ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 50212

София, 27.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Росица Божилова

Васил Христакиев

разгледа в закрито заседание на 30.05.2022 г. докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2306 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Б. М. 2000“ ООД срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд.

Ответникът „Ф. С. ЕООД оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК съдът прие следното.

По жалба на ищеца въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. В останалата обжалвана част, с която първоинстанционният съд е оставил без разглеждане насрещния иск по чл. 231, ал. 2 ЗЗД, предявен като евентуален, въззивният съд е оставил жалбата без разглеждане.

Въззивното решение е обжалвано в частта относно отхвърления иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. За да намери иска за неоснователен, въззивният съд е приел, че включената в процесния договор клауза за неустойка за забавено плащане е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Извода си за нищожност е основал върху текста на клаузата, съгласно която при неизпълнение на задължението на ответника-купувач за заплащане в уговорените срокове на съответните части от продажната цена се дължи неустойка в размер на 0,3 % за всеки ден просрочие, начислявана върху продажната цена. Приел е, че уговорката за определяне на размера на неустойката с оглед общия размер на цената, а не с оглед размера на неизпълнената част от задължението, противоречи на добросъвестността и добрите нрави. Изложил е и допълнителни съображения, че уговарянето на неустойка за забава в този размер излиза извън присъщите на неустойката функции, тъй като надхвърля повече от десет пъти размера на законната лихва по чл. 86 ЗЗД, създавайки възможност за удвояване на дълга за по-малко от година. Във връзка с това е съобразил и останалите уговорки по сключения между страните договор, а именно че ищецът запазва собствеността върху продаваната вещ до пълното издължаване на цената, че извън платения от ответника задатък, обезпечаващ изпълнението на договора съгласно чл. 93, ал. 2 ЗЗД, други обезпечения на задължението на ответника не са налице, както и че за периода на разсрочване на задължението за цената страните са сключили и отделен договор за наем, по който вещта е била застрахована за сметка на ответника като наемател.

Допускане на касационно обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Следва да бъде отбелязана и пълната липса на конкретни аргументи за обосноваване на бланкетната теза за очевидна неправилност на въззивното решение.

По чл. 280, ал. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите:

1. Относно правомощията на въззивния съд:

- може ли въззивният съд да разгледа и се произнесе по правни и фактически въпроси, по които първоинстанционният съд се е произнесъл в решението си, без това произнасяне на първоинстанционния съд да е било оспорено във въззивна жалба;

- може ли въззивният съд да разгледа и се произнесе по възражение на въззиваема страна, направено в отговор на въззивна жалба срещу произнасяне на първоинстанционния съд в решението му по правен въпрос, без да е подала насрещна въззивна жалба;

- представлява ли произнасянето на първоинстанционния съд по валидността на неустойка произнасяне по диспозитивни права на страните или представлява произнасяне в публичен интерес;

- може ли въззивният съд да извърши служебна проверка на произнасянето на първоинстанционния съд по валидността на неустойка, ако такова нарушение не е въведено във въззивна жалба;

2. Относно действителността на клаузата за неустойка:

- предвиждането размерът на неустойка да се начислява върху целия размер на паричното задължение, а не само върху просрочената му част, прави ли такава неустойка a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави;

- може ли изводът за прекомерност на неустойка да бъде основан върху наличието в договора на санкционни клаузи относно неизпълнение на други договорни задължения;

- наличието на уговорен задатък за изпълнението на договора и на застраховка на вещта могат ли да обосноват правен извод, че уговорената неустойка за забавено плащане на цената на вещта излиза извън присъщите функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна;

- може ли размерът на договорна неустойка за забавено плащане на парично задължение да е достатъчно основание за формиране на извод за нарушаване на добрите нрави;

- размерът на неустойката за забава на парично задължение, такъв, че „надхвърля повече от 10 пъти размера на законната лихва по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД“, като „при този размер главният дълг би се удвоил за по-малко от година забава“ противоречи ли на добрите нрави и обуславя ли извод за недействителност на договорната клауза на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Първата група въпроси, свеждащи се до правомощията на въззивния съд съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при разглеждане на спора по същество отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на същите обаче не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като в конкретния случай, разглеждайки въпроса за действителността на клаузата за неустойка, въззивният съд не се е отклонил от установената практика на ВКС. Според същата (напр. т. д. № 2764/2017 г., II т. о. и цитираното там) въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, като вземе предвид доводите и възраженията на страните, изложени както във въззивната жалба, така и в отговора на въззиваемата страна. Предметът на въззивното производство се определя не само от оплакванията в жалбата, но и от изложените в отговора евентуални оплаквания на насрещната страна за неправилност на фактически или правни изводи на първоинстанционния съд, когато тези неправилни изводи могат да бъдат от значение за крайния изход на въззивното производство при евентуална основателност на оплакванията на жалбоподателя, но предвид удовлетворяващия го резултат от първоинстанционното производство въззиваемият не разполага с възможността да се позове на такава неправилност чрез въззивна жалба. В случай ответникът с отговора на въззивната жалба е пренесъл пред въззивния съд спора относно действителността на клаузата за неустойка, като изрично е заявил, че поддържа вече направеното пред първата инстанция оспорване, считайки, че не е ясно на каква база се калкулира размерът на неустойката – върху цялата цена, върху съответната вноска или върху неплатената част от нея.

Независимо от горното, разглеждането от въззивния съд на въпроса за действителността на неустойката е съобразено и с постановките по ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСТК, съгласно които (мотивите към т. 3 от тълкувателното решение) за спазването на добрите нрави при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно, т. е. и без да е направено възражение от заинтересованата страна.

С оглед изложеното по първата група въпроси основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.

Втората група въпроси, отнасящи се до действителността на процесната клауза за неустойка, обаче отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото са обусловили решаващия правен извод на въззивния съд за нищожност на клаузата за неустойка. С оглед установената последователна практика на ВКС, вкл. задължителната, установена с ТР № 1/2009 на ВКС-ОСТК, е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което касационно обжалване следва да бъде допуснато за проверка на съответствието на изводите на въззивния съд с така установената практика.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Допуска касационно обжалване на решение № 260113/16.06.2021 г. по т. д. № 70/2021 г. по описа на Варненски апелативен съд.

Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 572,16 лв. с посочен в него номер на делото като основание на плащането. При неизпълнение в срок производството ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: