ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1015

гр. София, 09.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове: А. Ц.

Филип Владимиров

като разгледа докладваното от Ф. В. К. гражданско дело № 20228002104021 по описа за 2022 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Е. М., Е. Г. М. и М. И. М., всички чрез адв. А. против решение № 409 от 08.07.2022 г. по гр. д. № 153/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград.

Ответникът по жалба „Простройконсулт ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] не е подало отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 162 от 17.12.2021 г. по гр. д. № 725/2020 г. на Районен съд - Г. Д. с което е уважен искът с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен от „Простройконсулт ЕООД срещу Г. Е. М., Е. Г. М. и М. И. М. като е обявен за недействителен по отношение на ищеца сключеният на 30.12.2019 г. с нотариален акт № ... от същата дата на нотариус Е. Л. - рег. № 137 на НК между ответниците договор за дарение и учредяване право на ползване на недвижим имот, по силата на който първият от тях е отчуждил безвъзмездно в полза на втората ответница - негова дъщеря следните недвижими имоти, находящи се в сградата на [улица], [населено място], област Б.: ЖИЛИЩЕ със площ от ... кв. м. на втория жилищен етаж от четириетажната жилищна сграда, от която първия жилищен етаж е приземен, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; ЖИЛИЩЕ - АПАРТАМЕНТ с площ от ... кв. м. на третия етаж на гореописаната сграда (а по документ за собственост разположено на четвърти жилищен етаж), ведно със съответно принадлежащите му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и СГРАДА с площ от ... кв. м. и предназначение: хангар, депо, гараж (а по документ за собственост представляваща ГАРАЖ със застроена площ от ... кв. м.), а в полза на третата ответница - негова съпруга, е учредил пожизнено право на ползване върху описаните имоти. Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че в случая са

налице предпоставките от фактическия състав на иска по чл. 135 от ЗЗД: наличие на действително възникнало и непрекратено или непогасено вземане; увреждане на кредитора/намаляване имуществото на длъжника, с което се цели затрудняване удовлетворяване на кредитора; знание за увреждането по време на извършване на увреждащото правно действие от страна на длъжника. Изтъкнато е, че не е необходимо вземането да е изискуемо и ликвидно, нито пък възникването на потестативното право на кредитора е обусловено и от установяване на вземането със сила на пресъдено нещо. Развити са съображения, че в производството по Павловия иск съдът не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор освен в хипотезата ако същото е отречено с влязло в сила съдебно решение, като в тежест на ищеца е да установи само качеството си на кредитор, на основанието посочено в исковата молба, имащо характер на материална предпоставка, а не да провежда доказване на правата си, от които черпи правен интерес. При заявените обстоятелства в случая, на които се основава искането за защита (с оглед твърденията на ищеца, че има неудовлетворени парични вземания спрямо ответника М., произтичащи от договори за консултантски и рекламни услуги, както и договори за доставка на строителни материали, за които вземания са издадени заповеди за изпълнение и образувани искови производства по реда на чл. 422 ГПК, едно от които е приключило с влязло в сила решение за признаване съществуването на вземането), втората инстанция е приела, че ищцовото дружество има качеството на кредитор спрямо длъжника -ответника М.. Направен е извод, че извършването на правното действие - договор за дарение на недвижим имот от длъжника в полза на низходящ, е увреждащо действие, доколкото намалява длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора и намалява възможността за удовлетворяването му. Фактът на увреждането на кредитора се преценява към момента на сключването на увреждащата сделка, чиято недействителност се иска да бъде обявена от съда, като в определени случаи (какъвто е и настоящия), знанието за увреждането се презумира от закона. При извършено дарение е достатъчно длъжника да е знаел, че уврежда кредиторите си, за да бъде обявено дарението за недействително, а в случаите на възмездни сделки знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице в чиято полза длъжника се е разпоредил, е негов близък роднина - съпруга, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника - арг. от чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Доколкото в случая се касае за безвъзмезден договор не се изисква знание за увреждане от лицето, с което длъжникът договаря - арг. от чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода на делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС - основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се поддържа и това по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с довод, че обжалваното решение е очевидно неправилно.

Горните въпроси са свързани с предпоставките от основанието на иска по чл. 135 ЗЗД, за задължението на въззивния съд в пределите на проверката по чл. 269 ГПК да се произнесе по съществото на спора като обсъди и прецени всички относими към него факти и обстоятелства и доказателствата, които ги установяват, и отговори мотивирано на всички оплаквания в жалбата, както и да издири и приложи съответния материален закон, който регулира процесното правоотношение.

