Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. М. Т. от [населено място], чрез адв. А. Н., срещу въззивното решение № 12350 от 18.11.2020 год. по в. гр. д. № 4865/2019 год. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава решение № 5638 от 24.07.2019 год. по гр. д. № 16900/2017 год. на Софийски градски съд. С него е отхвърлен като неоснователен предявеният от касаторката иск с правно основание чл. 108 ЗС против „Слатина-Булгарплод“ ООД, гр. София, за признаване собствеността на ищцата и осъждане на ответното дружество да предаде владението върху поземлен имот с ид. № *** по КККР на [населено място], с площ 1816 кв. м. и адрес: район „С.“, [улица].

В жалбата се поддържа, че въззивният съд неправилно е възприел цялостната фактическа обстановка, свързана с доказателствата по делото, собствеността, реализирането на мероприятието по изграждане на зеленчукова борса и как същото засяга процесния имот. В тази връзка касаторката счита решението за „очевидно неправилно“ по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Моли за неговата отмяна, съответно за постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде уважен предявеният ревандикационен иск. Претендира присъждане на разноски за всички инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, при формулирани въпроси както следва: 1. „За отделяне и реално връщане на земята или на част от нея, когато тя може да се обособи в самостоятелен парцел, съгласно нормативните изисквания“; 2. „Относно въпроса за приложението на § 6, ал. 6 /нов, ДВ бр. 39/98 год./ на ЗППДОбП или § 11 от ДР на ЗПСК, при открита процедура за приватизация“; 3. „Реализирано ли е мероприятието по изграждане на зеленчукова борса, по отношение на процесния имот и засегнат ли е имотът от мероприятието?“; 4. „Подлежи ли на възстановяване и по кой закон имот, внесен в ТКЗС, който впоследствие е бил отчужден от АПК по благоустройствените закони?“. По отношение на първите два въпроса се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а по отношение на другите два – че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответното дружество – „Слатина-Булгарплрод“ ООД, чрез пълномощниците му адвокатите В. К. и П. Г., оспорва жалбата в писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Излага подробни съображения относно липсата на основанията за допускане на въззивното решение до касационна проверка, както и за неоснователност на жалбата по същество. Претендира направените в настоящето производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд, в настоящия си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В мотивите на въззивното решение са разгледани последователно и подробно всички твърдения и оплаквания на страните. Изложен е подробен анализ на събраните писмени и гласни доказателства, като въз основа на тях съдът е формирал правни изводи относно статута и преминаването на собствеността на имота през целия период от неговото закупуване през 1941 год. от В. Г. Т. /праводател на ищцата, съгласно договори за покупко-продажба и дарение/ до настоящия момент.

Посочено е, че за определяне на приложимия реституционен закон е релевантен характерът на земята към момента на нейното включване в ТКЗС, независимо дали това е станало правомерно или не. Към този момент земята е била земеделска, поради което и приложимият закон е именно ЗСПЗЗ. Съдът е отчел обстоятелството, че в конкретния случай са налице данни за проведена административна процедура по този закон за възстановяване на процесния имот, но същата е завършила с отказ, който не е обжалван от В. Т. и е влязъл в сила. Същият дори подал до ПК искане по чл. 18д, ал. 3 ППЗСПЗЗ за обезщетяване чрез земя от държавния или общинския фонд. С оглед на това, въззивният съд е мотивирал извод, че доколкото праводателят на ищцата не се легитимира като собственик на процесния имот на основание реституция, то последващите правни сделки с него нямат вещно-прехвърлителен ефект. Следователно ищцата не доказва да е придобила собствеността върху процесния имот на твърдяното основание /дарение от собственик/ и искът е неоснователен.

Въззивният съд е изложил и съображения за основателност на направеното от ответника възражение за придобиване на имота по давност към датата на исковата молба. В тази връзка е посочил, че искът би бил неоснователен дори и да се приеме, че имотът е бил надлежно реституиран в полза на праводателя на ищцата.

С оглед тази констатация поставените въпроси, макар и обсъдени от въззивния съд, се явяват напълно неотносими към решаващите изводи, обусловили правната воля, обективирана в решението му. При позитивен извод относно въведеното от ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна давност се явява напълно ирелевантно за изхода на конкретния спор дали купената от праводателя на ищцата нива през 1941 год. /процесният поземлен имот/ е била обобществена, по какъв начин, по кой ред и дали изобщо имотът е подлежал на реституция. Липсата на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело като обща предпоставка за селекция на касационните жалби по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационен контрол, съгласно задължителните постановки на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК.

Не се констатира наличие на някой от квалифицираните състави, визирани в хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК, в частност релевираното от касаторката, така както са изведени трайно и последователно в практиката на ВКС.Оидната неправилност предполага такъв порок на обжалваното решение, който се установява от съдържанието на самия акт, без да са необходими допълнителен анализ и преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Посоченото основание ще е налице единствено при видимо тежко нарушение на закона /когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма/, както и когато съдебният акт е явно необоснован, вследствие допуснати нарушения на основни съдопроизводствени правила или на правилата на формалната логика. В случая такива пороци не се констатират, а и не се обосновават от касаторката, доколкото е налице бланкетно позоваване на релевираното основание, без да се сочат конкретни пороци на обжалвания акт извън общите касационни оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.

Поради тези съображения настоящият състав приема, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, респективно ал. 2, предл. 3-то ГПК. Не се констатират също така нарушения, обуславящи вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, които да налагат служебно произнасяне по предмета на настоящото производство.

С оглед този изход на настоящото производство касаторката следва да заплати на ответника по касационната жалба сторените от него разноски за адвокатска защита в размер на 2 250 лв., съгласно представените с отговора договор за правна защита и съдействие, платежно нареждане и списък по чл. 80 ГПК

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 12350 от 18.11.2020 год. по в. гр. д. № 4865/2019 год. на Софийски апелативен съд по подадената срещу него касационна жалба на С. М. Т., чрез адв. А. Н..

ОСЪЖДА С. М. Т. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на „Слатина -Булгарплод“ ООД, ЕИК 202898414, гр. София, сумата 2 250 /две хиляди двеста и петдесет/ лева, представляваща направени разноски за адвокатска защита пред настоящата инстанция.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.