Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца в производството П. Г. Г. срещу въззивно решение № 69 от 08. 02. 2022 г., постановено от Апелативен съд – Пловдив по в. т.д. № 370 по описа на съда за 2021 г. С обжалваното по касационен ред въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 72 от 30. 06. 2020 г., постановено от Окръжен съд – Пазарджик по гр. д. № 67 по описа на съда за 2019, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Гаранционен фонд искове с правно основание чл. 557, ал. 1 от КЗ за заплащането на сумата от 250000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП настъпило на 26. 04. 2018 г., ведно със законната лихва от 12. 10. 2018 г. до окончателното изплащане и за заплащане на сумата 3062.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на същото ПТП, ведно със законната лихва от 12. 10. 2018 г. до окончателното изплащане, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и поради немотивираност. Оспорват се изводите на съда относно механизма на процесното ПТП, базирани на изслушаните по делото САТЕ и КСМАТЕ, като се твърди, че в КСМАТЕ вещото лице М. приема, че минималната безопасна странична дистанция за изпреварване при установената скорост на движение е 1.35-1-38 метра, в тройната АТЕ под давлението на ВЛ С. и по незнайни причини, двамата вече приемат, че безопасна странична дистанция е всяка, при която не се осъществява досег между изпреварвания и изпреварващия автомобил; Двамата въобще отричат възможността водач на МПС да предприеме опасна и неподсигурена маневра, която да доведе до това друг участник в движението да загуби контрол върху автомобила си и да настъпи ПТП; За тях не е налице нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2, предл. последно и чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, съгласно които неизвестният участник, предприемайки необезопасена в целостта си маневра „изпреварване“, като при прибирането си в полагащата му се пътна лента закачил предната броня на лекия автомобил, управляван от ищеца/преминал в опасна близост до управлявания автомобил, с което нарушил траекторията му на движение, което довело до загуба на контрол и оттам до излизане от пътното платно и самокатастрофиране. Твърди се неглижиране от страна на съда при формирането на изводите му относно причините за ПТП и механизма му, на показанията на разпитания по делото свидетел Л., който според касатора установява поведението на автомобила на ищеца и неизвестен тъмен автомобил, който се движел зад този на ищеца, с по-висока от него скорост, криволичи по пътното платно, като наближил и изпреварил автомобила, управляван от ищеца, който продължавал да се движи в полагащата му се пътна лента; При извършване на маневрата „изпреварване“ неизвестният автомобил свил вдясно по посоката си на движение, притискайки или избутвайки леко автомобила на П. Г.; При тази си опасна маневра, ищецът инстинктивно, за да се предпази навил леко волана вдясно, при което поради движението си с висока скорост излязъл извън пътя, загубил контрол и самокатастрофирал. Възпроизвеждат се главните изводи на изслушаните по делото експертизи, като се излага, че депозираното особено мнение на ВЛ М., на практика е особено само поради една единствена, но съществена разлика в изводите относно причините за настъпването на ПТП – че освен поведението на водача Г., принос и то съществен има и водача на неизвестния автомобил, т. е. ВЛ М. приема, че е налице нарушение на правилата за движение, визирани в чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и/или на чл. 42, ал. 1, т. 2, предл. последно от страна на другия водач, което според касатора е по-правилният извод, а не сляпото отричане на този факт, установен категорично със свидетелските показания на св. Л.. Твърди се неправилна оценка от страна на съда на приетото и изложено от ВЛ и се твърди, че е без значение дали причината за настъпването на ПТП е досег между двата автомобила при завършване на маневрата или опасното извършване, общото между двата варианта е противоправното поведение на водача на неизвестния автомобил, който е нарушил забрани, конкретно разписани в ЗДвП. Иска се отмяната на въззивното решение и уважаване на предявените искове в цялост, претендира се присъждането на направените по делото разноски в цялост, както и на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за трите съдебни инстанции.

В инкорпорирано в жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът формулира следните въпроси, за които счита, че попадат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК:

1. Противоправно ли е поведението на водач на МПС, който при предприемане на маневра „изпреварване“ не осигурява достатъчно странично отстояние?

2. Противоправно ли е поведението на водач на МПС, който при предприемане на маневра „изпреварване“ принуждава водача на изпреварваното МПС да се отклони от избраната си посока на движение?

3. Налице ли е причинно-следствена връзка между поведението на водача на изпреварващия автомобил, извършил кумулативно и/или алтернативно нарушенията по чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и/или на чл. 42, ал. 1, т. 2, предл. последно от ЗДвП и последвалата загуба на управление от страна на водача на изпреварвания автомобил?