По първия въпрос се сочи отклонение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г. на IV г. о., решение № 328 от 23.04.2010 г. по гр. д. № 879/2009 г. на III г. о., решение № 539 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на V г. о., решение № 45 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 450/2010 г. на III г. о., решение № 207 от 13.12.2013 г. по т. д. № 711/2011 г. на I т. о., а по втория - с решение № 503 от 16.01.2013 г. по гр. д. № 168/2012 г. на IV г. о., както и с определение по гр. д. № 1439/2012 г. на IV г. о.

Повдигнатите въпроси не формират основание за допускане на обжалването. Те са обуславящи изхода по делото и осъществяват обща предпоставка за селектиране на касационната жалба, но не и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Според установената съдебна практика на ВКС фактическия състав на чл. 135 ЗЗД включва следните елементи: вземане на кредитора и извършване на действие от длъжника, което уврежда кредитора - увреждащо действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. В производството по Павловия иск страната, която е поискала отмяната установява качеството си на кредитор като материална предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес. Упражняването на това потестативно право е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти - предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането). Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. При това положение наличието на паралелен процес, който има за предмет признаване или отричане на вземането на кредитора - т. е. установяване наличието на действително вземане - е от значение за правилното решаване на спора по отменителния иск по чл. 135 ЗЗД (обстоятелството, че успешното провеждане на иска за вземането не е процесуална предпоставка за предявяването на Павловия иск, само по себе си не означава, че между двете производства не е налице връзка на обусловеност). Признаването или отричането на вземането ще рефлектира върху преценката дали ищецът действително има качество на кредитор с права по чл. 135 ЗЗД, респективно върху основателността на предявения иск. Обжалваното решение е съобразено с тези постановки. Въззивният съд е приел - предвид изложените в исковата молба фактически твърдения, че ищецът има действително вземане от ответника М. (породено от договори за доставка, за рекламни и консултантски услуги), чието съществуване по реда на чл. 422 ГПК е установено по едно от производствата, водени помежду им с влязло в сила решение и не е удовлетворено. Обосновано е прието, че е налице и увреждане на кредитора, доколкото с безвъзмездното разпореждане с имоти от страна на длъжника се намалява неговото имущество, с което се затруднява или осуетява възможността на кредитора да се удовлетвори за вземането си. В случая увреждащото действие е извършеното от длъжника в полза на дъщеря му -ответницата Е. М., дарение на недвижими имоти, респ. учредяването върху тях на (пожизнено) право на ползване на съпругата му - ответницата М. М., и доколкото се касае за безвъзмездно действие, извършено при това в полза на лице по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не е нужно да се доказва наличието на знание у приобретателите на правата за увреждащия характер на сделката.

Въпросът, свързан със задължението на втората съдебна инстанция в пределите на въззивна проверка по чл. 269 ГПК да извърши преценка от фактическа страна на всички релевантни обстоятелства съобразно ангажираните по делото доказателства, както и да обсъди всички оплаквания в жалбата и направените от страните възражения, и да изложи собствени мотиви по съществото на материалноправния спор, предмет на делото, също не може да обуслови достъп до касация. Последователно в практиката на ВКС е застъпено разбирането, че, за да се произнесе по спора, въззивният съд трябва да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи, и тези изводи да намерят отражение в мотивите на решението. Жалбоподателите поддържат, че съдът не се е произнесъл по всички техни оплаквания, направени във въззивната жалба без да конкретизират същите и без да посочат за кои факти и обстоятелства от спорния предмет се отнасят. В обжалваното решение съдът мотивирано е аргументирал становище за наличие на предпоставките от състава на чл. 135 ЗЗД за успешното провеждане на отменителния иск, като подробно е изтъкнал с какви доказателства се установяват релевантните обстоятелства по всяка една от тях. С това е дал отговор на оплакванията в сезиращата го жалба, с което са се изчерпили доводите на ответниците срещу решението на първостепенния съд. Постановяването на въззивния съдебен акт в съответствие с трайната практика на ВКС по поставеното питане изключва приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Липсва и предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за достъп до касация -сочената от страната очевидна неправилност на обжалваното решение.

То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила - т. е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Наред с изложеното, наличието на разглежданото селективно основание в случая не се мотивира, а това е в задължение на касатора.

В заключение, при отсъствие на обосновани предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК искането за допускане на касационен контрол е неоснователно.

При този изход на делото разноски на касаторите не се дължат, а насрещната по жалба страна не е претендирала такива.

Воден от горното, Върховният касационен съд, III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 409 от 08.07.2022 г. по гр. д. № 153/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград.

Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове:

1.

2.