№217

София, 01.03.2011 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 1291 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника му О. управител на област с административен център[населено място], против решение № 227 от 3.06.2010 г., постановено по гр. д. № 706 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Благоевград в частта, с която е оставено в сила решение № 354 от 7.06.2006 г. по гр. д. № 294/2003 г. на Районен съд-Петрич за уважаване на предявения от З. Г. К. установителен иск за собственост на свободен и незастроен имот с пл. № 463 по стария регулационен план на[населено място], бивша нива от 1.000 дка в местността „Б.”, землище на[населено място], при съседи: път, Х. П. А. и П. път, включен понастоящем и представляващ част от УПИ І, кв. 189 по действащия план на[населено място].

Ответникът по жалбата З. Г. К. не изразява становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

За да уважи иска въззивният съд е установил, че ищцата се легитимира като собственик на ид. ч. от имота като наследник на Г. И. Б. и въз основа на решение № 591 от 4.02.2002 г. на ПК-П. и удостоверение № 1 от 11.01.2002 г. на [община] по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в стари...