О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 389

гр.София, 28.06.2010 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание

на двадесет и четвърти юни две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч. гр. д. № 366/ 2010 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.

Образувано е по искане на А. И. С. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Пазарджишки окръжен съд № 1* от 10.05.2010 г. по ч. гр. д. № 355/ 2010 г., с което е потвърдено определение на Пещерски районен съд по гр. д. № 136/ 2010 г. По този начин е прекратено производството по иска, предявен от частния жалбоподател против „Д. за в. х. с умствена изостаналост и защитени жилища”, гр. Б. за отмяна на заповед № 42 от 01.02.2010 г. на директора на дома, с която е установено непълно работно време за длъжността на А. С.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че при постановяване на обжалваното определение въззивният съд е отговорил отрицателно на процесуалният въпрос подлежи на разглеждане по същество от съдилищата трудов спор, с който работникът оспорва едностранното волеизявление на работодател за изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение. Противно на разбирането на съда, касаторът поддържа, че искът е допустим и счита, че намесата на ВКС за изясняване на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено с отправяне на задължителни указания...