР извънреден труд. Това следва от законодателната уредба, създадена със ЗИДЗМВР 1997 г....