№ 4

[населено място], 04, 01, 2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети октомври, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д.№ 640 по описа за две хиляди и шестнадесета година, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. И. И. против решение № 297 по т. д.№ 536/2015 год. на Варненски окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 110 по т. д. № 193/2014 год. на Добрички окръжен съд, с което е уважен предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск на [фирма], за установяване вземане на същото спрямо касатора, в размер на 14 018, 85 евро, на основание запис на заповед № 20134/12.07.2007 година.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, по възражението му като ответник, за ненастъпила изискуемост на вземането, предвид непредявяване записа на заповед на авалиста, респ. преклудирано право на предявяване, с изтичане срока по чл. 487 ал. 1 ТЗ, както и по евентуалното възражение за погасяване на иска на поемателя по записа на заповед по давност, съгласно чл. 531 ал. 1 ТЗ.Оспорва решението и като несъобразило възражението за погасяване вземането на записа на заповед, предвид твърдяната му обезпечителна функция по отношение задълженията на издателя на менителничния ефект, съгласно сключен с ищеца - поемател по записа на заповед, договор за финансов лизинг, предвид развалянето на последния, поради виновно неизпълнение задължения на лизингополучателя.Последното обстоятелство, ведно с факта на предявено вземане срещу издателя на записа на заповед, в откритото производство по несъстоятелност на същия, касаторът сочи като...