7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 857

гр. София, 26.04.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 2 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. С. К., чрез адвокат С. В. от САК, против въззивно решение № 514/12.09.2022 г., постановено по в. гр. д. № 486/2022 г. на Благоевградския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение Решение № 55/24.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1035/2021 г., по описа на Районен съд – Г. Д. с което е отхвърлен предявения от Т. С. К. против О. С. К. иск с право основание чл. 59 ал. 9 от СК: да бъдат изменени постановените по - рано мерки по упражняването на родителските права по отношение на детето А. О. К., с ЕГН [ЕГН], и упражняването им да бъде предоставено на майката Т. К., при която да бъде определено и местоживеенето на детето, а на бащата О. К. да се определи режим на лични отношения с детето, и последния да бъде осъден да заплаща издръжка на детето А. К. в размер на 162, 50 лева на месец, чрез неговата майка и законен представител Т. К..

В касационната жалба се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и за необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните, уточнени от настоящия състав правни въпроси: 1. Кои са критериите и относимите обстоятелства, въз основа на които съдът извършва преценката за настъпила промяна, обосноваваща необходимостта от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетно дете при защита на неговия интерес; 2. Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички допустими и относимо към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка; 3. Задължително ли е при разглеждане на делото, въззивният съд да поиска социален доклад от социалната служба в населеното място, по местоживеене на бащата, за установяване обстоятелства от значение за преценката интересите на детето. Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че по първия въпрос въззивното решение било постановено в противоречие практиката на ВКС: Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. дело № 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд на Р. Б. По втория въпрос се сочи противоречие с тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а по третия въпрос с решение № 34 от 21.03.2018 г. по гр. дело № 3368/2017 г. на ВКС, ІV г. о.

Ответникът по жалбата О. С. К., в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че детето А. е родено по време на брака между Т. С. К. и О. С. К., като бракът на страните е бил прекратен с развод по взаимно съгласие по гр. д. № 708/2017 г. по описа на Районен съд - Г. Д. като с решение № 2782/20.07.2017 г. постановено по делото е одобрено споразумение, с което упражняването на родителските права относно детето А. било предоставено на бащата, при когото да бъде и местоживеенето му.

Установено е, че майката се е преместила да живее в [населено място], като заедно с новия си партньор Н. М. обитават жилище собственост на последния. Жилището било апартамент, състоящ се от всекидневна, обединяваща хол и кухня, и спалня. Същото не разполагало със самостоятелна детска стая, но бил обособен кът за детето. Майката започнала работа на длъжността „организатор експедиция/товаро - разтоварна и спедиторска дейност“ в „Нико транс груп“ ЕООД, с управител и собственик на капитала Н. М..

Бащата също имал нова връзка, от която имал родено още едно дете. Работата му била свързана с пътуване в Н., но се завръщал в България на всеки 3-4 месеца и при всяко завръщане престоявал в страната продължително време. Докато ответникът бил в чужбина, за детето А. се грижели баба му и дядо му по бащина линия. Семейното им жилище представлява двуетажна къща, с по три стаи на етаж, като за детето била обособена самостоятелна детска стая. От гласните доказателства събрани пред първата инстанция, вкл. Показния на свидетелите посочени от ищцата, се установило, че бащата на детето работел в Н. от 10 години, като при постигане на споразумението за упражняване на родителските права, при развода към 2017 г., този факт е бил известен на майката, която и тогава работела и имала доходи, макар и без трудов договор.

Установено е от представените социални доклади, че и двамата родители разполагат с родителския капацитет да отглеждат и възпитават детето. Обичат го и го подкрепят, и не са прекъсвали връзката си с него.

Детето А. към датата на постановяване на въззивното решение бил на 12 години, от датата на раждането си живеело в [населено място] в къща собственост на неговите баба и дядо по бащина линия, който дом възприело като свой. Посещавало училище в същото населено място. Изслушано от съда детето А. е заявило, че обича и двамата си родители, но е изявило желае да живее с баща си.

