Р Е Ш Е Н И Е

№ 57

С.,21.02.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б,Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. Т

ЧЛЕНОВЕ:С. К

З. Аи участието на секретаря А. Д

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от съдия С. К

гражданско дело № 98 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. О. М., В. К. Г.,К. О. А.,М. Т. А.,М. Б. Т.,Н. В. Б., П. В. Т.,Р. О. А.,С. В. А. и Ц. Ж. Т. срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено на 28.10.2009г. по гр. д.№1239/2007г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от тях иск за признаване право на възстановяване на собствеността върху гори и земи по реда на чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, находящи се в землището на[населено място] като неоснователен.

С определение №425/26.04.2010г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за доказателственото значение на записванията в емлячния регистър в производство по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ.

Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон-неправилно въззивният съд е приел, че правото на собственост в производство по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ не може да бъде доказано с препис-извлечение от емлячен регистър, след като това изрично е предвидено в чл. 13, ал. 3 от същия закон. Поддържат, че в представените от тях доказателства ясно е посочен собственикът /общият им наследодател/,имотите, местността и тяхната площ, както и че разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ следва да...