О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 741

гр. София, 18.04.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети април две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2. Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 4330 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. В. Ю. против решение № 107/29.07.2022 г., постановено по гр. д.№ 1/2021 г. от състав на Апелативен съд – В. Т.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първата инстанция.

Съдът е приел, че с влязло в сила решение на 17.07.2020 г., по силата на което обвиняемият П. П. е признат за невинен в това, че около 16.45 ч. но 25.06.2018 г. на [улица] [населено място], при управление на лек автомобил „К.“ , е нарушил следните правила за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП и чл. 5, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Наредба № І-141 от 18.09.2002г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от моторните превозни средства и по непредпазливост да е причинил на ищцата следните средни телесни повреди – контузия на главата с контузия на мозъка и кома за срок от 10 дни, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота; левостранна спастична хемипареза на левия и десния крак, довело до трайно затрудняване на движението на долните крайници; органично разстройство на личността, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и са основание чл. 304 от НК е оправдан по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, предл. второ, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Прието е, че фактическият състав на предявените искове включва виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между деликта и вредите, наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка гражданска отговорност между прекия причинител и застрахователя, като е посочено, че в разглеждания случай са установени безспорно две от горните предпоставки, а именно: настъпилите вреди – имуществени и неимуществени за ищцата и наличието на застраховка „Гражданска отговорност“.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съобразявайки посочената разпоредба и влязлото в сила решение по НАД № 202/2020 г. на Районен съд Габрово, постановено по реда на чл. 78а от НК, съдът е приел, че това решение на наказателния съд има задължителна сила по чл. 300 от ГПК за гражданския съд, който по настоящото дело разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което е приел, че в случая не е налице извършено противоправно и виновно деяние от застрахования водач при процесното ПТП, при което са причинени телесни увреждания на ищцата.

Посчено е, че нито в исковата молба, нито в първото по делото заседание пред първоинстанционния съд, ищцата е твърдяла други нарушения на правилата за движение, които да са извършени от застрахования, освен нарушението, че не се е движил с разрешената скорост. Освен в исковата молба и в първото съдебно заседание ищецът, не може да въвежда нови фактически обстоятелства, поради което въведените след този момент фактически обстоятелства са преклудирани. Съдът е приел, че не може да излиза извън заявените от ищцата фактически обстоятелства в исковата молба и първото съдебно заседание пред първата инстанция, съобразявайки се диспозитивното начало в гражданския процес. Посочено е в тази насока, че нито в исковата молба, нито в първото по делото заседание пред първата инстанция, ищцата е твърдяла, че лекият автомобил, управляван от застрахования, се е движил преди настъпване на процесното ПТП без включена звукова сигнализация. Ето защо изтъкнатото твърдение едва пред настоящата инстанция, че специалният автомобил не се е движел с включена звукова сигнализация, е прието че не следва да бъде разглеждано, тъй като е преклудирано.

Посочено е от съда, че съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № І141/18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от моторните превозни средства водачът на моторно превозно средство със специален режим на движение може да надвишава разрешената максимална скорост на движение дотолкова, доколкото няма да застраши нечий живот или имущество, а разпоредбата на ал. 2 на чл. 5 от цитираната наредба предвижда, че разпоредбите по ал. 1 не освобождават водачите на МПС със специален режим на движение, както и водачите на съпровожданите от тях автомобили от задължението да управляват и да се движат по безопасен начин. Прието е обаче, че съдът не може да преразглежда приетото от наказателния съд относно това, че водачът на лекия автомобил не е извършил нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Наредба № І141/18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от моторните превозни средства.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК.

Поставят се въпроси, свързани с твърдението на касатора, че съдът е разгледал нарушение на водача на превозното средство, които не са наведени с исковата молба и с допълнителната молба. Съдът не е допуснал противоречие с практиката на ВКС в тази насока, доколкото видно от данните по делото /искова молба и допълнителна молба/, нарушението на застрахования водач, посочено от ищцата и въведено в спора е единствено това, за което на водача е повдигнато обвинение в наказателното производство. Съдът е обвързан с твърденията на ищеца, като не се е отклонил от практиката на ВКС да разгледа иска на други фактически основания, извън посочените от него. Същото се отнася и до поставените правни въпроси, свързани със задължителната сила на присъдата на наказателния съд, която съдът е зачел изцяло. В исковата молба се твърди нарушение на правилата за движение по пътищата, за които е повдигнато обвинение на застрахования водач. Налице е оправдателна присъда по това обвинение, поради което съдът не е имал задължение да разглежда други фактически основания за ангажиране отговорността на водача, респ. на ответника – застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, като всички останали правни въпроси са неотносими към производството по чл. 288 ГПК, доколкото касаят фактически твърдения и искания, извън тези, посочени в исковата молба и допълнителната молба. Този извод се отнася и до твърдението за наличие на очевидна неправилност, която се обосновава отново със същите доводи.

Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 5200 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Водим от горното, състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 107/29.07.2022 г., постановено по гр. д.№ 1/2021 г. от състав на Апелативен съд – В. Т.

ОСЪЖДА Н. В. Ю. да заплати на ЗД“Б. И. АД сумата 5200 /пет хиляди и двеста/ лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.