О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 249

София, 19.01.2023 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 1446 /2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. К. Д. против решение № 260049 от 22.12.2022 г. по гр. д.№ 49/2017 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е отменено решение № 262/07.10.2016 г. по гр. д. № 1135/2015 г. на РС-Троян и вместо това е уважен иска по чл. 108 ЗС, като признато за установено по отношение на касатора, че ищците С. А. Б., П. В. Б. и Р. В. Б. са собственици на част от ПИ с идентификатор ***по КККР на [населено място], Община Т. с площ 1630 кв. м. с номер на предходен плат ***при описани съседи, която част от 1511 кв. м. съответства на имот *** по плана на новообразуваните имоти на [населено място], показан на скицата на л. 32 от делото на РС, с посочени в нея координатни точки и ответникът е осъден да предаде владението върху същия имот. Като последица от това е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК нот. акт № 212,т.1, рег. № 922 от 27.04.2015 г., с който касаторът П. К. Д. е признат за собственик по давност на описания имот.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на решението, тъй като в исковата молба ищците са се позовали на напълно завършена процедура по ЗСПЗЗ, в четвърто съдебно заседание са претендирали идеална част от имота – 1511/1630 ид. ч. а пред въззивната инстанция са представили заповед по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ и така се изменило едновременно и правното основание и искането пред съда....