О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50005

гр. София,15.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на тринадесети юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1911 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Обединена българска банка“ АД срещу решение №609 от 27.04.2022 г. по в. гр. д.№1748/2021 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №261704 от 08.12.2020 г. по гр. д.№3610/2017 г. на СГС, с което „Обединена българска банка“ АД е осъдена на основание чл.57 от ЗПУПС /отм./ да заплати на С. А. М. сумата от 301 936 евро, представляваща стойността на извършена на 23.03.2012 г. неразрешена платежна операция, ведно със законната лихва върху сумата от 22.03.2017 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд и по следните въпроси: 1. Приложими ли са правилата на ЗЗД относно погасителната давност в случаите, когато специален закон не определя друг давностен срок. 2. Преценката за това дали един документ е редовен от външна страна включва ли преценка за истинността на документа. 3. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните. 4. Следва ли съдът да допусне доказателствено искане, ако страната, формулирала искането, не е посочила фактите, които цели да докаже с него, в съответствие с чл.156, ал.1 от ГПК. 5. Следва ли съдът да допусне представянето на нови доказателства за първи път във въззивната инстанция, ако страната,...