О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 323

София, 25.01. 2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева ч. гр. дело № 5456 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М., приподписана от адв. И. Ю., против определение № 11707/05.10.2023 г. на Софийски градски съд, постановено по в. ч.гр. д. № 10085 по описа за 2023 г., с което е потвърдено определение 24504/12.07.2023 г. по гр. д. № 38645/2023 г. на Софийски районен съд, 43 състав, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.

Жалбоподателят поддържа основания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Твърди, че няма идентичност между гр. д. № 38645/2023 г. и гр. д. № 38640/2023 г. на СРС. Иска се отмяна на въззивното определение и делото да се гледа в СРС.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена от процесуално легитимирана страна и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 и на ал.4 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК приема, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:

За да потвърди обжалваното определение на СРС, въззивният съд е приел за установено, че производството по гр. дело № 38645/2023 г. по описа на СРС, 43 състав, е образувано по искова молба вх. № 198392, подадена от Е. Д. М. срещу Прокуратурата на Р. България, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, причинени от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в нарушаване на правото на ЕС по подадена от него жалба до СГП номер PRB20221322272І/01.02.2022 г., с която жалба е направено искане за незабавното му освобождаване като незаконно задържан по дело № 102/20108 г. на АСНС и СНОХД № 1018/2019 г. на ВКС, по което дело незаконно е осъден по непредявено обвинение, с което поведение е нарушено правото му на свобода и сигурност по чл. 5, § 1, 4 ЕКЗПЧ, чл. 6 ХОПЕС и чл. 9/1/4/ МПГПП на ООН.на 40 000 лева.Констатирал е, че по искова молба вх. № 198390, подадена от Е. Д. М. срещу Прокуратурата на Р. България, е образувано гр. д. № 38640/2023 г. със същия предмет – за същия период на нанасяне на вредите, за същото противоправно поведение и цена на иска, като текста на исковите молби е абсолютно идентичен, поради което е приел, че определението на СРС за прекратяване на образуваното пред него дело, което се явява по-късно заведено, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, е правилно.

В изложението към частната касационна жалба процесуалният представител на касатора поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и че обжалваното определение е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, по които се твърди наличие на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Съгл. т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касаторът трябва да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното решение. Въпросът трябва да е от значение за формиране решаващата воля на въззивния съд, но не и за правилността на обжалваното решение /определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В случая съдържанието на изложението не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото в него не са формулирани правни въпроси, които имат обуславящо значение за изхода на правния спор.

Бланкетно поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение – също не се констатира от съдържанието на съдебния акт, нито касаторът е изложил някаква конкретна аргументация. От съдържанието на въззивното определение не се установява наличието на хипотези на квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт - законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, т. е. не е налице основание за допускане на обжалването по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11707/05.10.2023 г. на Софийски градски съд, постановено по в. ч. гр. д. № 10085 по описа за 2023 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: