ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60455

София, 04.06.2021 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдия А.Б гр. дело № 908 по описа за 2021 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Ф. А. А., чрез адвокат Г. Н., срещу въззивно решение № 12184/27.10.2020 г., постановено от Софийски апелативен съд по въззивно гр. д. № 281/2020 г.

Касаторът излага доводи за неправилност. Счита, че касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, след което, въззивното решение да бъде отменено и постановено друго, с което искът бъде отхвърлен. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото..

Насрещната страна “Ю. Б“ АД, като правоприемник в хода на процеса на „Б. П. Б“ АД, чрез адвокат Д. Д., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копие на съдебния акт, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

В. С апелативен съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, приел за установено, по реда на чл. 422 ГПК, че Ф. А. А. дължи на “Б. П. Б“ АД сумата от 100 000 евро, представляваща част от дължима и непогасена главница в общ размер на 1 368 246,54 евро по договор за кредит № 446/2008 г. от 18.04.2008 г., изменен с 47 броя анекса към него, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.10.2015 г. до окончателното издължаване. Осъдил Ф. А. А. да заплати на “Ю. Б“ АД (универсален правоприемник на “Б. П. Б“ АД) съдебноделоводни разноски по делото.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че на 13.10.2015 г. банката е подала молба за европейска заповед за плащане (Формуляр А) по чл. 7, § 1 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 г., на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедурата за европейска заповед за плащане, по която била издадена такава заповед по т. д. № 13005/15 г. на Софийски градски съд, за сумата от 1000 евро – част от общо дължимата главница от 1 368246,54 евро, при условия на солидарност, със законна лихва за забава от 13.10.2015 г., до окончателното плащане, ведно с направените по делото разноски. Своевременно Ф. А. е подал възражение срещу заповедта (Формуляр Е) по чл. 15, § 1 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 г., след което по указания на съда са предявени настоящите искове.

Съдът установил, че на 18.04.2008г. между „Б. П. Б” АД, в качеството му на кредитор, и „Ф.” ЕООД, в качеството му на кредитополучател е сключен договор за целеви кредит за оборотни средства № 446/2008 от 18.04.2008 г., по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 1 500 000 евро за оборотни средства. Уговорено е, че крайният срок за изплащане на всички задължения по кредита е съответното число на 12 -ия месец от датата на първото отпускане на средства по кредита, но не по-късно от 30.04.2009 г. В чл. 23, изр. 3 от договора страните са уговорили, че в случай на спорове между тях е достоверен българският текст. За Банката договорът е подписан от нейни пълномощници, за кредитополучателя - от Ф. А., действащ като представител на дружеството - кредитополучател, и от същото физическо лице - в лично качество, като поръчител. В периода от 17.05.2008 г. до 29.01.2015г. между страните по договора за кредит са подписани общо 47 анекса към него. От анекс № А04-446/2010 г. от 29.06.2010 г., Банката, “Ф.“ ЕООД, “Ковита“ АД, представлявано от Ф. А., и същото физическо лице, в лично качество, се установява, че страните са постигнали съгласие крайният срок за ползване и погасяване на договора за кредит да се удължи до 30.04.2011 г. Съгласно уговореното в чл. 3 от анекса, с подписването му е уговорена солидарна отговорност по смисъла на чл. 121 - 123 ЗЗД на „Ковита“ АД и Ф. А.. Уговорено е, че солидарният длъжник се задължава спрямо Банката да отговаря за изпълнението на задължението на кредитополучателя по договора за кредит № 446/2008 и всички сключени анекси към него, вкл. и за заплащане на всички дължими суми до окончателното му погасяване. В чл. 5 от анекса е уговорено, че при неплащане на дължимите суми по договора за кредит, Банката може да насочи своето изпълнение и да събере дължимите й суми в пълен размер, както от кредитополучателя, така и от солидарните длъжници. Всички страни по анекс № 4/29.06.2010 г. са страни и по всички последващи анекси. С анекс 47/2015 г. страните са уговорили неиздължената сума по кредита да бъде върната в срок до 28.02.2015 г. Това не е сторено. Общият размер на усвоената сума по отпуснатия договор за кредит и анексите към него е 1 520 000 евро. Общият размер на погасените суми по главницата по договора за кредит от 2008 г. и анексите към него към 13.10.2015г. (датата на депозиране на молба за издаване на европейска заповед за плащане) е 151 753,46 евро; общият размер на непогасената главница към 13.10.2015 г. е 1 368 246,54 евро; общият размер на погасените суми по главницата по процесния договор и анексите към него, към датата на извършване на проверката - 06.02.2019 г. е 564 057,13 евро, а общият размер на непогасената главница към същата дата - 955 942,87 евро. В счетоводството на “Ф.“ ЕООД са осчетоводените задължения на дружеството към Банката, съответстващи на задълженията, осчетоводени в Банката. Към 13.10.2015 г. осчетоводеното непогасено задължение на кредитополучателя към Банката е общо в размер на 1 828 772,95 евро - 1 368 246,54 евро главница и 460 526,41 евро лихви. Съдът намерил възражението на Ф. А. за нищожност на подписаните след 17.08.2008 г. анекси към договора за кредит поради липса на съгласие. Същият не живее в България, а само имал регистрирано дружество тук. Същият договорил отпускане на кредит от „П. Б“, като за целта разговарял лично с директорите на банката на гръцки език. Самият той живеел в Гърция, а кредитополучателят „Ковита“ АД, е гръцко дружество. Когато идвал в България, свидетелката М. му превеждала всички документи на английски език. Всички анекси от банката били изготвени на български и той ги подписвал, като преди това му били превеждани на гръцки или английски език. Така процедирал и спрямо всички други документи на търговското дружество, вкл. и финансовите отчети, които били изготвяни само на български език и подписвани от него. С влязло в сила съдебно решение № 1966/20.10.2017 г. по т. д. № 6422/2016 г. по описа на СГС, двете дружество, представлявани от Ф. А. – „Ф.“ ЕООД и „Ковита“ АД, са признати за солидарно задължени прямо банката по същия договор за кредит, в качеството им на солидарни длъжници, като по приключилото дело също било релевирано възражение за незнание на български език от Ф. А.. Последният бил наясно със кредитните задължения и забавата в плащанията.

