О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50192

гр. София, 19.04.2023 г.

В. К. С на Р. Б, ТК, II отделение, в закрито заседание на единадесети април, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1282 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗК „Уника“ АД срещу решение №148 от 26.10.2021 г. по в. т.д.№468/2020 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №169 от 11.06.2020 г. по т. д.№150/2019 г. на ОС С. З, с което ЗК „Уника“ АД е осъдено да заплати на Т. К. Н. сумата от 40 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, преживени болки и страдания, причинени при ПТП, настъпило на 22.06.2016 г, ведно със законната лихва от 22.06.2016 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Следва ли водач на МПС да носи отговорност за реализирано ПТП, когато поради субективни причини не е възприел възникналата опасност. 2. Може ли водач на МПС да бъде „принуден“ да извърши спасителна маневра от друг водач и имат ли значение неговите действия щом спасителната маневра се явява причина за настъпване на произшествието. 3. При извършване на спасителна маневра, която е установена като неправомерна и единствено довела до настъпване на крайния резултат – сблъсък между две превозни средства, имат ли значение действията на другия участник в инцидента. 4. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите...