Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Г. ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА АНДР. П. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 2507 / 2022 г.

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Образувано е по молба на „РТ Консултинг“ ЕООД, с която се иска да бъде изменено Решение № 4958 от 25.05.2022 г., постановено по адм. д. № 2507 по описа на ВАС за 2022 година, като бъдат присъдени изцяло направените в касационното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по искането не е депозирал становище.

След като прецени данните по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Молбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

С Решение № 4958 от 25.05.2022 г., постановено по адм. д. № 2507 по описа на ВАС за 2022 година е оставено в сила решение № 109 от 17.02.2022 г., постановено по преписка № КЗК -986 от 2021 година по описа на Комисия за защита на конкуренцията.

В хода на касационното производство, ответникът по касационната жалба е поискал от съда да потвърди решението на КЗК. Формулирано е искане за присъждането на направените по делото разноски. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е описано договорено възнаграждение в размер на 7200 лева, както и че същото е своевременно заплатено. С решението си съдът е присъдил възнаграждение в размер на 3000 лева, като се е съобразил с направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, както и с фактическата и правна сложност на производството.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема искането за неоснователно.

В практиката си съставите на Върховен административен съд неведнъж са обръщали внимание на обстоятелството, че в производствата по ЗОП не може да се приеме, че е налице определен материален интерес.

Според чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ бр.68 от 31 юли 2020 г.) в производства по обжалване на решението за откриване на процедура, решение за избор на изпълнител или за прекратяване на процедурата на възложител по ЗОП възнаграждението се определя съобразно ал. 1 от Наредбата, върху прогнозната стойност; в останалите случаи на обжалване на решения на възложителя – 1000 лв.

Наредбата е издадена на осн. чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и 38 от Закона за адвокатурата. Чл. 36, ал. 4 от същия закон предвижда възможността адвокатското възнаграждение да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес.

В Наредба № 1 от 09.07.2004 г., Закона за обществените поръчки и правилника за неговото прилагане не съществува легална дефиниция на понятието „материален интерес“. Понятията "определен материален интерес" в Наредбата и „прогнозната стойност“ на обществена поръчка не са идентични.

Прогнозната стойност по чл. 20 от ЗОП представлява предвиждане на средствата за финансиране на съответната обществена поръчка, което не може да се идентифицира с пазарната цена на услугата (Решение № 7842/29.06.2015 г. по адм. д. № 9748/2014 г. на ВАС, решение № 2261/29.02.2016 по адм. д. № 10528/2015 г. на ВАС). Тази стойност е „прогнозна“, а не абсолютна, поради което не може да се приеме за „определена“ по смисъла на Наредбата.

На следващо място следва да се вземе предвид, че разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредбата не е съответна на принципа за съразмерност, доколкото с един и същи критерий се оценява защитата срещу административни актове, респ. по споровете за тяхната законосъобразност, с различна правна и фактическа сложност - обжалване на решението за откриване на процедура, решение за избор на изпълнител или за прекратяване на процедурата на възложител, доколкото правната сложност на съдебното административно производство е функция на приложимата нормативна уредба на материалните правоотношения (ср. чл. 99-109 и чл. 110 от ЗОП). Изчислението на минималното адвокатско възнаграждение в зависимост от прогнозната стойност на дадена обществена поръчка (приравнена в Наредбата на материален интерес), а не в зависимост от вида на делото и извършените по него процесуални действия, противоречи на материалния закон, доколкото съобразно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение кумулативно и на двата критерия, които в противен случай не биха били справедливи и обосновани. Така разпоредбата на подзаконов нормативен акт, която противоречи на нормативен акт от по-висока степен, а в случая на нормативния акт, въз основа на който Наредбата се издава, следва да не се прилага по арг. от чл. 5, ал. 1 от АПК и чл. 15, ал. 3 от ЗНА, като в този смисъл е и решение № 9115/08.07.2020 г. по адм. д. № 1701/2020 г. на ВАС.

С оглед липсата на определен материален интерес при обжалване на решението за откриване на процедура, решение за избор на изпълнител или за прекратяване на процедурата на възложител, както и липсващ критерий по който съдът нормативно да установи фактическата и правна сложност на спора, то последният разполага с възможността да я прецени, с оглед конкретните данни по делото, неговата фактическа и правна сложност, в съответствие с изискването на Закона за адвокатурата, като присъди адвокатско възнаграждение в размер, различен от установения с правната норма на подзаконовата нормативна уредба.

В случая, молителят се позовава на правна уредба, която не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес в какъвто смисъл е и решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16.

Воден от горното и на основание чл.248, ал.3 във връзка с чл.144 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „РТ Консултинг“ ЕООД, с която се иска да бъде изменено Решение № 4958 от 25.05.2022 г., постановено по адм. д. № 2507 по описа на ВАС за 2022 година в частта относно разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. А. п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