Преценявайки всички събрани по делото доказателства въззивният съд е приел, че в случая и двамата родители притежават необходимите качества и условия за отглеждането на детето. Последното се развивало по нормален за възрастта им начин, което сочи, че не са неглижирани неговите битови, емоционални и други потребности. И двамата родители изявявали силно желание и готовност за неговото отглеждане, а от своя страна детето се отнасяло с еднаква привързаност към тях. При преценката дали са налице предпоставките за изменение на режима на упражняване на родителските права, въззивният съд е направил извод, че липсва промяна /извън тази във възрастта на детето/, която да обуслови такова изменение. Както и към 2017 г. бащата работел в чужбина и продължавал да разполага с помощта на своите родители, които да се грижат за детето в негово отсъствие. Родителски капацитет, възпитателски и материален ресурс на бащата не били отречени и с изготвения социален доклад. Прието е от друга страна, че майката имала притеснение относно това как да подкрепи адаптацията на детето си /социален доклад на ЦОПП на л. 29 и сл. от въззивното дело/. Посочено е, че жилищна нужда на родителя, с когото ще живее, с оглед интересите на детето трябва да е трайно удовлетворена и то по начин, че да се осигурят потребностите на детето за нормално отглеждане в сигурна и стабилна среда на живот. От доказателствата по делото не следвал извод, че при новите обстоятелствата свързани с местоживеенето на майката /в апартамент в [населено място], собственост на новия и партньор/, би се подобрило положението на детето, ако искът бъде уважен. Детето било адаптирано със социалната си среда и начинът на живот в [населено място] - училище, приятели, близки, включително и роднините по майчина линия, и предпочитало да остане там. Разбирало се добре с новата партньорката на баща си и обичало сестра си. Съдът е посочил, че следва да се съобрази със социалната среда, в която живее детето, осигурена след раздялата на родителите, тъй като това е стабилната за него среда в емоционален план. Отчел е и значимостта на отрицателния ефект, който би предизвикала една промяна на този етап от развитието му, с оглед възрастта му. Прието е, че промяната в обичайния начин на живот на детето, без да е налице основателна причина за това не е в негов интерес и би се отразило негативно на психоемоционалното му състояние.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване във връзка с първия поставен въпрос. Същия е обуславящ изхода на спора, но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. По отношение на висшия интерес на детето и критериите, от които съдът следва да се ръководи при установяването му е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, съгласно която интересът на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му. При конкретната преценка, която зависи от установената от съда фактическа обстановка във всеки отделен случай, за да стигне до извод какъв е най-добрият интерес на детето, съдът следва да съобразява в съвкупност от обстоятелства от най-разнообразно естество. В практиката на ВКС се приема, че изброяването на критериите, от които се ръководи съдът при решаване на спор за упражняване на родителските права, дадени в ППВС № 1/1974 г., е примерно, каквото е и изброяването в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК. Тези обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет., и съдът дължи обсъждането им и излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на някой от родителите. С цел охраната на този интерес съдът съобразява възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях грижи и желанието им да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, помощта от трети лица при отглеждането на децата, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Съдът обсъжда всички значими за случая обстоятелства поотделно и в съвкупност и обосновава как те се отнасят към интереса на детето. Желанието на детето също следва да се съобразява, макар да не е водещо за окончателния извод на съда. Съгласно т.V от ППВС № 1/12.11.1974 г., основание за изменение на определения режим за упражняването на родителските права са настъпилите след определяне на иска изменения на обстоятелствата, които съществено засягат интересите на детето. Като такова изменение се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. При това изменението може за се дължи както на промяна на обстоятелствата, при които определен първоначалния режим за упражняване на родителските права, така и обстоятелства, които са изцяло нови и са настъпили след този момент. В този смисъл са: решение № 176/10.09.2019 г. по гр. д. № 2246/2018 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 291/07.11.2012 г. по гр. д. № 115/2012 г. на ВКС, ІІІ г. о., според които под „изменение на обстоятелствата“ се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. За да се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 във връзка с чл. 127, ал. 2 от СК не е достатъчно да се осъществи промяна в обстоятелствата, които са съществували към момента на определянето на режима на упражняване на личните отношения или да са се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да се отразява на положението на детето като новите обстоятелства влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, или биха се подобрило положението му ако родителските права се предоставят на другия родител. С решението си въззивният съд, съобразявайки се с посочените в практиката критерии, като е анализирал всички доказателства, е преценил интереса на детето и е приел за неоснователен иска за промяна на родителските права, упражняването на които са били предоставени на бащата. В решението е обективирана волята на съда по отношение елементите, които са счетени за имащи отношение към оценката на най-добрия интерес на детето, тяхното съдържание в конкретния случай и как те са преценени, за да бъде изведен извод за липса на изменение на обстоятелствата, която да обуслови промяна в упражняването на родителските права. В случая приетото от въззивния съд е, че ответникът от 10 г. е работел в Н., и че при постигане на споразумението при развода касаещ упражняването на родителските права към 2017 г., този факт е бил известен на ищцата, като в периода на отсъствие на бащата от дома му в [населено място], от 2017 г. и до сега за детето полагали грижи бабата и дядото по бащина линия. Не е установена промяна в тези обстоятелства към завеждане на иска - нямало промяна в родителските качества на бащата, а за отглеждане на детето той разполагал с помощта на своите родители, на които при нужда можел да разчита да се грижат за детето. Липсват данни бащата да се е дезинтересирал от детето си.

Вторият въпрос от изложението касае задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по предмета на спора, като обсъди доводите на страните и относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът е обсъдил приетите по делото доказателства относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Решението е основавано на вътрешното убеждение на съдебния състав за конкретната оценка на критериите от значение за най-добрия интерес на детето, които са изследвани и обсъдени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Ясно е изразена волята на съда по отношение елементите, които са счетени за имащи отношение към оценката на най-добрия интерес на детето и тяхното съдържание в конкретния случай. За да направи извод, че трудовата заетост на бащата в чужбина не е ново обстоятелство, въззивния съд е обсъдил събраните по делото гласни доказателства - показанията на св. В. К., св. М. К.- посочени от ищцата и св. Л. Д. – посочена от ответника, според които О. К. от 10 години работи в чужбина. В тази връзка показанията на св. Н. К. не са обуславящи въззивното решение, тъй като и с показанията на този свидетел, и без тези показания, констатациите във въззивното решение не се променят.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по последния въпрос в изложението. Същия не е обуславящ въззивното решение, тъй като е свързан с предположения от страна на касатора относно бъдещ факт- преместване на детето в чужбина, и е без връзка с правните разрешения на въззивния съд. Това изключва общата предпоставка на чл. 280 ал. 1 ГПК. По делото е представен социален доклад за условията в жилището в [населено място], обл. Благоевград, в което живеят детето и бащата, когато последния е в България, и този доклад съдържа данни за условията, при които живее и се отглежда детето.

Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението.

В полза на ответника по жалбата не се присъждат разноски пред настоящата инстанция, с оглед липсата на доказателства за сторени такива.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 514/12.09.2022 г., постановено по в. гр. д. № 486/2022 г. на Благоевградския окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.