Р Е Ш Е Н И Е

№ 303

София, 30.06. 2010г.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 709 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 от ГПК, образувано по касационната жалба на а. Г като процесуален представител на Г. И. Р. от София срещу въззивното решение на СГС от 16.І.2008г. по гр. д № 3585/2006г., касационно обжалване на което е допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК с определение № 1* от 25.VІІІ.2009г. по въпросите: за приемането от съда за безспорни обстоятелства и твърдения, по които касаторът изобщо не е вземал становище в противоречие с разрешението в ПП 6/1968г., не спиране на производството по делото, въпреки наличието на висящо наказателно производство срещу касатора по обвинение за престъпление по чл. 215 ал. 1 т. 3 от НК, във връзка с което е предявеният иск за обезщетение, в противоречие с чл. 182 б. “г” от ГПК отм. и с практиката на съдилищата. В касационната жалба са поставени и въпросите дали обвинителните актове са годно доказателствено средство в граждански процес по деликтен иск на основание, припокриващо или поглъщащо се от престъплението по повдигнатото обвинение, дали разпореждането с чужда движима вещ представлява деликт, дали за установяване на деликтната отговорност на организатора на унищожаването на движими вещи следва да се установи фактът на организацията и да се индивидуализират преките извършители с оглед прилагането на чл. 49 от ЗЗД, които са...