Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ю. Б“ АД срещу въззивно решение № 151/27.10.2021 г. по в. т. д. № 562/2021 г. на Апелативен съд П., с което частично е отменено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от касатора срещу ЕТ „С. – 2000 С. Х.“, С. Х. и Х. Х. /заместен в процеса от А. Х. Х., С. Х. Х. и К. Х./ искове по чл. 422 ГПК и установяване дължимостта на 90 659, 96 лв. – главница, 7 071, 47 лв. – договорна лихва за период 21.01.2013 г. – 13.06.2013 г. и 607, 03 лв. – банкови такси, при условия на солидарност.

В касационната жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „При невъзможност да се приложи действието на подписан между страните анекс поради нищожност или други причини следва ли съдът да реши спора само съобразно първоначално договореното между страните?“

2. „При невъзможност да се приложи действието на отделна клауза в подписан между страните анекс поради нищожност или други причини следва ли съдът да реши спора само съобразно останалата част от анекса и евентуално относимите клаузи от първоначалния договор?“

3. „Може ли съдът да постановява решение основано на недоговорени между страните клаузи и/или задължения, които нито се изискват от закона, нито влияят върху изпълнението на договора или анекса?“

4. „Какво означава да „правосъздадат“?“

Заявява се становище, че по въпрос първи въззивният състав е действал в противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение № 378/28.03.2019 г. по т. д. № 2775/2017 г. на II ТО и решение № 170/2021 г. по т. д. № 1901/2019 г. на II ТО на ВКС. Въпрос втори и трети са от значение за развитие на правото.

При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено като предявените искове бъдат уважени в определения от първоинстанционния съд размер с преразпределяне на отговорността за разноски.

От ответниците по касация С. Х., действащ като ЕТ „С. – 2000 С. Х.“ и А. Х. са подадени отговори, с които се оспорва основателността на касационната жалба. Излагат се съображения за липса на основания въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Заявява се становище, че въззивното решение е правилно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационна жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Въззивният съд е възприел установените от първостепенния съд факти, че между „Ю. Б“ АД, ЕТ „С. – 2000 С. Х.“ и Х. Х. на 19.07.2007 г. е бил сключен договор „Бизнес револвираща линия – плюс“ за сума в размер на 80 000 лв. и срок за погасяване - 120 месеца, считано от откриване на сметката. Между страните е било постигнато споразумение, че банката има право едностранно да променя условията на кредита, но след сключен анекс, в който да се уредят новите условия, като е предвидена възможност усвоеният кредит да се погасява съобразно погасителен план. В течение на времето са били подписани три анекса. Кредитът не е бил обслужван и банката е обявила предсрочната му изискуемост.

За да отмени първоинстанционното решение, с което предявените от банката искове с правно основание чл. 422 ГПК са били уважени, въззивният съд е изложил съображения, че не е бил подписан нито един от трите анекса, както и към нито един от тях не е бил представен подписан от двете страни погасителен план, в който да са посочени - оставащият размер на невърнатата главница, размерът на равните погасителни вноски и падежът на всяка от тях. Решаващите мотиви на съда са, че поради липса на уговорки относно конкретните задължения на ответниците преди датите 08.08.2017 г. или 21.08.2022 г. /съобразно анекс № 3/, не са налице основания да се приеме, че е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията. С тези съображения е достигнал до извод, че ищецът не е доказал твърдението си за настъпила предсрочна изискуемост на датата 13.06.2013 г., поради което е счел за напълно неоснователни предявените искове.

Въззивното решение не може да бъде счетено за очевидно неправилно при изложените от касатора твърденията, тъй като те представляват оплаквания за обикновена неправилност. Касационната инстанция в множество свои актове е имала възможност да разясни какви пороци водят до очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Такива не са релевирани от касатора, а и не се установят от съда при запознаване с мотивите на решението, постановено от Апелативен съд П..

Удовлетворен се явява общият селективен критерий, регламентиран от чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, по отношение на първите два въпроса, доколкото въззивният съд е достигнал до извод за липса на обвързващо страните действие на представените по делото три анекса. В същото време като отправна точка за неговите изводи относно един от спорните факти, а именно – настъпила ли е предсрочна изискуемост на вземането по кредита – съставът на Апелативен съд П. е приел за обвързваща уговорката в анекс № 3, според която срокът за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума е удължен до 21.08.2022 г. Следва да бъде допуснат контрол по същество на въззивното решение с цел проверка дали то е постановено в съответствие със служебно известната на съда практика, обективирана в решение № 146/01.11.2017 г. по т. д. № 2615/2016 г. на I т. о., решение № 290/2006 г. по т. д. № 474/2005 г. на II т. о., решение № 68/2008 г. по т. д. № 722/2007 г. на II т. о., решение № 906/2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на II г. о. по въпроса: При невъзможност да се приложи действието на подписан между страните анекс в неговата цялост или на отделна негова клауза поради нищожност или други причини следва ли съдът да реши спора само съобразно първоначално договореното между страните, респ. само съобразно останалата част от анекса и евентуално относимите клаузи от първоначалния договор?“

По останалите въпроси съдът ще се произнесе с акта си по същество.

В приложение на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът „Ю. Б“ АД следва да представи доказателства за платена държавна такса в размер на 1 966, 77 лв.

В списъка за призоваване следва да бъдат заличени С. Х., тъй като той участва в производството със своето търговско качество, както и К. Х. - спрямо нея първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй като тя не е участвала във въззивното производство.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 151/27.10.2021 г. по в. т. д. № 562/2021 г. на Апелативен съд П..

УКАЗВА на касатора „Ю. Б“ АД в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 966, 77 лв.

При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.

След внасяне на таксата делото да се докладва за насрочване в открито заседание с призоваване на страните.

Копие от определението да бъде изпратено на „Ю. Б“ АД.

В списъка за призоваване да бъдат заличени С. Х. и К. Х..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.