Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: ЕМИЛИЯ И. Р. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 2479 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от началник отдел „Оперативни дейности” гр. София в Главна дирекция „Фискален контрол” при Централно управление /ЦУ/ на Националната агенция за приходите /НАП/ срещу решение № 1345 от 29.12.2021 г. постановено по адм. дело № 826/2021 г. по описа на Административен съд – София област. С обжалваното решение по жалба на „Винека МВ“ ООД е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-С1176-0457070 от 30.07.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ гр. София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че е неправилен и изводът на съда, че административният орган е издал заповедта в противоречие с целта на закона. В случая извършеното нарушение е установено и ЗПАМ е законосъобразна. Твърди, че в заповедта са изложени конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока на запечатване. Обосновава неправилност на решението и поради факта, че ако съдът е приел за основателно твърдението за прекомерност на срока е следвало да го намали.

Иска решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу ЗПАМ.

Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ответника. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Винека МВ“ ООД, в приложен по делото отговор по касационната жалба я оспорва. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено е при съобразяване на приложимите материално правни и процесуално правни разпоредби и е обосновано. Иска решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък и доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 1 000 лв.

Върховната административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че касационна жалба е процесуално допустима и неоснователна.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, съобразявайки становищата на страните, прие следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред административния съд е била процесната заповед № ФК-С1176-0457070 от 30.07.2021 г., издадена от началник отдел „ОД“ гр. София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е запечатан търговски обект – магазин за месо, находящ се в гр. Етрополе, стопанисван от „Винека МВ“ ООД и е постановена забрана за достъп до него, за срок от 14 дни.

По делото е установено, че на 07.05.2021 г., в 14:10 часа приходните органи са извършили проверка в търговския обект - магазин за месо, находящ се в гр. Етрополе, стопанисван от „Винека МВ“ ООД. Извършена е контролна покупка на стока – 1 брой подправка за крехко пиле на стойност от 1.30 лв., заплатена в брой от инспектор по приходите при ЦУ на НАП, за която не бил издаден фискален касов бон или касова бележка. След легитимиране на проверяващите, от фискалното устройство е бил отпечатан КЛЕН за 07.05.2021 г. Прието от проверяващите е, че дружеството не е изпълнило задължението за направено плащане да издаде фискална касова бележка – нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС.

Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, не е налице съществено процесуално нарушение при издаването на акта, което самостоятелно да води до отмяната му.

Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че горепосоченото нарушение е извършено от дружеството.

За да отмени ЗПАМ, първоинстанционният съд е приел, че определеният 14 дневен срок на ПАМ не съответства на целта на закона. Направен е извод, че изложените в оспорената заповед мотиви относно продължителността на срока са изцяло бланкетни и общи. Съдът е посочил, че от мотивите не става ясно кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест, за да се определи 14 дневен срок на ПАМ.

Първоинстанционното решение е правилно.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Процесната заповед за налагане на ПАМ „запечатване на търговски обект” за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка във връзка с извършено плащане на 1 брой подправка за крехко пиле на стойност от 1.30 лв. Действително, в мотивите на ЗПАМ има отделен пасаж, озаглавен „Мотиви относно продължителността на срока“, но съдържанието му не се отнася нито за конкретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение.

Обосновано съдът е приел, че изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност до степен на липса на мотиви.

Настоящият състав намира, че липсата на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липсата на конкретни мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта.

Предвид посоченото, недостатъчен се явява касационният довод за безспорност на извършеното нарушение.

При всяко положение, при налагане на ПАМ административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и да изложи конкретни мотиви за определяне на срока на мярката, спазвайки принципа на чл.6, ал.2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Неоснователен е довода на касатора, че съдът е имал правната възможност да намали срока на наложената принудителна административна мярка с постановеното от него решение. В константната си практика Върховния административен съд приема, че при определяне на срока на принудителната мярка, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. При това положение законът не предоставя на съда правомощие да се произнесе вместо органа, когато прецени, че срокът е прекомерно дълъг /в този смисъл решение № 11465/27.09.2018г., постановено по адм. дело № 3490/2018г./.

Предвид изложеното, решаващият извод на административния съд за незаконосъобразност на обжалваната пред него заповед е обоснован и в съответствие с материалния закон, поради което решението му не е засегнато от обоснованите в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на ответникът по касацията следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски в размер на 1 000 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар. Настоящият състав намира, че същите не са прекомерни, тъй като съответстват на минималния размер, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1345 от 29.12.2021 г. постановено по адм. дело № 826/2021 г. по описа на Административен съд – София област.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Винека МВ“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Етрополе, ул. „Г. А. № 35, представлявано от П. Н. - управител сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща разноски за настоящото производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ДАРИНА РАЧЕВА