№ 113

[населено място], 12.07.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В. К. С, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо търговско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч. Ч: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

при секретаря А. Й и като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 640 / 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. И. И. против решение № 297 по т. д.№ 536/2015 год. на Варненски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 110 по т. д. № 193/2014 год. на Добрички окръжен съд, с което е уважен предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск на [фирма], за установяване вземане на същото спрямо касатора, в размер на 14 018, 85 евро, на основание запис на заповед № 20134/12.07.2007 година.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, по възражението му като ответник, за ненастъпила изискуемост на вземането, предвид непредявяване записа на заповед, респ. преклудирано право на предявяване, с изтичане срока по чл. 487 ал. 1 ТЗ, както и по евентуалното възражение за погасяване на иска на поемателя по записа на заповед по давност, съгласно чл. 531 ал. 1 ТЗ.Оспорва решението и като несъобразило възражението за погасяване вземането по записа на заповед, предвид твърдяната му обезпечителна функция по отношение задълженията на издателя на менителничния ефект, съгласно сключен с ищеца - поемател по записа на заповед, договор за финансов лизинг, предвид развалянето на последния, поради виновно неизпълнение задължения на лизингополучателя.Последното обстоятелство, ведно с факта на предявено вземане срещу издателя...