Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения В. Л. В. за възобновяване на чнд № 46/2014 год. на Търговищкия окръжен съд и отмяна на постановеното по това дело определение № 24 от 13.ІІІ.2014 год., с което съдът, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, е отказал да уважи заявлението на В. за определяне на общо наказание.Според направилия искането, определението на окръжния съд е постановено в нарушение на материалния закон - основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

В съдебно заседание искането се поддържа от служебно определен защитник.

Представителят на ВКПр не намира да е допуснато нарушение на материалния закон и дава заключение за оставяне на искането без уважение.

ВКС намира, че разглеждането на искането е допустимо - подадено е от легитимна страна и с него се иска отмяната на съдебен акт от изброените в чл. 419 НПК.Искането за възобновяване е допустимо и с оглед на срока по чл. 421, ал. 3, изр. първо НПК – макар и неправилно изпратено направо до ВКС, тук е заведено на 29.ІХ.2014 год., в последния ден на законноустановения 6-месечен срок, който календарно изтича на 27.ІХ., събота, неприсъствен ден.

Искането за възобновяване на горепосоченото наказателно дело е неоснователно.

С подадено до Търговищкия окръжен съд „заявление”, В. е поискал да му се определи общо за изтърпяване наказание измежду наказанията, наложени по нохд № 253/2012 год. на Търговищкия районен съд и по чнд № 76/2013 год. на Търговищкия окръжен съд, което искане съдът законосъобразно е оставил без уважение.

Определянето на общо наказание за санкционирани с отделни присъди престъпления е допустимо само тогава, когато тези престъпления са в съвкупност, т. е. били са извършени преди за някое от тях да е имало влязла в сила...