Върховният касационен съд на Република България

, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Стойчо Пейчев

ЧЛЕНОВЕ

: Камелия Маринова

Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№

1603

по описа за

2010

година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение от 11.05.2010г. на С. градски съд, ІV-а състав, постановено по гр. д. №8958/2009г., с което е оставено в сила решение от 16.03.2009г. на С. районен съд, 51 състав, по гр. д. № 877/2008г. за уважаване на предявения от Т. М. М. против [фирма] иск по чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението върху недвижим имот – поземлен имот, без построената в него двуетажна сграда, находящ се в[населено място], на [улица], съставляващ пл.№ 786 от кв. 43 по плана на София, местн. „С.-Х. С.” с площ 688 кв. м.

Жалбоподателят [фирма], чрез пълномощника си адв. М., поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Счита, че решението противоречи на съдебната практика. В изложението на основанията за допустимост на касационно обжалване сочи, че в случая е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неокомплектованата искова молба, която е получило дружеството, тъй като в нея не е било отразено, че Ч. Н. вече не е ответник по иска. На второ място сочи, че същественият материалноправен въпрос, засегнат в мотивите, е неприложения материален закон. Съдът в разрез с практиката е приел, че чл. 88, ал. 2 ЗЗД е неприложим в случая. Другият съществен материалноправен въпрос е свързан с неприлагането на разпоредбите на чл. 112, б.”а” и чл. 113 ЗС относно вписването на актовете и противопоставимостта им. Извършено е позоваване...