В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 2458 по описа за 2015г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от Л. Ц. Б. – Ц. от [населено място] и от Прокурор в Апелативна прокуратура против въззивно решение № 357 от 23.02.2015г. по в. гр. д.№ 3868/14г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 30.07.2014г. по гр. д.№ 13256/13г. на Софийски градски съд в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Република България да плати на Л. Ц. Б. – Ц. на основание чл. 2 ал. 1 т. 2 от З. сума в размер на разликата над 12 000лв. до 18 000лв.,обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано незаконно обвинение в извършване на престъпление по пр. пр. № 4568/07г. н СРП, досъдебно производство № ЗМ 5463/07г. на СДВР, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2013г. до окончателното й изплащане и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения иск за заплащане на сумата от 6 000лв./разлика над 12 000лв. до 18 000лв./, като е потвърден постановения акт в отхвърлителната му част до претендираните 30 000лв.

Като основание за допустимост касаторът Прокурор в Апелативна прокуратура се позовава на нормата на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ГПК, като твърди, че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с практиката на ВКС /т.ІІ от ППВС №4 от 23.12.1968г., т. 3 и т....