№ 193

гр. София, 21.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №1580 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от С. Б. Г., чрез адв. Н.М. срещу решение №242 от 06.03.2025 г., постановено по в. гр. д. №1554/2024 г. по описа на Апелативен съд - София, с което след отмяна на решение №94 от 05.01.2024 г. по гр. д. №11978/2022 г. п описа на Софийски градски съд е отхвърлен искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, предявен от касатора срещу ЕОС Матрикс ЕООД, за признаване за установено, че С. Б. Г. не дължи на ЕОС Матрикс ЕООД сумите по изпълнително дело №20197650404488 по описа на ЧСИ Г. И. peг. №765 от КЧСИ, общо в размер на 36 116.41 лева, от които 28 650 лева главница, договорна лихва в размер на 1 217.96 лева за периода от 26.11.2011 г. до 22.06.2012 г., както и наказателна лихва в размер на 86.89 лева, сумата 1 498.86 лева разноски в заповедното производство, както и 4 663 лева разноски в изпълнителното производство, поради погасяване на правото на принудително изпълнение по давност, като на ответника са присъдени направените разноски в размер на 1 022.50 лева.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необосновано, поради което следва да се отмени и да се постанови ново за уважаване на предявените искове. Касаторът поддържа, че в случая не е налице хипотезата, разгледана в ТР №2 от 04.07.2024 г., тълк. д. №2/2023 г. на...