О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 830

ГР. София, 25.04.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение в закрито заседание на 15.03.2023 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №4088/22 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Народно събрание на РБ /НС/ срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна /АС/ по гр. д. №154/22 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от „В2М” ООД срещу касатора евентуални искове по чл. 7 от Конституцията на РБ за сумата от общо 27 460, 68 лв., обезщетение за имуществени вреди вследствие на приет противоконституционен закон, в размер на платените от ищеца 2 такси/ за м. 1 и 2 на 2014 г./ по чл. 35а ЗЕВИ, ведно със законната лихва от исковата молба. Присъдени са на осн. чл. 86 ЗЗД и лихви за забава върху двете такси от внасянето им до завеждане на исковете.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. Намира, че въззивното решение е вероятно недопустимо, поради уважаване на иска на непредявено основание – при релевирани според въззивния съд твърдения за противоправност на действията на НС поради обявената противоконституционност на цитираните норми от ЗЕВИ с решение на КС на РБ. В тази връзка поставя правните въпроси:

1. При определяне на действителното основание на спорното материално право, длъжен ли е съдът да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция и от заявеното в петитума искане...