О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 775

гр. София, 19.04.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

А. Ц.

като разгледа докладваното от съдия Цанова гр. дело № 4558/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от В. Д. П., чрез процесуалния представител адвокат Ю. О. Г., касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Бургаския окръжен съд, 1 въззивен гр. състав, решение № 576/14.06.2022 г. по в. гр. д. № 628/2022 г., в частта, с която като е потвърдено решение № 180/31.01.2022 г. по гр. д. № 3563/2021 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявения от В. Д. П. срещу ПФК “Н. Б. 1962“ АД иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата от 14 000 лв., представляваща обезщетение от пет работни заплати, дължими от работодателя, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане

В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост, евентуално неправилност на въззивното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговото обезсилване или евентуално отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което искова претенция бъде уважена със законните последици.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК - вероятна недопустимост, и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност.

По делото не е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба ПФК “Н. Б. 1962“ АД.

Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови решението си, Бургаският окръжен съд, след като е препратил към мотивите на районният съд, е приел, че договореното в чл. 7, ал. 3 от трудовия договор обезпечава приложението на срока за предизвестие /което в случая е тримесечно съгл. ал. 2 на чл. 7/, т. е. обезпечителната функция се простира върху отговорността на работодателя относно спазване срока на предизвестието в съответствие с чл. 326, ал. 2 КТ. Изложил е, че по делото липсват доказателства за постигната устна уговорка за изплащане на исканата неустойка и за случаите извън посочените в чл. 7, ал. 3 от договора, която уговорка не може да се тълкува разширително, тъй като начинът и причините за напускане от страна на ищеца - служител нямат нищо общо в хипотезата на получаване на неустойка - а именно работодателят едностранно да е прекратил трудовия договор преди срока на изтичането му. Това, че работодателят не е заплатил трудовото възнаграждение дава право на служителя да напусне без предизвестие, но не му дава основание за исканата неустойка. В случая ищецът можел за претендира неплатените си трудови възнаграждения и обезщетения за неплащането им в срок по друг ред, но не и договорената по чл. 7, ал. 3 от договора неустойка.

По основанията за допускане на касационно обжалване:

Настоящият съдебен състав на ВКС счита, че въззивното решение следва да се допуска до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК - вероятната недопустимост, която в случая е аргументирана с довода, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, с оглед твърдяното допуснато нарушение на диспозитивното начало в процеса, доколкото се твърди, че в исковата молба ищецът не се е позовал на чл. 7, ал. 3 от договора като основание за претенцията, а като на клауза, която предвижда такава обезщетение.

Предвид изложеното въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол, за да се провери налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт.

На осн. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, касаторът В. Д. П. не дължи държавна такса.

Воден от горното, Върховния касационен съд, състав на ІV гр. отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 576/14.06.2022г. на ОС - Бургас, 1 въззивен гр. състав, постановено по гр. д. № 628/2022 г.

ДЕЛОТО да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: