Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Р. К. и Й. Р. И. срещу решение №.1944/17.12.14 по г. д.№.1690/14г. на Апелативен съд [населено място] - с което е потвърдено решение №.2198/24.04.14 по г. д.№.14518/12г. на Районен съд Варна – с което касаторите са осъдени да платят на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД на Г. К. Й. по 5569, 02лв. – платена цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен от ищцата с наследодателя им Р. Д. П..

Ответната страна Г. К. Й. оспорва жалбата; претендира разноски.

К. жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД за основателен и е потвърдил първоинстанционното решение, с което той е уважен. Приел е от фактическа страна, че между ищцата и наследодателя на ответниците е бил сключен – във формата на нотариален акт - договор за покупко-продажба, че същият е съдържал отразяване, че продажната цена е била платена напълно и в брой при подписването на договора, че с влязло в сила решение на ВКС този договор е прогласен за нищожен на основание чл. 26 ал. 2 пр. 3 ЗЗД /поради неспазване на изискването на 472 ГПК отм. за назначаване на тълковник – доколкото продавачът е бил напълно сляп и глух – поради което и нотариалното действие – съставяне на нотариален акт, е нищожно/. От правна страна е приел, че по така прогласената за нищожна сделка е налице плащане на продажната цена. Нотариалният акт съдържа признание на продавача, че е получил сумата – което има характер на частен свидетелстващ документ /разписка/; авторството му не е било оспорено и съдържанието му не е било опровергано; за разписката не се изисква специална форма – достатъчна е и писмена – каквато в случая е налице – като с подписа си продавачът е удостоверил неизгодния за него факт, че е получил продажната цена. При тези обстоятелства е направен извод, че наследодателят на ответниците е получил процесната сума при начална липса на основание и се дължи връщането й.

К. се позовава на

чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК

. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по двадесет и два въпроса - сред които /под №.4/ и този ”следва ли второинстанционния съд с оглед задълженията на съда по чл. 12 ГПК да обсъди аргументите и доводите на ответника и прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и по чл. 235 ал. 2 ГПК и да постанови решението си върху приетите за установени от него факти и върху закона, който е от значение за изхода на делото?” – по който е процедирал в противоречие със задължителната практика на ВКС /реш.№.217 по г. д.№.761/10, ІV ГО на ВКС, реш. №.235/4.07.11 по г. д.№.513/10, ІV ГО на ВКС, реш. №.324 по г. д.№.1413/09, ІV ГО на ВКС/.

Настоящият състав намира, че по горецитирания въпрос трябва да бъде допуснато касационно обжалване, доколкото същият е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС. Съгласно същата, в това число и цитираната, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд не е направил всичко това. Обосновани са твърденията на касатора, че като не е обсъдил релевирани възражения - в т. ч. и относно доказателствената стойност на документ, подписан от сляпо и глухо лице, при липса на валидно нотариално удостоверяване, въззивният съд е дал разрешение на горепосочения правен въпрос в противоречие със задължителната пракпика на ВКС. С оглед на изложеното по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.

На касаторите трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в общ размер на 222, 76лв. /по 111, 38лв. за всеки касатор/ и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение №.1944/17.12.14 по г. д.№.1690/14г. на Апелативен съд [населено място].

ДАВА

едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в общ размер на

222, 76лв.

/всеки по 111, 38лв./

и да представят доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА

след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

П.: ЧЛЕНОВЕ: