Р Е Ш Е Н И Е
№ 528
София 11.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІV г. о.в открито заседание на седми юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю. Г. и в присъствието на прокурора. .................
като изслуша докладваното от съдията С. Б. гр. дело № 1421 по описа за 2009 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по к. жалба от А. Н. Б. чрез адв. С срещу решение № 1* от 11.06.09г. по в. гр. дело № 1085/09г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 65 от 4.03.09г. по гр. дело № 555/08г. на К. районен съд. С него е отхвърлена молбата на същата страна за поправка на допусната грешка в съставения акт за раждане № 28/15.01.96г. на О. К. за детето П. Н. Б.,ЕГН **********,в който е записан като баща на детето Н. А. Б. вместо съпруга на майката Т. М. М.
С определение № 1* от 16.12.09г. ВКС,ІV г. о.е допуснал касационно обжалване на въззивното решение.
Жалбоподателката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-касационни основания по чл. 281 т. 3 от ГПК. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане или отменено и искът – уважен.
Ответницата по касационната жалба Н. М. М. майка и законен представител на непълнолетната П. Н. Б. счита, че жалбата е неоснователна.
Контролиращата страна В. к. п. и заинтересованата страна О. К. не заявяват становище.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е сезиран със спор за произход, а за установяване на евентуална грешка при съставяне на акта за раждане на детето П. Б. Направен е извод, че при наличието на писмена декларация от бащата за припознаване, съставена в предвидената от закона форма, извършеното вписване в акта за раждане е правилно.
За да допусне касационно обжалване на въззивното решение настоящият съдебен състав се е съобразил с даденото разяснение в ТР № 1/09г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС,в което е прието, че ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената к. жалба.
Производството е по чл. 441 във вр. с чл. 436 от ГПК отм. Молителката твърди, че при съставяне на акта за раждане на П. Б. е допусната грешка като вместо за баща да бъде вписан съпруга на майката –Т. М. М. е записан Н. А. Б., подал декларация за припознаване. Молителят в производството А. П. е еднокръвна сестра на лицето, в чийто акт да раждане желае да се допусне поправка –П. Б.. Н.Б. е починал и оставил за свои законни наследници дъщерите си А. Б. и П. Б.
Производството по чл. 436 от ГПК отм. се образува по молба на лицето, което черпи права от подлежащия на установяване факт. Чл. 441 от ГПК отм. предвижда възможността да се поправят грешки в документите по чл. 436, допуснати при тяхното съставяне. В случая молителката не е титуляр на акта за раждане и не черпи права от него. Специалният закон – Закона за гражданската регистрация не предвижда възможността трето лице да иска промяна в данните в актовете за гражданско състояние. Името на детето, припознато след съставяне на акта за раждане, се определя по реда на чл. 16 ал. 1 от ЗГР. Отбелязвания, допълнения и поправки в актовете за гражданско състояние на лицата се извършват само в акта на титуляра - чл. 74 ал. 3 от ЗГР. При изрично писмено искане от родителите за малолетните деца и със съгласието на родителите за непълнолетните деца може да се отрази промяна в актовете им за раждане – чл. 74 ал. 4 от ЗГР. В конкретния случай молителката не е процесуално легитимирана да иска поправка в акта за раждане на детето П. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно. Ако тя липсва, съдът няма право да разгледа и разреши спора по същество, а е длъжен да прекрати делото. Като се е произнесъл по същество на молбата, съдът е постановил недопустимо решение, което на основание чл. 293 ал. 4 във вр. с чл. 270 ал. 3 от ГПК следва да бъде обезсилено и делото да бъде прекратено.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г. о.
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1* от 11.06.09г.,постановено по в. гр. дело № 1085/09г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по молбата на А. Н. Б. за поправка на допусната грешка в съставения акт за раждане № 28/15.01.96г. на О. К. за детето П. Н. Б.,ЕГН **********.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.