Съдът направил извод, че е недоказано възражението на Ф. А., че той в качеството си на физическо лице не бил запознат със съдържанието на всички анекси поради невладеене на български език. Същите са подписани от него и в качеството му на представляващ търговските дружество – съдлъжници. Независимо от нивото на владеене на български език е, че той е имал яснота относно съдържанието на спорните анекси, липсват вписани негови изявления – било като физическо лице, било като управител на търговското дружество, че не разбира езика, на който са изготвени, респ. тяхното съдържание. Нещо повече, след подписването на анексите, те са започнали да се изпълняват – така, учредени са били договорните обезпечения – залози и ипотеки. Освен това, при положение, че кредитополучателят е търговско дружество, по силата на чл. 302 ТЗ, при сключването на сделките си, той е бил длъжен да полага грижата на добър търговец, която включва и задължението на управителя да се запознае със съдържанието на процесните анекси, преди да ги подпише или веднага, при узнаване, да възрази, да си осигури превод на езика, който владее, преди да ги подпише, респ. да откаже да ги подпише.

Касаторът обосновава касационно обжалване на въззивното решение с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК със следния въпрос: действителна ли е уговорка в анекс към договор ( в смисъл дадено ли е съгласие), която уговорка представлява изменение на правоотношение от първоначално сключения договор, който анекс е подписан от лице, за което е доказано, че не владее езика, на който е написан самият анекс само въз основа на обстоятелството, че лицето изначално знае за договора, изготвен и на говорим от него език и клаузите в първоначалния договор, както и, че лицето е подписвало и други документи на непознатия за него език. Поддържа противоречие с решение № 185/02.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1161/2018 г., III г. о.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.

Същественото е дали Ф. А. е знаел за съдържанието на договора, който подписва към момента на волеобразуването. Съдът е приел, при съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства, че той е знаел какво подписва, независимо от нивото, на което владее български език, нещо повече започнало е и изпълнение съгласно договореното. В посоченото от касатора съдебно решение изводът за липса на съгласие е сторен не само и единствено поради факта, че подписалият документа, изготвен на български, е руски гражданин и не е знаел български език, а след съвкупен анализ на всички данни, довели в конкретната хипотеза до извод, че действително не е имал воля да сключи договор във вида, който е подписал. Така напр. съдът приел, че текстът на български е бил двусмислен, без посочени точни идеални части на имота, които са били предмет на сделката, позовал се е и още на множество косвени факти.

В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.

При този резултат и направено от „Ю. Б“ АД искане, касаторът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебноделоводни разноски – 2347 лв. платен по банков път адвокатски хонорар, за което са представени писмени доказателства с молба вх. № 4396/25.05.2021 г.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 12184/27.10.2020 г., постановено от Софийски апелативен съд по въззивно гр. д. № 281/2020 г.

ОСЪЖДА Ф. А. А., италиански гражданин, с адрес в Р. Г, адрес в България: [населено място], [улица], ет. 3, офис 318, да заплати на „Ю. Б“ АД сумата от 2347 лв., сторени съдебноделоводни разноски в производството пред Върховен касационен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: