ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 135

Гр. София, 22.01.2024г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на десети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия З. Х. ч. т.д. № 1671 по описа за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на Й. Я. Н. срещу определение № 50455/31.10.2022г. по ч. т.д. 1642/2022г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу определение № 1403 от 27.05.2022г. по гр. д. № 2437/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от задължение да заплати дължимата държавна такса от 15 лв. по подадената от нея частна жалба вх. н. 8449/14.04.2022г. по регистратурата на САС. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е неправилен и моли за неговата отмяна.

Със съдебния акт състав на ВКС, ТК, II TO, е приел сезиралата го жалба от Й. Я. Н. срещу определение № 1403 от 27.05.2022г. по гр. д. № 2437/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, за недопустима по доводи, че е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Изтъкнал е, че според процесуалния закон дефинитивно от обхвата на контрол пред ВКС са изключени определенията по чл. 274, ал. 4 ГПК - тези, които макар да потвърждават преграждащи определения или да дават решение по същество на други производства, са постановени по въззивни дела, решенията по които са изключени от достъпа до касационен контрол. Посочил е, че с обжалваното определение апелативният съд е оставил без уважение молба на частния жалбоподател да бъде освободен от държавна такса - съдебен акт, сам по себе си преграждащ по-нататъшното развитие на делото. Позовал се е на нормата на чл. 463, ал. 2, изр. 3 ГПК, съобразно която актовете на апелативния съд в производството по обжалване на извършено от съдебен изпълнител разпределение /какъвто е предметът и на настоящото производство/, не подлежат на по-нататъшно обжалване по изрично разпореждане на закона, поради което е приел, че на основание чл. 274, ал. 4 ГПК обжалваното определение на САС не подлежи на касационно обжалване. Посочил е, че в този смисъл е константната практика на ВКС, намерила израз в определение № 164 от 29.04.2021г. по ч. гр. д. №1432/2021г. по описа на ВКС, ГК, ІV ГО, и определение № 79 от 02.03.2022г. по ч. гр. д. № 524/2022г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ ГО.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, но неправилен.

Както е отразил в мотивите на обжалвания съдебен акт, съставът на ВКС е сезиран с жалба на Н. срещу определение на САС, с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от задължение да заплати дължимата държавна такса от 15 лв. по подадената от нея частна жалба вх. н. 8449/14.04.2022г. по регистратурата на САС.

Последният съдебен акт е преграждащ пътя за защита на жалбоподателя, както е прието и с обжалваното определение, и на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК подлежи на обжалване, като процедурата по разглеждане на подадената срещу съдебния акт жалба ще е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, в който смисъл са и мотивите на обжалвания съдебен акт.

Неправилно с обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК – когато ВКС се произнася по жалба срещу преграждащо определение на САС, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК. Константна е практиката на ВКС, че с последната законова норма е ограничен касационния контрол на въззивните определения – тези с които въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу акт на първоинстанционния съд, като целта на закона е да отрече допустимостта на касационно обжалване по частни жалби срещу въззивните определения на съдилищата, когато законът е изключил касационното обжалване по отношение на решенията по същите дела. В смисъл, че ограничението по чл. 274, ал. 4 ГПК касае само касационните частни жалби, разглеждани в процедура по ал. 3 на същата законова разпоредба, е изричното произнасяне на ВКС по определение № 334 от 27.05.2019г. по ч. т.д. 1026/2019г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, определение № 595 от 27.07.2023г. по ч. т.д. 1164/2023г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, определение № 354 от 23.09.2020г. по ч. т.д. 1277/2020г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, определение № 619 от 01.08.2023г. по ч. т.д. 1081/2023г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, определение № 288 от 06.07.2022г. по ч. т.д. 1422/2022г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, определение № 50479 от 24.11.2022г. по ч. т.д. 1509/2022г. по описа на ВКС, ТК, II ТО и в мотивите по ТР 2/2018г. от 23.06.2022г. по т. д. 2/2018г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Отговор в горния смисъл – че постановено преграждащо определение от въззивен съд подлежи на обжалване и в хипотеза като процесната - производство по чл. 463 ГПК/обжалване на разпределение в изпълнителното производство/, е даден и с постановените по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение № 644 от 08.12.2016г. по ч. т.д. 1202/2016г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, определение № 192 от 10.05.2021г. по ч. т.д. 897/2021г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, определение № 273 от 17.05.2018г. по ч. т.д. 1215/2018г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, определение № 422 от 04.10.2019г. по ч. т.д. 2116/2019г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и определение № 144 от 22.03.2017г. по ч. т.д. 591/2017г. по описа на ВКС, ТК, I ТО.

Произнасяне във вложения в обжалваното определение смисъл не се съдържа в цитираната с определението практика на ВКС, доколкото и с двата съдебни акта е приет за необжалваем въззивен акт – с който въззивният съд се е произнесъл по сезирала го частна жалба, а не както е в процесния случай, когато въззивният съд е постановил определение, което прегражда защитата на страна в производството.

По горните мотиви с обжалвания съдебен акт неправилно е приета за недопустима и оставена без разглеждане жалбата на Н. срещу определение № 1403 от 27.05.2022г. по гр. д. № 2437/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от задължение за внасяне на дължимата държавна такса от 15 лв. по подадената от нея частна жалба вх. н. 8449/14.04.2022г. по регистратурата на САС, и обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за разглеждане на подадената от Й. Я. Н. частна жалба вх. н. 15615/13.07.2022г. по описа на регистратурата на САС.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 50455/31.10.2022г. по ч. т.д. 1642/2022г. по описа на ВКС, ТК, II ТО.

ВРЪЩА делото за произнасяне по подадената от Й. Я. Н. частна жалба вх. н. 15615/13.07.2022г. по описа на регистратурата на САС срещу определение № 1403 от 27.05.2022г. по гр. д. № 2437/2021г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.