ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 50212

София, 27.03.2023 г.

В. К. С, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Е. Ч

Членове: Р. Б

В. Х

разгледа в закрито заседание на 30.05.2022 г. докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2306 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Б. М 2000“ ООД срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд.

Ответникът „Ф. С“ ЕООД оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК съдът прие следното.

По жалба на ищеца въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. В останалата обжалвана част, с която първоинстанционният съд е оставил без разглеждане насрещния иск по чл. 231, ал. 2 ЗЗД, предявен като евентуален, въззивният съд е оставил жалбата без разглеждане.

Въззивното решение е обжалвано в частта относно отхвърления иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. За да намери иска за неоснователен, въззивният съд е приел, че включената в процесния договор клауза за неустойка за забавено плащане е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Извода си за нищожност е основал върху текста на клаузата, съгласно която при неизпълнение на задължението на ответника-купувач за заплащане в уговорените срокове на съответните части от продажната цена се дължи неустойка в размер на 0, 3 % за всеки ден просрочие, начислявана върху продажната цена. Приел е, че уговорката за определяне на размера на неустойката с оглед общия размер на цената, а не с оглед размера на неизпълнената част от задължението, противоречи на добросъвестността и добрите нрави. Изложил е и допълнителни съображения, че уговарянето на неустойка за забава в този размер излиза извън присъщите на неустойката функции, тъй като надхвърля повече от десет пъти размера на законната лихва по чл. 86 ЗЗД,...