4. Наличието на пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение на неизвестния водач и последвалата загуба на управление от страна на пострадалия, основание ли е за уважаване на предявените искове за обезщетяване на вреди от това деяние?

Ответникът по касация в отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество намира жалбата на ищеца за неоснователна, претендира разноски.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивният едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

За да стигне до крайните си изводи относно неоснователността на предявените искове въззивният съд е изложил в мотивите си към обжалваното решение, че за да отхвърли изцяло исковете, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване твърдения от него механизъм на ПТП, т. е. че катастрофата, при която е получил описаните травматични увреждания като източник на твърдените неимуществени и имуществени вреди, е била причинена виновно от водача на неидентифицираното МПС. Според въззивния съд в тази насока първоинстанционният съд е изследвал задълбочено и подробно събраните доказателства, обсъдил е заключенията на комплексната САТЕ и СМЕ, както и на тройната САТЕ, въз основа на което е извел, че единствената причина за настъпването на вредоносния резултат е поведението на самия пострадал, който е управлявал автомобила след употреба на голямо количество алкохол, довело до загуба върху контрола върху автомобила, излизане извън пътното платно и преобръщането извън пътя. Изложените в тази насока подробни и изчерпателни мотиви от първоинстанционния съд са споделени напълно и от въззивния съд, като в подкрепа на решаващите изводи на съда и с оглед заключението на допуснатата във въззивното производство допълнителна САТЕ, въззивният съдебен състав е посочил, че се налагат следните допълнения: Предвид релевираните от ищеца и поддържани във въззивното производство твърдения, че загубата на управление на автомобила, излизането му извън пътното платно и преобръщането са причинени виновно от водача на неидентифицирания автомобил, чрез контакт между двата автомобила при завършване на изпреварването, повторно е изследван въпроса за наличието на такъв контакт, този път след извършване на оглед на управлявания от ищеца по време на процесното ПТП лек автомобил Опел „Омега“; Според приетото по делото заключение по т. 1 и т. 2, /в която част няма разногласия между експертите/, липсата на характерни следи от контакт с друго тяло /неизвестен автомобил/ по външната част на преден ляв калник и запазения държач - ляв панел на предна броня на л. а. Опел „Омега“, от техническа гледна точка водят до извод, че най-вероятно контакт между управлявания от ищеца автомобил и друг неизвестен автомобил не е настъпил или ако е настъпил, контактът следва да е бил лек, без деформации, задирания и наранявания на боя в степен, че да отклони л. а. Опел „Омега“ надясно, без въздействието на водача му със завъртане на волана в същата посока; Липсата на контакт между управлявания от ищеца лек автомобил и изпреварващото го неидентифицирано МПС, като причина за загубата на контрол, излизането на автомобила от пътя и преобръщането му, се потвърждава и от показанията на единствения пряк свидетел на произшествието – Б. Л.; Макар да споделя впечатлението си, че неизвестният автомобил „избутал“ Опел „Омега“-та от пътя, свидетелят изрично е заявил, че не видял „досег между двете коли“, не видял „тъмната кола да чука леко Опел „Омега“-та“; Що се отнася до вероятния механизъм за настъпване на ПТП, вещите лица не споделят единно мнение: Според заключението на вещите лица инж. С. и инж. Ф., основната причина за произшествието е неправилната реакция и действия в конкретната пътно-климатична обстановка от страна на ищеца, който, поради високата концентрация на алкохол в кръвта му - 1, 74 промила, при изпреварването на управлявания от него автомобил от неизвестното МПС, неоправдано е променил траекторията на автомобила надясно и е напуснал пътното платно; Според заключението на вещото лице инж. М., като причина за процесното ПТП, освен употребата на алкохол от водача на л. а. Опел „Омега“, е посочено и „навлизането на неизвестния автомобил в платното на движение на опела, при минимална дистанция, което е принудило ищеца по инстинкт да завърти волана надясно, за да предотврати удар между тях“; От заключението на тричленната САТЕ, в т. ч. и от особеното мнение на едно от вещите лица, може да се заключи, че причината за напускането на пътя на управлявания от ищеца лек автомобил „Опел „Омега“, последващият удар в крайпътно дърво и преобръщането му, е инстинктивното завъртане на волана от водача надясно, което е било провокирано от изпреварването и плътното доближаване на изпреварващия опела неизвестен автомобил; В случая решаваща е била субективната преценка на ищеца, че изпреварващият го автомобил представлява заплаха за движението, поради което и за да избегне евентуалния удар, той е завил надясно, излизайки от пътя; Независимо дали тази реакция е била естествена, според заключението на в. л. инж. М., същата е била неправилна, според мнението на вещите лица инж. С. и инж. Ф., доколкото според данните, на които се основава експертното заключение, технически не е било възможно да настъпи удар между двата автомобила, при което е било достатъчно ищецът да запази контрол и да не променя траекторията на автомобила; Според експертите основната причина за произшествието е неправилната реакцията на ищеца и действията му в конкретната пътна обстановка; Дали описаната реакция се е дължала на субективната преценка на ищеца, повлияна от употребата на алкохол, което само по себе си е нарушение на правилата за движение по пътищата или на предприетото изпреварване и плътно доближаване от страна на водача на неидентифицирания автомобил, не е от решаващо за конкретния случай значение; Същественото е, както е отбелязал в обжалваното решение първоинстанционният съд, че ищецът не доказва при условията на пълно и главно доказване настъпването за заявените от самия него в подкрепа на исковете правнорелевантни факти - че процесното ПТП е било причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, което, изпреварвайки управлявания от него автомобил Опел „Омега“, „при прибирането си в лентата за движение закачило със задна дясна част предната лява част на опела и това е довело до загуба на контрол над управлението“, и излизане извън пътя. В обобщение въззивният състав е приел, че след като ищецът не е установил, че процесното ПТП, съответно вредите от него, са били причинени по твърдения от него начин /механизъм/, от неидентифицирано моторно превозно средство, не са налице изискуемите в хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ предпоставки, обуславящи отговорността на ответника Гаранционен фонд, поради което предявените искове са неоснователни.

Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато, поради следното:

Извън случаите, в които въззивният съдебен акт е вероятно нищожен, недопустим или очевидно неправилен /срв. чл. 280, ал. 2 от ГПК/, за да бъде допуснато касационното му обжалване при условията на ал. 1 от същия законов текст, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. Отново съобразно задължителните за съдилищата указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По отношение на заявения от касатора във връзка с поставените от него въпроси допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК следва също да се посочи, че точният смисъл на тази законова разпоредба е разяснен по задължителен за съдилищата начин в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно залегналите там постановки, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени; Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Нищо от изложеното в настоящият процесен случай не е налице. Касаторът не обосновава наличието на поддържания от него допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК с конкретни твърдения в насока на приетото по задължителен за съдилищата начин в т. 4 от цитираното тълкувателно решение, а се ограничава само декларативно да заяви, че поставените от него въпроси попадат в хипотезата на законовата норма, която го урежда. Настоящият касационен състав намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото нито приложимите към случая правни норми са непълни, неясни или противоречиви, за да е наложително създаването на съдебна практика по прилагането им или осъвременяването на съществуващата, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, нито се налага промяна на създадената поради неточното им тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Приложимите норми в случая са ясни и безпротиворечиви, не е налице и противоречива, остаряла, несъответна на обществените условия или резултат от неправилното им тълкуване практика, поради което и касационно обжалване на въззивното решение на така заявеното основание не следва да се допуска дори и само поради това. В допълнение следва да се посочи, че първите три въпроса на касатора не съставляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване, доколкото отговорите им не са обусловили правните изводи на съда, решаващи за изхода на делото във въззивната инстанция – противно на предпоставяното от въпросите, съдът е приел, че причината за процесното ПТП е изцяло неправилната реакция на водача – касатор, без при това да отдава значение на фактор за настъпването на същото, на поведението на друг водач, за да е налице необходимост да се преценява дали същото е противоправно или не. Отговорът на третия поставен въпрос зависи изцяло от конкретните, установени по делото обстоятелства, поради което същият не е и правен въпрос по принципното приложение на правна норма, като общо, абстрактно правило за поведение на правните субекти по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същият смисъл е изяснен с т. 1 от ТРСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., а като относим към правилността на въззивното решение, същият не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване. Последният, четвърти въпрос също не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване, доколкото е изцяло хипотетичен, а във втората му част отговорът му би зависил изцяло от конкретно приетите от съда за установени по делото обстоятелства, съответно – и би бил относим към правилността на въззивното решение, която правилност може да се преценява само в евентуално, последващо производство по чл. 290 от ГПК, след допускане на касационно обжалване на решението, но не и в настоящото производство по чл. 288 от ГПК.

При този изход на производството по чл. 288 от ГПК касаторът няма право на разноски, а ответникът по касация претендира и има право на такива, но не ангажира доказателства за извършването им, поради което и на страните разноски не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 69 от 08. 02. 2022 г., постановено от Апелативен съд – Пловдив по в. т.д. № 370 по описа на съда за 2021 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: