Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на ”АГРОРОУД” О., гр. С. против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 308 от 27.11.2015 г., по в. т.д.№ 684/2014 г., с което е отменено първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд № 838/05. 09.2014 г., по т. д.№ 2103/2013 г. и при условията на чл. 271, ал. 1 и сл. ГПК са отхвърлени като неоснователни предявените от настоящия касатор, като ищец, срещу „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД,гр.В. частични искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумите: 27 000 лв. - част от неплатена цена на изкупна енергия въз основа на отчетно производство по договор № 203/17.05.2012 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от слънчева енергия в енергиен обект фоноволтаична централа „Ресен1”, начислена по 10 бр. фактури, неоснователно прихваната с 10 ежемесечни протокола с недължимо насрещно вземане в общ размер от 953 384.39 лв. за цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 11.10.2012 г. – 05.07.2012 г.; по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 000 лв. –част от обезщетение за забавено плащане на същата неоснователно прихваната сума в общ размер от 953 384.39 лв., начислено за периода на забава, начиная от всеки отделен протокол за прихващане до 30.10.2013 г. и 4060 лв.- част от общо претендираните от ищеца от деловодни разноски, редуцирани по правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК, като в тежест на последния са поставени и деловодните разноски за двете инстанции.

В депозирано към касационната жалба изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, позовавайки се отново на въведените с касационната жалба пороци на въззивния съдебен акт, жалбоподателят обосновава касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото правен въпрос на материалното право, който доуточнен от настоящата инстанция, в съответствие със задължителните постановки в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е: „Има ли отмяната на решението на регулаторния орган за определяне на временни цени за достъп обратно действие, изразяващо се в отпадане с обратна сила на основанието за заплатената цена за достъп?”.

За илюстрация на твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС по така формулирания правен въпрос са цитирани и приложени към касационната жалба решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК: № 212 от 23. 12.2015 г., по т. д.№ 2956/2014 г. на І т. о. на ВКС,ТК; № 6 от 16.03.2011 г., по гр. д.№ 925/2011 г. на ІІ г. о. ВКС; № 208 от 08.10.2014 г., по гр. д. № 2740/14 г. на ГК на ВКС, а поддържания по отношение на поставения правен въпрос „за основанието за удържане на цената за достъп”селективен критерии по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК е аргументиран с различно възприетото разрешение по същия в ТР на ОСГТК на ВКС № 50/85 г. и ППВС № 1/ 79 година.

Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. Г.В.- САК, е възразил по допускане на касационното обжалван в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Алтернативно е оспорил и основателността на поддържаните касационни основания. Основното съображение е, че отмяната на решението на ДЕКЕВР води до неопределеност на цената на извършената услуга, но не променя възмездния и характер, който е нормативно установен, поради което в разглежданата хипотеза следва да намери приложение законовото правило на чл. 326, ал. 2 ТЗ.

Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира:

Касационната жалба отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.

Основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.

За да отхвърли предявените в обективно кумулативно съединяване частични искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до размера на претендираните суми Варненският апелативен съд е приел, че отмененото от Върховния административен съд решението на ДКЕВР № Ц-33 от 14.09.2012 г., в частта касаеща временните цени за достъп до електроразпределителната мрежа от ползвателите и - производители на електрическа енергия от възобновяем източник, каквото качество притежава ищцовото ТД - собственик на фотоволтаична централа, не формира основанието на извършената престация, а единствено индивидуализира размера и. Следователно отмяната на индивидуалния административен акт – горепосоченото Решение на ДЕКЕВР, независимо от конститутивното и обратно правно действие на отменителното решение на ВАС, няма правопрекратителен ефект по отношение на възникналото правоотношение между страните и в този см. не прекратява договорната им обвързаност. Затова основанието за престацията в разглежданата хипотеза, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, не отпада, а пълното дерогиране на задължението за заплащане на цената за достъп би довела до ощетяване на редовно престиралия доставчик. Поради това, според Варненския апелативен съд, отмяната на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. следва да се преценява наред с останалите последващи я факти, един от които е невлязлото в сила решение № КМ – 1/13.03.2014 г. за определяне на компенсаторни мерки по чл. 32, ал. 4 ЗЕ. Последното е обусловено от предвидения в специалния закон компенсаторен механизъм, съществуването на който сам по себе си изключва общите правила на чл. 55-59 ЗЗД за недопускане на неоснователно обогатяване.

Що се касае до отказа на оператора на електропреносната и електроразпределителната мрежи, да приложи създадения компенсаторен механизъм спрямо ищцовото търговско дружество, като производител оспорил по съдебен ред решение № Ц-33 от 14.09.2012 г., той, според решаващия състав на въззивната инстанция е ирелевантен и обуславя само правото на защита на последното по създадения от законодателя съдебно - административен ред, но не води до прилагане института на неоснователното обогатяване.

Поради това въззивната инстанция е счела, че ответното АД придобило на валидно правно основание прехвърлените му от [фирма] вземания към ищеца е могло надлежно да извърши процесните изявления за прихващане, след безспорно съобщената от цедента на длъжника цесия, с което и целените с тях правни последици са породени за страните.

Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение позволяват да се приеме, че първият от поставените от касатора въпроси има обуславящо значение за крайния правен резултат по делото, поради което обосновава общата главна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Отговор на същия, с известни несъществени различия, е даден в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС, служебно известни на настоящия съдебен състав: № 212 / 23.12.15 г. по т. д. № 2956/2014 г. на І т. о., № 157/11.01.16г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т. о, № 155/11.01.16 г. по т. д. №2611/2014г. на ІІ т. о., № 7/26.04.2016г. по т. д.№ 3196/2014г. на ІІ т. о. и № 28/28. 04.2016г. по т. д.№ 353/2015г. на ІІ т. о.. Така формираната практика на касационната инстанция е в см.,че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто, съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ, е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, има обратно действие и се отразява на дължимостта на престацията за достъп. Обстоятелството, че даденото от въззивния съд разрешение е в отклонение от посочената по-горе практика на ВКС, имаща задължителен за съдилищата в страната характер, налага правен извод, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, но на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При наличие на задължителна съдебна практика, с която съществуващото до формирането и противоречие в практиката на съдилищата е преодоляно, критерият за селекция по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК е въобще неприложим.

Останалата цитирана от касатора задължителна практика на ВКС е неотносима към поставения правен въпрос, а доколкото изразът „за основанието за удържане на цената за достъп”, предвид общата си и неясна формулировка въобще не притежава характеристика на правен въпрос по см. на задължителните разяснения в т. 1 на ТР № 1/19.02.201 г. на ОСГТК на ВКС, то той не обосновава и общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата му изключва и задължението на състава на ВКС да обсъжда основателността на въведения по отношение на него критерии за селекция по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК Само за пълнота на изложеното следва да се посочи, че ППВС е част от задължителната съдебна практика, която не се включва във визираното основание по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

С оглед основателността на искането за достъп до касация на касатора следва да бъде указано да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса в размер на сумата 600 лв., на основание чл. 18, ал. 1, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 308 от 27.11.2015 г., постановено по в. т. д. № 684/2014 г.

УКАЗВА на касатора ”АГРОРОУД” О., гр. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 600 лв./ шестстотин лева/.

ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до жалбоподателя, че при неизпълнение на дадените му указания касационното производство ще бъде прекратено.

СЛЕД внасяне на указаната сума в определения от съда срок, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: