Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Д. Г., чрез процесуален представител адв. Т. П., против въззивно решение № 260105/26.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 683/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 102/08.07.2020 г. по гр. д. № 2254/2019 г. по описа на Районен съд - Ботевград в обжалваната част, с която на основание чл. 127а, ал. 2 СК е дадено разрешение, заместващо съгласието на М. Д. Г. като баща на детето В. М. Г., родено на 02.10.2013 г. за издаване на паспорт за задгранично пътуване поради изтичане срока на издадения такъв на 21.08.2020 г. и пътуването на детето, придружавано от майката В. П. П. до всички страни от Е. С, както и до Турция и С. М., за срок от пет години, считано от влизане в сила на решението и на основание чл. 59, ал. 9 СК са изменени мерките постановени с решение № 258/16.10.2019 г. по гр. д. № 53/2019 г. по описа на Районен съд - Ботевград относно местоживеенето на детето и режима на личните отношения с другия родител като е определено местоживеене при майката в [населено място], К. И, [улица], [жилищен адрес] 2-А и режим на лични отношения с бащата, както следва: 10 дни по време на Коледната и Новогодишната ваканция и 40 дни по време на лятната ваканция, през месеците юли и август, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, при условие че майката води и взема детето от бащата на територията на Р. Б на постоянния му адрес в [населено място] или на друго уговорено между родителите място в пределите на Р. Б, както и по всяко време, когато детето е в Р. Б или бащата е в К. И след предварителна уговорка между родителите.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по жалбата В. П. П. в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. Ц. С. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Излага и съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима, с изключение на частта по чл. 127а, ал. 2 СК, в която част въззивното решение не подлежи на касационен контрол – чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК и следва в тази част да бъде оставена без разглеждане.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:

Да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел за категорично доказано сериозното намерение на майката да живее, работи и установи семейство в Испания. Изложил е, че при положение, че полага грижи за В. и тя е силно привързана към по-голямата си сестра, най-добрият интерес на детето е да живее в семейството на майката и постоянния й партньор в К. И. По делото не са установени неблагоприятни обстоятелства с оглед материалното, здравно, образователно и духовно развитие на детето. На неговата възраст то лесно би се адаптирало в нова социална, езикова и образователна среда, особено в присъствието на сестра си и при положение, че ще посещават едно училище. Посочил е, че има достатъчно писмени и гласни доказателства в подкрепа на твърденията на майката, докато опасенията на бащата са изцяло хипотетични. К. И е една от най-развитите държави в ЕС, в състояние да осигури стандарт на живот не по-лош отколкото България. Отделно С. е един от най-големите административни и културни центрове, предоставящ много възможности. Определеният от първонистанционния съд режим на лични отношения е подходящ. Не би било удобно за детето да осъществява предложения от бащата при евентуалност режим, тъй като ще му се налага да пътува по-често и да се лиши от свободно време в Испания през Великденската ваканция, когато биха му се предоставили специални възможности за адаптация в новата социална и културна среда.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните правни въпроси: 1. „Какви са правомощията на въззивната инстанция при разрешаването на правния спор по същество в производството за спорна съдебна администрация и има ли задължение въззивният съд в мотивите на въззивното решение да изложи и обсъди всички доводи и възражения на страните от значение за спорното право, с оглед вложения смисъл в разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, чл. 236, ал. 2 от ГПК и чл. 12 от ГПК?“; 2. „Дали единствено от заявеното намерение на родителя, комуто са предоставени родителските права, да се установи да живее в чужбина, може да заключи, че положението на детето реално би се подобрило и в контекста на разясненията в Постановление № 1/12.11.1974 г., постановено то Пленума на ВС на НРБ, по гр. д. № 3/1974 г., да се приеме, че е налице „изменение на обстоятелствата“ по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК, годно да обоснове промяна на местоживеенето на детето?“ и 3. „Когато родителят, комуто са предоставени родителските права, заяви намерение да се премести за в бъдеще да живее в чужбина, като в тази връзка иска да се допусне промяна на местоживеенето на детето в друга държава, следва ли съдът, с оглед преценката за най-добрия интерес на детето, да назначи изготвяне на социален доклад от социалните служби в съответната държава – по отношение на установяване на жилищните и битови условия в жилището, в което възнамерява да живее майката, на възможността й да работи и да реализира доходи там, на помощта, на която ще може да разчита при отглеждане на детето, в т. ч. и за събиране на данни за лицата, които ще са в най-близко обкръжение на детето /фактическият съжител на майката и неговото „широко“ семейство – майка, баща и други роднини/; да изслуша заключение на ВЛ – психолог – по отношение на възприятията и отношението на детето към фактическия съжител на майка му, с когото то ще пребивава постоянно, да изслуша заключение на ВЛ – педагог – по отношение възможностите на детето да продължи без особени трудности и сътресения образованието си в друга държава, в т. ч. необходимо ли е то да знае съответния език, какво е обичайно необходимото време, за да се научи от детето за нуждите на образованието му и социалните му контакти, с цел да ги запази на сегашното ниво да ги развие?“. Сочи, че първият въпрос е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС, обективирана в решение № 144/22.11.2019 г. по т. д. № 2579/2018 г., II т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г., II т. о., решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г., IV г. о., решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., II т. о. и др., вторият в противоречие с приетото в т. V от ППВС № 1/1974 г. и практиката на ВКС, обективирана в решение № 34/21.03.2018 г. по гр. д. № 3368/2017 г. IV г. о., решение № 288/15.03.2016 г. по гр. д. № 2640/2015 г., IV г. о., решение № 65/28.02.2014 г. по гр. д. № 4202/2013 г., IV г. о. и решение № 291/07.11.2012 г. по гр. д. № 115/2012 г., III г. о., а третият в противоречие с решение № 244/23.10.2018 г. по гр. д. № 1434/2018 г., IV г. о., решение № 257/01.07.2015 г. по гр. д. № 711/2015 г., IV г. о. и решение № 202/28.10.2015 г. по гр. д. № 244/2015 г., III г. о.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси. Първият въпрос е обуславящ, но настоящият съдебен състав не намира въззивното решение да е в противоречие цитираната в изложението и служебно известната на съда практика, защото съдът е обсъдил доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и е изложил собствени мотиви за основателността на отправените искания. Вторият въпрос е неотносим, тъй като въззивният съд не е приел в обжалваното решение, че единствено от заявеното намерение на майката да се установи да живее в чужбина, може да заключи, че положението на детето реално би се подобрило, а е изложил обосновани съображения относно връзката на детето с майката и сестричката му, а също и възможността на детето да се адаптира към новата среда на живот, която би предоставила на детето много възможности и е постановил решението си в интерес на детето В. М. Г.. Поставеният трети въпрос също не може да послужи за общо основание за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд се е позовал на събраните пред първата инстанция писмени и гласни доказателства и на социалния доклад за възможността на майката да се грижи за детето. Възприел е сериозното намерение на майката да се установи в Испания, като е преценявал, че тя има регистрация в [населено място] на адреса на своя партньор Л. Е.Д.Р, както и здравна застраховка за ЕС. Владее испански език и работи за международна компания със седалище в Испания. Изложил е, че при положение, че майката полага грижи за В. и тя е силно привързана към по-голямата си сестра, най-добрият интерес на детето е да живее в семейството на майката и постоянния й партньор. Посочил е, че не се установяват доказателства за неблагоприятни обстоятелства с оглед материалното, здравно, образователно и духовно развитие на детето. Съдът е изложил мотиви за възможността детето предвид неговата възраст лесно да се адаптира в нова социална, езикова и образователна среда, особено в присъствието на сестра си и при положение, че ще посещават едно училище.

Доводите в касационната жалба, че в противоречие с указанията на ППВС № 1/1974 г., съдът „не е обсъдил основни критерии, заложени в цитираната практика“, настоящият съдебен състав намира за неоснователни.

С оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на малолетното дете, поради което поверяват служебно не само валидността и допустимостта на въззивното решение и приложението на императивна материалноправна норма, но следят служебно изцяло за правилността на въззивния съдебен акт, настоящият съдебен състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване на други основания, непосочени от касатора. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ЗЗД на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 300 лв. – за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260105/26.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 683/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. Д. Г. против въззивно решение № 260105/26.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 683/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 102/08.07.2020 г. по гр. д. № 2254/2019 г. по описа на Районен съд - Ботевград в обжалваната част, с която на основание чл. 127а, ал. 2 СК е дадено разрешение, заместващо съгласието на М. Д. Г. като баща на детето В. М. Г., родено на 02.10.2013 г. за издаване на паспорт за задгранично пътуване поради изтичане срока на издадения такъв на 21.08.2020 г. и пътуването на детето, придружавано от майката В. П. П. до всички страни от Е. С, както и до Турция и С. М., за срок от пет години, считано от влизане в сила, и ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази част.

ОСЪЖДА М. Д. Г. с ЕГН [ЕГН] да заплати на В. П. П. с ЕГН [ЕГН] сумата 300 /триста/ лв. - разноски по делото.

Определението за недопускане на касационно обжалване не подлежи на обжалване.

Определението за оставяне без разглеждане и прекратяване подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1