Определение на ВКС – ГК, III г. о. 6

№ 892 гр. София, 29.12. 2016 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

Членове: К. ЮСТИНИЯНОВА

Д. СТОЯНОВА

като изслуша докладваното от съдия Светла Димитрова търг. д. № 61220/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба с вх. № 28491/01.03.2016 г. от [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Р. К. от АК – С. против въззивно решение № 445 от 15.01.2016 г., постановено по гр. д. № 11914/2014 г. на Софийски градски съд, Въззивно гражданско отделение, втори „Г“ въззивен състав, с което като е потвърдено решение № I-40-104 от 20.12.2012 г., постановено по гр. д. № 11449/2011 г. на Софийски районен съд, I г. о., 40 състав, в обжалваните му части, е признато за установено на основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 З. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че [фирма] дължи на [фирма] сумата от 22 691 лева – възнаграждение за извършен железопътен превоз на товари по споразумение № 95 от 08.12.2008 г. и сумата от 2 442, 63 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от датата на всяко просрочие до 20.12.2010 г. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че в постановеното решение въззивния съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие с...