О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 331

гр. София, 10.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети април две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 340 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Инженерконсулт“ ООД /н./, [населено място] срещу определение № 3113 от 7. 12. 2022 г. по ч. гр. д. № 3304/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което след отмяна на определение от 3. 10. 2022 г. по т. д. № 3108/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-16 състав е допълнено определение от 29. 07. 2022 г. по т. д. № 3108/2017 г. на СГС в частта за разноските като „Инженерконсулт“ ООД /н./ е осъдено да заплати на „Инвестбанк“ АД направените по делото разноски в размер на 63 000 лв. с ДДС.

Частният касатор поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, евентуално – неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага оплаквания, че въззивният съд неправилно е счел подадената молба по чл. 248 ГПК за допустима. Според жалбоподателя, се касае до разноски, извършени преди откриването на производството по несъстоятелност на длъжника „Инженерконсулт“ ООД /н./, вземането на ответника за тези разноски било изключено от списъка на приетите вземания с определението на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 ТЗ и кредиторът „Инвестбанк“ АД не бил предявил установителен иск по чл. 694 ТЗ с предмет това вземане. Счита, че с оглед горевизираните обстоятелства вземането на банката за направените разноски било погасено по право. Оспорва съществуването на основанието по чл. 78, ал. 4 ГПК за ангажиране на отговорността му за разноски. Твърди, че не е отговорен за прекратяването на делото, както и че на основание чл. 76, изр. 2 ГПК с оглед липсата на постановено по спора решение разноските следва да останат в тежест на страните, така както са направени, или да се поделят между тях. Моли обжалваното определение да бъде обезсилено, евентуално – отменено.

Частният касационен жалбоподател основава допускането на касационното обжалване на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя въпроса „Погасява ли се по право вземане за съдебни разноски по висящо гражданско или търговско дело, заварено от производството по несъстоятелността, когато вземането е възникнало отпреди откриването на производството по несъстоятелност, но не е прието и е включено в неприетите вземания, като не е подадено възражение в срока по чл. 690 ТЗ, респективно – когато възражението не е уважено и не е подаден иск по чл. 694 ТЗ?“. Твърди, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по частната жалба „Инвестбанк“ АД е депозирал отговор на жалбата, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поддържа, че подадената частна касационна жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Производството по т. д. № 3108/2017 г. на СГС е образувано по съединени при условията на евентуалност искове на „Инженерконсулт“ ООД срещу „Инвестбанк“ АД за установяване нищожност на договор за ипотека, както и на погасяването на ипотечното право на банката, отнасящи се до обезпечаване на вземанията по договор за кредит № 1064-07/21. 12. 2007 г. В хода на исковото производството спрямо търговското дружество ищец е открито производство по несъстоятелност с решение от 31. 07. 2019 г. по т. д. № 2327/2018 г. на СГС и в установените в ТЗ срокове ответникът „Инвестбанк“ АД е предявил в производството по несъстоятелност вземанията си по процесния договор за кредит, като обезпечени с ипотека, със заявена привилегия на удоволетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Предвид обстоятелството, че вземането на „Инвестбанк“ АД е прието като обезпечено с ипотека с посочения ред на удовлетворяване, СГС е прекратил производството по делото като процесуално недопустимо, тъй като въпросът за съществуването на договорната ипотека, послужила като обезпечение по цитирания договор за кредит, е разрешен със сила на пресъдено нещо.

С обжалваното пред Софийски апелативен съд първоинстанционно определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, СГС е допълнил прекратителното определение в частта за разноските, като е присъдил в полза на ответника „Инвестбанк“ АД на основание чл. 78, ал. 4 ГПК направените по делото разноски в размер на 23 266, 11 лв. В посочената сума са включени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 17 846, 18 лв. с ДДС, като съдът е уважил направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 63 000 лв. съобразно фактическата и правна сложност на делото.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е счел за неоснователни доводите на частния жалбоподател „Инженерконсулт“ ООД за погасяване на вземането за разноски поради включването му в списъка на неприетите в производството по несъстоятелност вземания и липсата на депозирано в срок възражение по чл. 690 от ТЗ от „Инвестбанк“ АД, респективно на предявен иск по реда на чл. 694 от ТЗ. Посочил е, че не се доказва разноските по настоящото дело да са сред изключените от списъка на приетите вземания по възражение на длъжника с определение от 01. 04. 2022 г. по т. д. № 2327/2018г. на СГС. Освен това е изтъкнал, че съгласно разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ се погасяват непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, но това правило намира приложение единствено при прекратяване на производството по несъстоятелност в някоя от хипотезите на чл. 735, ал. 1 ТЗ, за което по делото няма данни. Съставът на апелативния съд е приел, че за ответника е налице правен интерес от присъждане на пълния размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение, тъй като въпросът за фактическото събиране на присъдените суми е напълно ирелевантен за допустимостта на производството по чл. 248 ГПК.

Въззивният съд е счел, че в случая възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, поради което разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение в размер на 63 000 лв. не следва да бъдат намалявани. Мотивирал е този извод с фактическата и правна сложност на делото с оглед предявените четири обективно съединени в условията на евентуалност искове и реализираната защита от ответника по всеки от тях. По тези съображения съставът на въззивния съд е отменил първоинстанционното определение и е присъдил пълния заявен размер на адвокатското възнаграждение, чието заплащане е доказано по делото - 63000 лева с ДДС. Накрая е изложил съображения за неоснователност и на възражението на частния жалбоподател „Инженерконсулт“ ООД /н./ за недължимост на ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение предвид обстоятелството, че ищцовото дружество е дерегистрирано по ЗДДС, като се е позовал на разпоредбата на пар. 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.

При извършената служебна проверка не се установява въззивното определение да е вероятно недопустимо. Молбата за допълване на първоинстанционното определение за прекратяване на делото в частта за разноските е подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Доводите на частния касационен жалбоподател за недопустимост на обжалваното определение се основават на твърдения, че вземането на „Инвестбанк“ АД за разноските, направени по т. д. № 3108/2017 г. на СГС, е по фактури, издадени преди откриването на производството по несъстоятелност по отношение на „Инженерконсулт“ ООД. Излагат се съображения, че предвид посочените обстоятелства е недопустимо вземането да се заявява в рамките на исковия процес и да се присъжда на страната. Отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е и може да бъде реализирана само във висящия исков процес с оглед постигнатия правен резултат по спора при наличието на предпоставките по чл. 78 ГПК. Отговорността за разноски се разпределя от съда, разглеждащ правния спор, и вземането за разноски възниква с присъждането им. С оглед тези характеристики на отговорността на разноски и начина на реализирането й не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че вземането на ответната банка за разноски е възникнало с издаването на фактурите за сторените от нея разноски, съответно преди откриването на производство по несъстоятелност спрямо ищеца. Поради това вземането не е следвало да бъде предявено пред съда по несъстоятелност в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. След присъждането на разноските с влязъл в сила съдебен акт, постановен в исковия граждански процес, прекратен след откриването на производство по несъстоятелност по отношение на ищеца, вземането за разноски подлежи на предявяване по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ за удовлетворяване по пътя на универсалното производство по несъстоятелност. В този смисъл искането на ответника за присъждане на разноски с оглед изхода на делото и молбата му по чл. 248 ГПК не са обусловени от предявяване на вземането му за разноски пред съда по несъстоятелността и доводите на частния касационен жалбоподател за недопустимостта им са неоснователни. По изложените съображения не е налице основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК.

Поставеният от частния касационен жалбоподател въпрос не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. При формулиране на въпроса се изхожда от тезата, че процесното вземане е възникнало преди откриването на производството по несъстоятелност по отношение на ищеца – длъжник в несъстоятелност с издаване на фактурите за сторените разноски, която не е възприета от съда. Не съответстват на установеното от въззивния съд и включените във въпроса твърдения на частния касатор, че вземането за направените по делото разноски на ответната банка е включено в списъка на неприетите вземания на кредиторите на длъжника в несъстоятелност. В обжалвания акт е прието, че липсват доказателства разноските по настоящото дело да са били предмет на изключване от списъка на приетите вземания по възражение на длъжника с определение от 1. 04. 2022 г. по т. д. № 2327/2018 г. на СГС. Същевременно, относно погасяването на непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права е формирана практика на ВКС. С решение № 9 от 6. 06. 2016 г. по т. д. № 3773/2014 г. на ВКС, І т. о. е прието, че правата и вземанията, независимо, че може да са валидно възникнали и задълженията да не са погасени чрез способите, уредени в гражданското право, са прогласени за погасени поради неупражняването и непредявяването им в приключилото производство по несъстоятелност на длъжника с разпоредбата чл. 739, ал. 1 ТЗ. В тази норма е предвидено самостоятелно основание за погасяване на права и вземания, извън общото гражданско право, с което е изразена законодателната воля, посочените права и вземания да се считат за несъществуващи в правния мир. Неупражнените права и непредявените вземания в производството по несъстоятелност се погасяват по смисъла на чл. 739, ал. 1 ТЗ с прекратяване на производството по несъстоятелност по чл. 735, ал. 1 ТЗ с влязло в сила съдебно решение. Направеният в обжалваното определение извод, че дори и да се приеме, че вземането на ответната банка за направените по делото разноски е изключено от списъка на приетите вземания, то е невъзможно заключение за погасяването му по право като непредявено в производството по несъстоятелност, доколкото не се установява да е постановено решение за прекратяване на производството по несъстоятелност по чл. 735, ал. 1 ТЗ, напълно съответства на посочената практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав. Изложеното изключва съществуването на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Частният жалбоподател поддържа, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение. Очевидната неправилност като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая частният касационен жалбоподател не е обосновал нито една от изяснените възможни проявни форми на очевидната неправилност. Съществуването на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК жалбоподателят не аргументира отделно от доводите за недопустимо произнасяне на съда и поставения въпрос, по които вече бяха изложени съображения.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3113 от 7. 12. 2022 г. по ч. гр. д. № 3304/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.