Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” Областно управление Д. срещу решение №.6/14.01.15 по г. д.№.751/14 на Добрички окръжен съд.

Ответната страна Е. Б. Д. оспорва жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил и потвърдил частично първоинстанционното решение, е намерил предявените искове с правно основание чл. 71 ал. 1 т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация за основателни – вторият - съответно за 389, 25лв. За да достигне до този извод е приел, че по отношение на ищеца е появена дискриминация, доколкото, при наличие на най-обща оценка за дейността на пътното управление – без детайлна такава за точност и срочност на изпълнението на задачите, за различните дейности и за работата на отделните служители - за разлика от всички останали служители, той не е получил допълнително възнаграждение за постигнати резултати. Съдът е обосновал изводите си с разпоредбата на чл. 107а КТ и чл. 25 ал. 1, 2 и 4 Н. и приложената по делото „Информация за дейността на Областно управление Д. м. 07-м. 12.2012г.”, като е обсъдил съдържанието й съобразно изискванията на горните разпоредби. Заключил е, че тъй като идентичните постижения в работата предполагат идентично третиране при предоставяне на допълнителни възнаграждения, ищецът е третиран по-неблагоприятно в сравнение с останалите - като е проявена дискримиация на личен признак. Поради това и нарушението следва да бъде преустановено и се възстанови положението отпреди извършването му - като му се пресъди съответното полагащо му се възнаграждение.

К. се позовава на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. В изложението на касационните основания конкретизира, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса ”Налице ли е дискриминационно отношение по признак „лично отношение” и неравно третиране по смисъла на чл. 4 вр. с чл. 14 ЗЗД когато един единствен служител в поделение на едно предприятие не е получил допълнително материално стимулиране за определен период от време?” и цитира противоречива практика на ВАС /реш.№.15782 от 21.12.10 по а. д.№.2624/10, реш.№.6803/6.06.08 по а. д.№.3471/1, реш.№.8436/14.06.11 по а. д.№.5188/10г./.

Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.

На първо място, изложението не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведения въпрос не е общ и абстрактен – каквито са изискванията на чл. 280 ал. 1 ГПК, а конкретен въпрос по делото. Неговият отговор може да се даде след анализ на доказателствата и преценка на конкретните обстоятелства във връзка с разпределението и получаването на допълнително материално стимулиране - при решаване на спора по същество – а не в настоящата предварителна фаза на селекция на касационните жалби. Предвид изложеното той не съставлява годно общо основание за допускане на касация, респективно не е налице основанието на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.

Отделно от изложеното, не е налице и соченото специално основание - предвид позоваването на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища. Различният предмет на правораздаване на гражданските и административните съдилища, намерил израз и в структурното им обособяване в системата на съдилищата, предопределя и същностната разлика в съдебната практика, формирана по граждански и административни дела. Същевременно, при евентуално възникване на противоречива практика по въпроси, обуславящи крайния изход на делото, редът за уеднаквяването й е по чл. 124 ал. 2 ЗСВ – чрез приемане на съвместно тълкувателно постановление от общото събрание на съдиите от съответните колегии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд (а не от ВКС по реда на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК) /т. 3 ТР № 1/2009г. от 19 февруари 2010г./. Поради това и сочената от касатора практика - на административен съд, също не би могла да обоснове приложението на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – дори и да бе формулиран надлежен правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Предвид всичко посочено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не трябва да бъде допускано.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение №.6/14.01.15 по г. д.№.751/14 на Добрички окръжен съд.

Определението е окончателно.

П.: ЧЛЕНОВЕ: