Р Е Ш Е Н И Е
№ 50104
София 23.01.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в открито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: М. Р.
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
при участието на секретаря Кристина Григорова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 4647 по описа за 2021г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 50259 от 14.07.2023г. по касационната жалба на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, подадена чрез процесуалния й представител началник на ТО С... Д. против въззивно решение № 905 от 27.07.2021г. по в. гр. д. № 79 по описа за 2021г. на Апелативен съд София, в частта, с която е потвърдено решение № 261060 от 6.11.2020г. по гр. д. № 1708/2016г. на СГС като са отхвърлени исковете й, с правно основание чл.71, вл. чл.63, ал.2 ЗОПДНПИ/отм./, против М. Б. Б. за отнемане в полза на държавата на притежаваните от него суми от 5 000лв., равностойност на 50 дружествени дяла в „Б енд Б тийм“ ЕООД и от 2 7000лв., равностойност на 27 дружествени дяла от капитала на „Б. П. ЕООД, против М. Б. Б. и Б. Б. Б. за отнемане на апартамент № ..., находящ се в [населено място], район „..“, [жилищен адрес] стар блок ..., вх..., ет...., с площ от 63.10кв. м., Ѕ ид. ч. от апартамент № ..., находящ се в [населено място], район „В.“, [улица], с площ от 94.40кв. м., ведно с УПИ, Урегулиран поземлен имот /вилно място/, парцел № ... в кв.... по регулационния план на [населено място] с площ от 813кв. в., ведно с двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 24кщв. м. и застроена кубатура от 144 куб. м., Неурегулиран поземлен имот, находящ се в махала Б. на [населено място], [община], с площ от 2 007кв. м., ведно с построената в него без строителни книжа, но търпима съгласно §16, ал.1 РП на ЗУТ едноетажна жилищна сграда с площ от 24кв. м., урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на [населено място], [община], с площ от 800кв. м., ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда-къща, на два етажа със застроена площ от 173.25кв. м. и разгърната застроена площ от 276.60кв. м., урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на [населено място], [община], с площ от 1 036кв. м., апартамент № ..., находящ се в [населено място], район „В.“, [улица], представляващ самостоятелен обект в новопостроена жилищна сграда, тяло „А“, с площ от 105.80кв. м. и гараж № ..., представляващ самостоятелен обект в сграда, с площ от 22.10кв. м., ведно с УПИ и 1/4ид. ч.от два недвижими имота, находящи се в Р. Г. представляващи жилищен апартамент с площ от 106.93кв. м. и жилищен апартамент с площ от 100кв. м., против З. Р. Б. за отнемане в полза на държавата на притежаваните от нея сума от 267.90лв., 1/4ид. ч.от два недвижими имота, находящи се в Р. Г. представляващи жилищен апартамент с площ от 106.93кв. м. и жилищен апартамент с площ от 100кв. м., урегулиран поземлен имот, УПИ ...“...“за КОО, от кв.2а, находящ се в [населено място], СО, [улица], целия с площ от 1 375кв. м., УПИ ... за ОЖС и гаражи, УПИ ... и УПИ ..., заедно с всички подобрения и приращения в имота, Ѕ ид. ч.от апартамент № ..., находящ се в [населено място], район „В.“, [улица], ет..., в блок „..., с площ от 94.40кв. м., сумите: от 3 610.93лв., по сметка открита в „Банка ДСК“ ЕАД, 100 504.59лв., погасителни вноски по кредит, по сметка открита в „Банка ДСК“ ЕАД, 945.91лв., по сметка открита в „У. Б. АД, 1955.80лв., по сметка открита в „У. Б. АД, 1 481.35лв. по сметка открита в „У. Б. АД и вземане в размер на 181 862.81лв. от сдружение „Б енд Б рейсинг“, възникнало в полза на З. Б., въз основа предоставени заеми, срещу „Б енд Б тийм“ за отнемане в полза на държавата на л. а.“Субару“, модел „И...“, с дата на първа регистрация 1.01.2004г. и л. а.“Субару“, модел „И...“, с дата на първа регистрация 8.08.2008г.,срещу „Б енд Б рейсинг“ за отнемане в полза на държавата на ремарке за товарен автомобил марка „Б. Д. Т РС“ с дата на първа регистрация 26.05.2008г. и товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „..“, с дата на първа регистрация 29.05.2008г. Присъдени са разноски. Поради заявен частичен отказ от иска, производството досежно урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на [населено място], [община], с площ от 800кв. м., ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда-къща, на два етажа е прекратено и постановеният въззивен акт обезсилен.
Касационното обжалване е допуснато по следните въпроси, за които е преценено, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с приетото по тях в постановеното решение по гр. д.№ 998/2015г. на ВКС, ІV г. о.: Следва ли да се изследва и доказва произхода и размера на залога, както и лицето, което го е направило при хазартни или лотарийни игри /включително и тези с организатор „Еврофутбол“/, независимо че съгласно §1, ал.1, т.2 ДР на ЗОПДНПИ /отм./ тези печалби са признати за законен доход и как следва да се разпределя доказателствената тежест при доказването им?, Как следва да се изчисляват и доказват разходите за организиране на сватбено тържество и как следва да се изчисляват и доказват приходите от парични обичайни дарения? Възможно ли е това да става със свидетелски показания и каква е тяхната доказателствена стойност?
В проведеното открито съдебно заседание, страните се представляват. Процесуалният представител на касатора желае касационната жалба да бъде уважена и постановеният въззивен акт отменен, а делото върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд със задължителни указания, включително и за съобразяване на междувременно постановеното ТР № 4 по т. д.№ 4/2021г. на ОСГК на ВКС. Прави частичен отказ от заявените искови претенции в размер на 112 855.55лв. Представя подробни писмени бележки.
Процесуалният представител на ответниците, поддържа съображенията, развити в представения отговор на жалбата и в производството пред Апелативния съд. Счита постановеният въззивен акт за правилен и желае да бъде потвърден. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 880лв.,съобразно приложен списък.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното :
Комисията е предявила иск срещу пет ответници: М. Б. Б., Б. Б., З. Б., „Б енд Б тийм“ ЕООД и Сдружение„Б енд Б рейсинг“ за отнемане на имущество на обща стойност 1 451 681.67лв. Понастоящем те са четирима, поради настъпила смърт на З. Б., която - с определение на ВКС от 12.12.2023г. - беше заличена като страна по делото, а нейни правоприемници /деца/ са ответниците М. Б. и Б. Б..
Проверката е започнала след постъпило писмо в ТД на КОНПИ с уведомление от СГП за това, че Б. Л. Б. е привлечен на 18.06.2013г. в качеството на обвиняем за извършени престъпления, попадащи в обхвата на чл.22, ал.1, т.23 ЗОПДНПИ – по чл.354а, ал.2, изр.1, пр.1 НК и по чл.321, ал.3 НК. Производството срещу него е започнало още през 2008г. по ДП № 153 по описа на ГД“БОП“ МВР за извършени престъпления от общ характер, за които е бил обвиняем заедно с още деветнадесет лица. Бил е обвинен за това, че в „периода от неустановена дата през 2008г. до месец декември 2010г., в [населено място], участва в организирана престъпна група, ръководена от Х. Н. А. и Х. Х. В., а от 31.05.2009г. до м.12.2010г. и че лично ръководи организирана престъпна група, включваща както подробно изброените осемнадесет на брой участници, така „и други неустановени към момента лица, като отдава разпореждания на участниците в групата, контролира паричните потоци от продадените наркотични вещества, набелязва лицата, които да бъдат принуждавани да разпространяват наркотични вещества в полза на организираната престъпна група, като групата е въоръжена, създадена с користна цел и за да върши престъпления по чл.198, чл.199, чл.129, чл.130, чл.131 и чл.354а, ал.1 и ал.2 НК, на територията на [населено място]“. С постановление от 28.04.2014г. частично е прекратено досъдебното производство ДП № 153/2008г. на ГД“БОП“ МВР по пр. пр.№ 403/2013г. на СП по отношение на Б. Л. Б. в частта му относно пр.1 на чл.321, ал.3 НК /относно това, че групата е била въоръжена/, но е останало обвинението в останалата част за извършени деяния по чл.321, ал.3, пр.1,2, 3, т.1, вр. ал.2 и вр. с ал.1, пр.2 НК и по чл.354а, ал.2, изр.2, т.1, пр.2, вр. ал.1,вр. чл.20, ал.3 НК, по което обвинение е внесен и обвинителен акт в съда на 23.05.2014г. Няколко месеца по-късно, на 26.02.2015г., Б. Л.Б. е починал /по сведение от пресата е убит заради напрежение между групировки от подземния свят/. Настъпилата смърт е станала причина за прекратяване на производството срещу него. Данни за осъждане на останалите обвинени лица по делото няма. Б. Л.Б. е бил осъждан двукратно: за извършено на 12.05.2002г. престъпление по чл.333, чл.330, ал.1, чл.20, ал.4 и чл.54 НК с влязла в сила на 23.10.2012г. присъда по н. о.х. д.№ 2022/2007г. на СРС /за унищожаване чрез взрив на имущество на значителна стойност/ и за извършено през м. 08.2000г. престъпление по чл.339, ал.1, пр.1 и 2, вр. чл.55, ал.1, т.2 б.“б“ НК с влязла в сила на 7.06.2001г. присъда по н. о.х. д.№ 2022/2007г. на СРС /за придобиване и държане на боеприпаси/.
Проверката на Комисията е под № 2305-2/2013г. и обхваща периода от 28.11.2003г. до 28.11.2013г. Б. Л. Б. и З. Б. са живеели съвместно от 1994г./по тяхна декларация/, а са сключил брак на 6.07.2007г., който е прекратен с развод през 2014г. М. Б. и Б. Б. са техни деца, родени съответно през 1998г. и 2005г. Въз основа на извършена проверка Комисията е констатирала, че проверяваното лице и членовете на неговото семейство, през проверявания период, са реализирали доходи от законни източници в размер на 311 799.93лв.,а са придобили имущество на стойност 1 056 167.94лв., поради което е предявила настоящите искове за отнемане на недвижими имоти, автомобили и вземания на стойност 1 106 681.67лв. на основание чл.71, вр. чл.63, ал.2, т.1 ЗОПДНПИ/отм./, чл.62 ЗОПДНПИ/отм./, с правно основание чл.63, ал.2, т.4, вр. чл.62 ЗОПДНПИ /отм./и чл.63, ал.2, т.5, вр.62 ЗОПДНПИ/отм./ и искове с правно основание чл.66, ал.2 и 3, вр. чл.62 ЗОПДНПИ/отм./
Решението на Комисията за образуване на производство по ЗОПДНПИ срещу Б. Л.Б. е под № 342 и е взето на 15.07.2015г. Исковата молба е подадена на 11.02.2016г.
Пред касационната инстанция Комисията заяви частичен отказ от иска за сумата от 112 855.55лв., която включва следното: По иска предявен срещу М. Б. за отнемане на сумите от 5 000лв., равностойност на 50 дружествени дяла в „Б енд Б тийм“ ЕООД и от 2 7000лв., равностойност на 27 дружествени дяла от капитала на „Б. П. ЕООД, както и по иска предявен срещу З. Б., правоприемници на която понастоящем са М. Б. и Б. Б. за отнемане на сумите от : 267.90лв., представляваща пазарната стойност на нейните идеални части от продажбата, извършена с н. а.№ ... от ...г., т...., акт № ..., д.№..., сумата от 100 504.59лв., погасителни вноски по кредит, по сметка открита в „Банка ДСК“ ЕАД, 945.91лв., по сметка открита в „У. Б. АД, 1955.80лв., по сметка открита в „У. Б. АД, 1 481.35лв. по сметка открита в „У. Б. АД. Към молбата е приложено и решение № 1344 от 6.12.2023г. на Комисията в този смисъл и е посочено, че след направения отказ искът вместо за размер от 1 106 681.67лв., се поддържа за отнемане на имущество на стойност от 993 826.12лв.
Пред вид така направеното изявление за отказ от иска до посоченият размер и с оглед нормата на чл.233 ГПК, предоставяща на страната възможност да се откаже /изцяло или отчасти/ от спорното право във всяко положение на делото, настоящият съдебен състав намира, че следва да прекрати настоящето производство по делото в тази част и да обезсили постановения въззивен акт относно същата.
Въззивният съд е преценил предявения иск за неоснователен. Въз основа на заключение на съдебно-счетоводна експертиза е приел, че: общата стойност на придобитото от проверяваното лице и семейството му недвижимо имущество по нотариални актове възлиза на 317 964.80лв. /таблица № 5, колона №9/, а по пазарни цени към датата на придобиване – на 1 055 518.65лв./ таблица № 9, колона № 6/. Направили са разходи през процесният период в размер на 1 761 411.24лв., които включват : 116 332.46лв., разходи за издръжка, съобразно данните на НСИ по критерий среден разход на брой лице според броя на членовете на семейството и 67 812.53лв. по данни на НСИ за общия размер на средния паричен разход за едно домакинство /според допълнителното заключение/, 27 211.41лв., разход за пътувания и престой в чужбина, съобразно Наредбата за служебните командировки и специализация в чужбина / за 32 броя излизания и влизания в страната след пребивавания в Германия, Турция, Италия, Гърция и Чехия/, 4 080.79лв., разходи за платени данъци и административни глоби, 7 700лв., разходи за участие в търговски дружества, направени през 2007г. и 2008г. от Б. Л.Б. за внасяне на дялов капитал и придобиване на дялове в търговско дружество, 341 933.31лв., разходи за предоставени заеми на физически и юридически лица, 96 350.65лв., разходи за захранване на собствени банкови сметки, 99 317.97лв., разходи за погасяване на задължения по договор за ипотечен кредит, сключен на 12.06.2008г. между З. Б. и Банка ДСК ЕАД за сумата от 100 000евро /от която след приспадане на банкови такси е усвоена сумата от 189 715.51лв. /
Получените от Б. Л.Б. и З. Б. доходи са в общ размер на 591 380.45лв. От тях получените от Б. Л.Б. доходи са в размер на 96 926.22лв. /от трудови и приравнени на тях правоотношения, след приспадане на платени осигурителни вноски и данъци/, 101 265.27лв./ от други източници - продажба на имущество и награди от състезание след приспадане на дължимия ДОД/, 20 000лв./получени заеми и кредити/. Получените от З. Б. доходи са: 92 956.27лв. /от трудови и приравнени на тях правоотношения, след приспадане на платени осигурителни вноски и данъци/, 62 235.63лв. /от наем на недвижим имот, след приспадане на дължимия ДОД/, 4 348.06лв. /от обезщетения за бременност и раждане/ и 97 000евро/получен банков кредит/.
Б. Л.Б. и З. Б. са реализирали печалби от „Еврофутбол“ ООД, през периода м.10.2005г. до м.09.2008г., възлизащи на сумата от 1 407 377.97лв. /реализираната от Б. печалба е 929 298.998лв. а от Б. – 478 078.99лв./ Сумите са им бил преведени от„Юробанк и Еф Д. България“ АД, за което са представени по делото платежни нареждания. Представени са и два фиша за залог: с № CRC 27781, в размер на 129.60лв. на 18.02.2008г. с платена печалба 51 273.44лв. и с № CRC 60161, в размер на 32.40лв. на 8.05.2008г. с платена печалба 66 200.82лв. Въззивният съд, като се е позовал на извършена от НАП проверка и използвана от нея методика, е възприел заключението на приета по делото експертиза, съгласно която разходът за залог на всяка спечелена сума следва да се определи на по 1 000лв., или общо за всички установени като печеливши 214 залога – 214 000лв. От тази сума са извадени стойностите от 129.60лв. и 32.40лв. и общият размер на разхода е определена на 212 162лв. По този начин, от установената печалба от 1 407 377.97лв., съдът е признал за законен, приход в размер на 1 195 215.97лв. , като се е позовал на нормата на §1, т.4 ДР на ЗОПДНПИ /отм./, посочваща печалбите от игри като законен приход и на доказаният им размер, чрез платежни документи. Обстоятелството, че не е доказан размерът на конкретните залози, който следва да се приспадне като разход от получената печалба и липсата на възможност да се индивидуализират лицата, които са направили залога, е преценил, че не могат да има за последица игнориране на получената печалба от „Еврофутбол“. Това е така, защото лотарийните игри са хазартни игри, а фишът за участие в тях е ценна книга на приносител. За нейн собственик се счита приносителят й. Действалите към момента задължителни игрални правила не изискват идентифициране на лицата, извършили залозите. След като е спазен редът за изплащане на печалбите, съдът следва да приеме, че именно Б. Б. и З. Б. са лицата, направили залозите. Тежестта на доказване на придобитото имущество и значителното несъответствие, съгласно чл.156, ал.4, т.1 и 3 ЗПКОНПИ е на Комисията. Тя не е оборила презумцията, че приносителят на фиша е лицето, направило залаганията и не е доказала, че залозите не са направени от проверяваните лица, както и че получените печалби са реализирани в резултат на забранена от закона дейност. По вторият спорен по делото въпрос относно сумата от 160 000лв., въззивният съд е приел, че въз основа на свидетелските показания /на свидетелите П. и Х./, които установяват, че сватбеното тържество на Б. Б. и З. Б. е било с 150-160 гости, като повечето са давали като подарък пари в плик от между 400 и 2 000лв./конкретно, свидетелят П. е дал 400лв., а свидетелят Х. – 2000лв./ може да се приеме, че младоженците са получили сумата от 80 000лв. като дарение. Съдът не е съобразявал какви са направените разходи за сватбата и дали те са по-малко или повече от дареното. Приел е за допустими свидетелските показания защото се касае за отделни дарения, всяко едно от които е под 5 000лв./от по 400 до 2 000лв./ По този начин направените разходи за процесният период от проверяваното лице и негово семейство, които са в размер на 1 761 411.24лв. не превишават установените законни доходи от 1 866 596.42лв./ 591 380.45лв.+1 195 215.97лв.+80 000лв./ Крайният извод е, че предявените искове са неоснователни поради липса на установено значително несъответствие между придобитото от ответната страна имущество и нетния приход, разбиран като стойността на приходите, намалени с разходите на проверявното лице и семейството му.
По въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав споделя практиката, установена с решение по гр. д.№ 988/2015г. на ІV г. о., съгласно която признаването на доход от печалбите, получени от „Еврофутбол“ е възможно след изследване – с какви суми проверяваното лице е участвало в залаганията и дали размерът на вложените суми не надвишава размера, който е установен, че е получен като печалба. В производството по конфискация, съдът е длъжен да установи възмездно придобитото имущество на проверяваното лице, да го остойности по пазарни цени към момента на придобиването му /като изключи постъпилите суми по банковите сметки, които са изтеглени, а парите не са налични в края на проверявания период/, за да изясни размерът на нетния доход. В § 1, т. 5 ДР на ЗОПДНПИ нетните доходи са определени като доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Следователно, изчисляването на нетните доходи е невъзможно без определяне на размера на направените разходи. Същата е логиката и за признаване на даренията, получени от младоженците от гостите им на сватбеното тържество като приход. Само по себе си наличието на дарение не е достатъчно, ако не е установен и размерът на направените разходи за организиране на тържеството и след съпоставяне на разходи и приходи не се направи извод, че е налице положителна разлика. Когато ответници по искове по ЗОПДНПИ (отм.) твърдят, че са реализирали доходи от извършвана от тях законна дейност, но твърдението им се оспорва от ищеца КПКОНПИ, те носят доказателствената тежест да докажат твърденията си което означава – да представят доказателства за начина, по който тя е формирана, включително и за размера на направените разходи за залози, въз основа на които тя е формирана. /Съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици/. Този извод произтича от обстоятелството, че съгласно чл.1 ЗОПДНПИ (отм.) на отнемане подлежи това имущество, за придобиването на което не е установен законен източник. Наличието на законен източник не се свързва само със законността на осъществяваната дейност, а и с доказване на средствата, с които тя е извършвана. Съгласно установената практика /вж. напр. решение по гр. д.№ 1021/2019г. на ІІІ г. о./ - законният източник на средства е правопрепятстващо обстоятелство, което се въвежда като твърдение и се доказва от ответника (чл. 57, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) Винаги размерът на приходите се установява след приспадане на съответно направените разходи, към момента на придобиване на конкретния актив /вж. решение по гр. д.№ 1680/2020г. на ІІІ г. о./
Имайки пред вид така даденият отговор на поставените въпроси, настоящият съдебен състав частично не споделя изводите на въззивния съд във връзка с установените като постъпили през проверявания период, по сметките на Б. Б. и З. Б. печалба от залагания в играта „Еврофутбол“, поради следното:
Безспорно е установено /с представени платежни нареждания от обслужващата „Еврофутбол“банка „Юробанк и Еф джи България“АД/, че по сметките на Б. Л. Б. и З. Р. Б. е изплатена печалба, възлизаща съответно на 929 298.98лв. и на 478 078.99лв. /общо 1 407 377.97лв./ Спорен по делото е бил размерът на направените разходи за тази печалба. Доказателства за стойността на направените залози не са представени, освен гореописаните два фиша, по които със залог на стойност 32.40лв. е реализирана печалба от 66 200.82лв. и със залог от 129.60лв. - печалба от 51 273.44лв. Същите са представени в копие и нито един от тях не е подпечатан със сигнатурен печат от букмейкър. Настоящият съдебен състав споделя извода на въззивният съд, че с оглед действащите правила, по които е осъществявала дейността на „Еврофутбол“ през релевантния период, а именно: „Задължителни игрални условия и правила за провеждане на игри, организирани от „Еврофутбол“ООД със залагания върху резултати от спортни състезания /футболни състезания, надбягвания с коне, надбягвания с кучета, състезания с автомобили, състезания с мотоциклети, състезания с велосипеди, баскетбол, волейбол, тенис, бокс, ски, хокей, американски футбол, ръгби, крикет, дартс, сърфинг, билярд, снукър, аеробика, голф, табла, шах, кикбокс, бейзбол, сумо, ветроходство, сноуборд, игри с карти, игри със зарове, свободни боеве, всички олимпийски спортове и всички спортове, които имат лицензирани спортни федерации“, наричани за краткост по-долу: Правилата, /налични в том VІІ, стр.3597/, не е възможно точното определяне на размера на направените разходи. Когато искът е установен в своето основание, но няма данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключение на вещо лице /чл.162 ГПК/. Въззивният съд е предпочел да се довери на вещите лица, изготвили заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. Настоящият съдебен състав не възприема подхода на въззивния съд и счита, че следва да определи размера на разходите по своя преценка, защото в заключението си, налично в т.VІІ, стр.3731, вещите лица са определили разход за печелившите залагания в размер на по 1 000лв. за залог, въз основа на невярна декларация, подадена от Б. Л. Б.. Касае се за декларация, подадена във връзка с извършена му данъчна ревизия за периода 1.01.2000г.-20.10.2010г., в хода на която - по повод отправено до него искане за представяне на документи – Б. Л. Б. е заявил, че „няма точни спомени за залозите“, които са правили той и съпругата му, но тъй като „възможният залог“ през периода, в който са печалбите е бил от 0.10лв.- до 1 000лв., следователно залозите им са в този диапазон./вж. том ІІ, стр.962/. Настоящият съдебен състав намира подходът на въззивния съд за неправилен, защото заявеното в декларацията противоречи на Правилата, по които се е осъществявала дейността на „Еврофутбол“ през релевантния период, съгласно които залогът не е бил до 1 000лв., а до 100 000лв. Съгласно чл.10 от Правилата: „минималният залог не може да бъде по-малък от 0.01лв., а максималният не може да бъде по-голям от 100 000лв.“ Това се потвърждава и от представените две писма от „Еврофутбол“ ООД – едното с изх.№ 342 от 10.10.2012г./том VІІ, стр.3516/ и с изх.№ 241 от 24.10.2017г./том VІІ, стр.3596/. В тях също е посочено, че действащият до 1.07.2012г. Закон за хазарта/отм/, не е изисквал идентификация на лицата, участващи в хазартни игри, като не се е събирала и не се е осчетоводявала информация за това какви залози правят лицата, освен ако залозите им не са били над 6 000лв. Единственото изискване за идентификация на лицата, участващи в хазартни игри, произтича от чл.1, т.7, вр. чл.4, ал.3 от Закона за мерките срещу изпиране на пари и то е за лица, правещи залози над 6 000лв. Съгласно чл.7 и чл.8 от Правилата, когато залозите се извършват с талони /т. нар. фиш/, следва да се използват такива по образец /образец 8/. Те се попълват чрез изписване на предвижданията. Талоните се състоят от минимум два отрязъка, като единият остава за участника за установяване право на печалба, а другият служи за контрол и обработка от организатора на игрите. При приемане на талона, „букмейкъра поставя един и същ пореден номер и подпечатва със сигнатурен печат всички отрязъци от талона“. С. П. „липсата на отпечатък от сигнатурният печат на някой от отрязъците или различие в отпечатъците на сигнатурния печат върху отрязъците на талона прави невалиден съответния талон. В тези случаи печалба не се изплаща и залогът се връща“. След приемане на талона, участникът следва да заплати залога и да получи от централизираната компютърна система потвърждение за залог. Печалбите се изплащат единствено и само по информацията, съдържаща се в потвърждението за залог и съхранена в централизираната компютърна система. Съгласно чл.30 печалбите на участниците се изплащат до 60 дни, считано от деня, следващ провеждането на тиража по време на който са определени, в който срок те са имали възможност и да се снабдят с надлежен документ, установяващ размера на залога. След изтичане на срока за изплащане на печалбата, записите с дигиталната информация за залозите на участниците се унищожават. Печалбите до 2 000лв. се изплащат по касов път, във всеки букмейкърси пункт. Печалбите над 2 000лв. се изплащат от обслужващата дейността на „Еврофутбол“ООД банка „Юробанк и Еф Д. България“АД.
Съобразявайки така установената нормативна база, съобразно която възможните залози са в диапазон от 0.01лв. до 100 000лв., наличието на законово изискване за идентифициране на лицата, правещи залози над 6 000лв. и декларацията, направена от„Еврофутбол“ООД /в цитираните писма/,че за настоящия случай няма въведено поименно идентифициране и индивидуализиране на залози, настоящият съдебен състав намира че следва, на основание чл.162 ГПК, да определи размер на всеки залог от по 3 000лв. /т. е. 50% от допустимия залог от 6 000лв./ Същият подход е възприет и при осъществената данъчна ревизия на З. Б., при изготвяне на ревизионен доклад №Р-227-125613-092-001 от 16.01.2017г., обхващащ периода 31.12.2006г.-31.12.2011г., наличен в т.VІІ, стр.3495/.
Изчислен по този начин размерът на разходите възлиза на 641 838лв. /214х 3 000=642 000лв.-129.60лв.- 32.40лв./ Или, законният доход, който следва да бъде признат от печалбата от 1 407 377.97лв. възлиза на 765 539.97лв.
Настоящият съдебен състав не споделя и изводите на въззивния съд относно установяването със свидетелски показания на обстоятелството, че на сватбеното си тържество Б. Б. и З. Б. са получили сумата от 80 000лв. като дарение. Показанията на свидетелите П. и Х. са ясни и точни единствено относно фактите, за които имат непосредствени наблюдения, защото лично са ги възприели - относно предоставените от тях суми /съответно от 400лв. и от 2000лв./ и относно приблизителния брой на гостите – 150човека. В тази част показанията следва да се възприемат, като се приеме за доказан приход от 61 600лв. /149 човека са дали по 400лв + 2 000лв., дадени от свидетеля Х./. В останалата част свидетелските показания не могат да бъдат ценени, първо защото са общи - че гостите са давали пликове с пари на пачки /без конкретизация по колко лева/, които след приключване на тържеството са били преброени, но никой от свидетелите не е присъствал на самото броене, като свидетелят П. чул, че са 160 000 -170 000лв. , а на свидетеля Х. му било споделено, че са 150 000лв.
Пред вид гореизложеното, при установени като направени разходи за процесният период от 1 761 411.24лв., установените доходи възлизат на 1 418 520.42лв./ 591 380.45лв.+ 765 539.97лв.+ 61 600лв./ Следователно е налице несъответствие в размер на 342 890.82лв. Постановеният в обратен смисъл въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен. Установеното значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице обаче не е достатъчно за отнемането му. Доколкото се касае до намеса в правото на мирно ползване на собствеността, съгласно чл.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ, съдът дължи и проверка за порпорционалност, каквато до този момент не е извършвана. Извършването й налага събиране на доказателства, с каквото правомощие касационната инстанция не разполага. Европейската конвенция за правата на човека е ратифициранаа със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. (ДВ, бр. 66 от 1992 г.) и е в сила за Р. Б. от 7 септември 1992 г., като съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България - международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Р. Б. са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. ЕСПЧ постанови през 2023г. няколко осъдителни решения, в които констатира нарушение на чл.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ и върна делата за възобновяване на националното производство и повторно разглеждане, защото националните органи: „не са установили престъпната дейност да е довела до придобиване на имущество, подлежащо на отнемане, както и каква е връзката между тази дейност и въпросното имущество“ /вж.§138 от Дело Й. и др. срещу България от 23.09.2023г. по жалби № 265/17 и 26473/18/. В това дело, както и в цитираното в него „дело Т. и други“, както и в другите постановени решения, ЕСПЧ след като приема, че намесата в правото на собственост – чрез отнемане на имущество - може да е законосъобразна /защото е въз основа на законова норма/ и да преследва легитимна цел /да предотврати незаконно придобито имущество чрез престъпна дейност/, изисква националният съд да извърши преценка и дали намесата е порпорционална на преследваната цел. Приема, че за да е постигнат изискуемият се справедлив баланс, следва: „националният съд, постановяващ отнемането, да предостави някои подробности относно престъпното поведение, от които се твърди, че произхожда имуществото, което трябва да бъде отнето и да покаже по обоснован начин, че това имущество би могло да бъде облага от това поведение“/ вж.§122 от Дело Й. и др. срещу България/. Касае се до задължителна преценка, което изисква, на основание чл.293, ал.3 ГПК, делото да се върне на Апелативен съд София, който да предостави възможност на страните да вземат становище и да ангажират необходимите доказателства, за да може съдът да извърши гореописаната преценка за порпорционалност, съобразно практиката на ЕСПЧ и пред вид – вече констатираното значително несъответствие между придобитото от ответната страна имущество и нетния приход, разбиран като стойността на приходите, намалени с разходите на проверявното лице и семейството му - да вземе окончателното решение във връзка с отнемане на имуществото.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д.№ 4647/2021г. по описа на Върховен касационен съд поради частичен отказ от иска и ОБЕЗСИЛВА постановеното въззивно решение № 905 от 27.07.2021г. по в. гр. д. № 79 по описа за 2021г. на Апелативен съд София и потвърденото с него решение № 261060 от 6.11.2020г. по гр. д. № 1708/2016г. на Софийски градски съд в частта, досежно следното претендирано за отнемане имущество:
От М. Б. за отнемане на суми в общ размер от 7 500лв., включващи сумата от 5 000лв.,представляваща равностойност на 50 дружествени дяла от капитала на „Б енд Б тийм“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет..., ап..., представлявано от К. Д. и сумата от 2 7000лв., представляваща равностойност на 27 дружествени дяла от капитала на „Б. П. ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет..., ап..., представлявано от Н. С.,
От М. Б. и Б. Б., като правоприемници на З. Б., имущество на стойност от 105 155.55лв., включващо: 267.90лв., представляваща пазарна стойност на нейния дял към датата на продажбата на недвижими имоти, отчуждени с н. а.№ ..., т..., рег.№ ..., д.№ ..., вписан в СВ София рег.№ ... от ...г., т...., акт № ..., д.№..., сумата от 100 504.59лв., представляваща погасителни вноски по кредит, отпуснат по разплащателна сметка в евро, № ..., открита в „Банка ДСК“ ЕАД, сумата от 945.91лв., постъпила по разплащателна сметка в лева, IBAN [банкова сметка], открита в „У. Б. АД, сумата от 1955.80лв., постъпила по разплащателна сметка в евро, IBAN [банкова сметка],открита в „У. Б. АД, сумата от 1 481.35лв. постъпила по разплащателна сметка открита в щатски долари, IBAN [банкова сметка], в „У. Б. АД, всички с титуляр З. Б..
ОТМЕНЯ в останалата част въззивно решение № 905 от 27.07.2021г. по в. гр. д. № 79 по описа за 2021г. на Апелативен съд София и потвърденото с него решение № 261060 от 6.11.2020г. по гр. д. № 1708/2016г. на СГС и ВРЪЩА делото на Апелативен съд София за разглеждане от друг състав, за изпълнение на горепосочените указания.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, с изключение на частта, в която производството е прекратено, в която подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :