Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 260071 от 30.12.2020 г. по в. гр. д. № 424/2020 г. на Варненския апелативен съд е потвърдено решение № 260008/19.08.2020 г. по гр. д. № 113/2020 г. на Силистренския окръжен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от „Калиопа“ ЕООД против С. И. С., действащ като ЕТ „Лешник-С. И.“ установителен иск за собственост на ПИ с идентификатор. ............ по КККР на [населено място], с площ от 35 410 дка, ведно с построените в него сгради, представляващи шивашка фабрика, както и за предаване владението на една от тези сгради – стол с идентификатор. ........., която е част от шивашката фабрика.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че ответникът е закупил процесния имот с нотариален акт №. ../2012 г. Продавачът „М.“ ООД /в несъстоятелност/ се е легитимирал като собственик с постановление за възлагане № 0014/2002/003286 от 15.12.2005 г. по изп. д. № 14/2002 г. на публичния изпълнител при АДВ – РД Варна, вписано в Служба по вписванията на 15.12.2005 г.

Прието е, че изпълнителното производство срещу ищеца „Калиопа“ ЕООД се е развило при действието на ДПК отм., Упражнявайки правото си по чл. 228 ДПК отм. длъжникът е обжалвал пред директора на АДВ действията на публичния изпълнител – протокол за провеждане на таен търг от 30.11.2005 г. и протокол за определяне на купувач. Жалбата е оставена без уважение с решение № 260 от 19.12.2005 г. Това решение е обжалвано двукратно – пред Варненския окръжен съд и пред СГС. С решение № 1070/04.08.2006 г. по адм. д. № 954/2006 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решението на директора на АДВ, а с решение от 11.12.2008 г. по адм. д. № 01834/2006 г. на СГС, влязло в сила на 30.04.2010 г., обжалваните актове са били отменени.

При тези данни въззивният съд е приел, че конкуренцията между двата противоречиви акта следва да се разреши в полза на първия по време, предвид недопустимостта на повторно разглеждане на същия спор. Независимо от това тези решения нямат отношение към релевантния въпрос за правото на собственост на процесния имот. Решенията са имали за предмет обжалване на действията на публичния изпълнител, предхождащи постановлението за възлагане, което е крайният акт, по силата на който собствеността безусловно преминава у купувача, съгласно изричния текст на чл. 199, ал. 2 ДПК отм., Самото постановление за възлагане също е било подложено на съдебен контрол. Жалбата на „Калиопа“ ЕООД срещу него е оставена без разглеждане с определение № 3864/15.07.2011 г. по адм. д. № 3864/15.07.2011 г. по адм. д. № 916/2011 г. на АС Варна, потвърдено с определение № 11938/27.09.2011 г. по адм. д. № 11610/2011 г. на ВАС. С така постановените съдебни актове се е стабилизирало действието на постановлението за възлагане, легитимиращо купувача на публичната продан „М.“ ООД / в несъстоятелност/ като собственик на имота.

Съдът е приел за неоснователно твърдението на „Калиопа“ ЕООД, че постановлението за възлагане е нищожно поради нарушаване на чл. 185, б.“а“ ЗЗД. Прието е, че на основание чл. 195, ал. 5 ДПК отм. за пазач на имуществото е назначен Й. Д. Й., в качеството му на физическо лице, а имотът е възложен на „М.“ ООД.Стелно назначеният пазач не е участвал в публичната продан като наддавач, не е определен за купувач и не му е възлагано имущество, предмет на принудителното изпълнение. Затова действителността на публичната продан не е оборена.

Прието е също, че на 01.02.2011 г. е заличено отбелязването на решението на СГС по жалбата срещу решението на директора на АДВ. Н. е извод, че към датата на сключване на договора за покупко-продажба, от който черпи права ответникът, не са били налице вписвания и отбелязвания, отменящи действието на вписването на 15.12.2005 г. на постановлението за възлагане, легитимиращо „М.“ ООД като собственик на имота. Налице е валидно сключена сделка, по силата на която ответникът е станал собственик на процесния имот.

Но дори да се приеме, че сделката няма вещен транслативен ефект, то ответникът е станал собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна давност. Той е установил добросъвестно владение върху имота на 15.06.2012 г. Владението е било спокойно и непрекъснато, а воденето на административни дела не прекъсва придобивната давност. Към владението си ответникът е присъединил и владението на своя праводател, което е от 15.12.2005 г. Дори да се приеме, че постановлението за възлагане е нищожно, от този момент до предявяване на иска на 12.06.2017 г. са изминали повече от 10 г. Съдът не е възприел довода на ищеца, че поставянето на „М.“ ООД в несъстятелност е пречка дружеството да упражнява владение. Съгласно чл. 635 ТЗ, след откриване на производството по несъстоятелност длъжникът не губи своята правосубектност, а продължава дейността си под надзора на синдика. Владението е фактическо състояние, което несъстоятелният длъжник упражнява до момента на заличаването му в търговския регистър, а това е станало по-късно, след договора за покупко-продажба.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца „Калиопа“ ЕООД.

Жалбоподателят счита, че решенията на ОС-Варна и СГС не са тъждествени и не пораждат конкуренцията, за която говори въззивният съд. Въззивният съд не разполага с правораздавателна конкуренция, с която да игнорира решението на СГС. Освен това ответникът не можел да се позовава на никаква давност, тъй като владението е предадено на купувача „М.“ ООД на нищожно правно основание.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Разполага ли „Калиопа“ ЕООД с възможността да се позове на недействителността на публичната продан на недвижимия имот като обуславящ въпрос в производството по предявения от дружеството иск за собственост, навеждайки твърдението, че предвид недействителността на продажбата, постановлението за възлагане, издадено в полза на купувача „М.“ ООД, не е произвело вещен транслативен ефект и възложеният имот е останал негова собственост;

2. Допуснато ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, след като нито ОС-Силистра, нито АС-Варна са се произнесли относно валидността на постановлението за възлагане на недвижим имот по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК, при положение, че „Калиопа“ ЕООД е страна, която не е била участник с право на жалба в производството по издаването на това постановление на публичния изпълнител;

3. Правно допустимо ли е постановлението за възлагане на недвижим имот в полза на „М.“ ООД да се квалифицира като окончателен акт, който не може да бъде преодолян чрез исковата претенция, релевирана от „Калиопа“ ЕООД като средство на защита на твърдяното от него право на собственост.

По тези въпроси въззивното решение влизало в противоречие с решение № 129 от 22.10.2015 г. по гр. д. № 2091/2015 г. на ВКС, II-ро г. о. и ТР № 4/11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът в производството С. И. С., действащ като ЕТ „Лешник-С. И.“, оспорва жалбата. Счита, че по поставените въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната съдебна практика.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което не е изключено от касационен контрол с оглед цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Не е налице обаче основание за допускане на касационно обжалване.

Въпросите по чл. 280, ал. 1 ГПК са породени от тезата на жалбоподателя, че публичната продан на процесния имот е недействителна, тъй като купувачът „М.“ ООД не е имал право да наддава съгласно чл. 209, ал. 3 ДПК, вр. чл. 185, б. “а“ ЗЗД; че недействителността може да се релевира и в настоящото производство и че поради тази недействителност праводателят на ответника не е придобил права, които да прехвърли с нотариалния акт № 159/2012 г. Забраната на чл. 185, б. “а“ ЗЗД жалбоподателят свързва с обстоятелството, че публичният изпълнител е назначил за пазач на процесния имот лицето Й. Й., което е било управител на купувача „М.“ ООД.

Поставените въпроси са обуславящи по смисъла на т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице обаче противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което да наложи допускане на касационно обжалване. Посочената от жалбоподателя практика на ВКС касае публичната продан, извършвана по реда на ГПК, съответно – прилагането на чл. 496, ал. 3 ГПК, докато в настоящия случай публичната продан е осъществена по реда на ДПК отм., Формално е налице разминаване между уредбата на ГПК и на ДПК отм. по въпроса за това кои лица не могат да участват в публичната продан и съответно – в кои случаи тя ще бъде недействителна поради нарушаване на тази забрана. В чл. 490, ал. 1 ГПК е предвидено, че нямат право да наддават длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица в канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 ЗЗД. За разлика от това в чл. 209, ал. 3 ДПК отм. е посочено, че не могат да участват в търга като наддавачи органите, провеждащи търга, и вещите лица, оценили вещта. Липсва препращане към забраната на чл. 185 ЗЗД. Разликата в правната уредба изключва възможността практиката на ВКС по прилагане на чл. 496, ал. 3, вр. чл. 490, ал. 1 ГПК да служи като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на решение, свързано с прилагането на чл. 210, ал. 12, вр. чл. 209, ал. 3 ДПК отм.,

Но дори да се приеме чрез тълкуване, че правната уредба на посочените от ГПК и ДПК отм. текстове е идентична и че въззивният съд не е отчел недействителността на публичната продан, от която черпи права „М.“ ООД, а оттам и ответникът ЕТ „Лешник-С. И.“, то пак не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Изложените от въззивния съд мотиви, свързани с настъпването на вещен транслативен ефект на постановлението за възлагане, не са единствените, с които предявеният иск за собственост на „Калиопа“ ЕООД е отхвърлен. Искът е отхвърлен и по съображение, че ответникът е придобил собствеността по давност /в случай, че правата му не могат да се изведат от придобивната сделка/. Изложени са мотиви за добросъвестното владение на ответника, който не е знаел за проблеми в придобивното основание на своя праводател, както и мотиви за присъединяването към владението на праводателя. Посочено е, че придобивната давност е започнала да тече на 15.12.2005 г., като е изтекла преди подаване на исковата молба по настоящото дело на 12.06.2017 г. По този начин въззивният съд е акцентирал върху 10-годишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС и на присъединяване на владението – чл. 82 ЗС. При нищожно придобивно основание /ако се приеме, че ПП е недействителна на основание чл. 209, ал. 3 ДПК, вр. чл. 185, б. “а“ ЗЗД/, владението е недобросъвестно /извън хипотезата на чл. 70, ал. 1, предл. 2 ЗС/, по аргумент на противното от чл. 70, ал. 1 ЗС и в този случай правото на собственост се придобива с 10-годишната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, в какъвто смисъл са мотивите на въззивния съд. Тези мотиви съответстват на практиката на ВКС – решение № 313 от 5.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 351/2012 г., II г. о., решение № 147 от 6.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 499/2016 г., II г. о., както и на практиката, според която при разнородно владение владението /владението на праводателя е недобросъвестно, а на правоприемника е добросъвестно или обратно/ събирането на периодите на владение на праводателя и на правоприемника може да стане само чрез незачитане на добросъвестното владение като такова, т. е. при присъединяване на разнородно владение необходимият срок за придобиване по давност на недвижим имот е срокът, предвиден за придобиване по давност при недобросъвестно владение - 10 г. – в този смисъл решение № 178 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7749/2013 г., I г. о.; решение № 33 от 20.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1962/2019 г., I г. о.

В обобщение – дори мотивите на въззивния съд по признатото главно придобивно основание на ответника /деривативна сделка/ да не съответстват на практиката на ВКС, касационното обжалване не следва да се допуска, след като мотивите на въззивния съд по признатото евентуално придобивно основание на ответника – давност по чл. 79 ЗС, съответстват на практиката на ВКС, още повече, че по придобивната давност не е поставен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК.

При този изход на делото на ответника С. И. С., действащ като ЕТ „Лешник-С. И.“, следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 3000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 25.03.2021 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260071 от 30.12.2020 г. по в. гр. д. № 424/2020 г. на Варненския апелативен съд.

ОСЪЖДА „Калиопа“ ЕООД, ЕИК 828049833, със съдебен адрес [населено място], [улица], да заплати на С. И. С., действащ като ЕТ „Лешник-С. И.“, ЕИК 828014661, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сумата от 3000 лв. разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: