Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на К. С. Д. и Д. М. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 58 от 05.08.2020 г. по гр. д. № 2189/2019 г. на ВКС, I г. о..

Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като поддържат, че решението, чиято отмяна се иска, противоречи на други влезли преди него решения между същите страни.

Ответникът по молбата за отмяна „Б и Б търговски център” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като липсва идентичност между предмета на настоящото дело и предмета на водените преди него дела между страните.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 58 от 05.08.2020 г. по гр. д. № 2189/2019 г. на ВКС, І г. о., е отменено въззивно решение № 184 от 14.02.2019 г. по гр. д. № 2414/2018 г. на Окръжен съд Варна, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Д. М. Д. и К. С. Д. против „Б и Б търговски център” ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че Д. Д. и К. Д. са собственици на първи етаж-търговски обект със застроена площ 43.20 кв. м, с идентификатор №. .., находящ се в двуетажна жилищна сграда с идентификатор №. .., построена в поземлен имот /дворно място/ с идентификатор. .., състоящ се от изба и изба с клозет със светла площ 30 кв. м, преустроени в работилница, стълбищна клетка и помещение на входа, функционално свързано с работилницата, със светла площ 13.20 кв. м. За да постанови този резултат съставът на ВКС е приел, че предявеният от ищците Д. установителен иск за собственост има за предмет обект на правото на собственост, какъвто не съществува.

По делото е установено, че през 1992 г. молителят Д. Д. по време на брака си с К. Д. е закупил жилищна сграда, находяща се на [улица] ”...” в [населено място], състояща се от външно каменно стълбище, кухня, стая, изба и изба с клозет, заедно с 1/6 ид. част от дворното място, съставляващо парцел. .. в кв.. .. по плана на 7-ми подрайон на [населено място]. В имота има построена и друга, триетажна сграда, в която самостоятелни обекти на правото на собственост принадлежат на ответното дружество „Б и Б търговски център” ЕООД, което се легитимира и като собственик на идеални части от дворното място.

След закупуване на имота ищците Д. преустроили избените помещения в работилница за хлебни и сладкарски изделия, като изградили в съсобственото дворно място постройка-магазин с площ 15 кв. м.

Установено е по делото, че магазинът /ъгловата постройка/ и работилницата /преустроените избени помещения/ са свързани посредством коридор. Над магазина и над коридора е изпълнена обща железобетонна плоча, която представлява открита тераса с метален парапет. В коридора е разположена железобетонна стълба за втория етаж на двуетажната сграда и за откритата тераса над магазина.

Съставът на ВКС е приел, че ищците не са придобили индивидуално право на собственост върху постройката в общия двор / магазина/, нито върху конструкцията, която покрива частта от двора между тази постройка и двуетажната сграда, наричано” коридор”, на соченото от тях основание-чрез свързването им с преустроените в работилница за хлебни и сладкарски изделия изби, тяхна собственост. Приел е, че чрез свързване на постройката в двора чрез железобетонна конструкция с обслужващите помещения в двуетажната жилищна сграда не е възникнал самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като не е налице такова присъединяване, при което магазинът да не може да се отдели от двуетажната жилищна сграда без съществено повреждане. Двете постройки могат да се отделят чрез преграждане на отвора в двуетажната жилищна сграда, който я свързва с коридора. Така отделените постройки ще бъдат долепени, но обособени, както всички долепени сгради и построеното в двора ще може да се ползва отделно от обслужващите помещения.

Не е налице противоречие между атакуваното решение № 58 от 05.08.2020 г. по гр. д. № 2189/2019 г. на ВКС, ІІ г. о., и влязлото в сила решение № 1562 от 03.12.2009 г. по в. гр. д. № 1127/2009 г. на Варненския окръжен съд. С последното е отменено решение № 3162 от 14.11.2008 г. по гр. д. № 2665/2001 г. на Варненския районен съд, и е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен предявен от „Б и Б търговски център” ЕООД-Варна против Д. Д. и К. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на 12.894 ид. части от магазин за хлебни и сладкарски изделия с обща площ 15 кв. м. Прието е, че магазинът не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, а е принадлежност към работилницата за хлебни и сладкарски изделия, която не е била предмет на ревандикационния иск.

С решение № 750 от 29.06.2006 г. по в. гр. д. № 1479/2005 г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решението на Варненския районен съд, постановено на 09.05.2005 г. по гр. д. № 3162/1993 г., с което е отхвърлен предявеният от „Б и Б търговски център” ЕООД-Варна против Д. и К. Д., държавата чрез МРРБ, община Варна, А. Г. К.- М., С. М. и Р. Г. иск за делба на недвижим имот, представляващ ъгловата постройка с площ от около 15 кв. м. /т. нар. магазин/. Прието е, че магазинът е построен като принадлежност към работилницата за сладкарски и хлебни изделия, в която е преустроено избеното помещение в двуетажната сграда, а не е самостоятелен обект на правото на собственост, поради което ищецът по това дело- „Б и Б търговски център” ЕООД не се легитимира като собственик на идеални части от него на основание чл. 92 ЗС.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи, т. е. когато е налице пълен обективен и субективен идентитет по отношение на страните и предмета на делата. В т. 5 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че това основание е налице и когато разрешаването на спора по единия иск-обусловената претенция, включва имплицитно в себе си произнасянето по другия иск-обуславящата претенция, и разрешенията по обуславящия спор си противоречат.

Настоящият случай не е такъв. Не е налице обективно тъждество между предмета на гр. д. № 2351/2017 г. на Варненския районен съд, по което е постановено атакуваното решение № 58 от 05.08.2020 г. по гр. д. № 2189/2019 г. на ВКС, І г. о., и предмета на другите две дела. Предмет на гр. д. №. № 3162/1993 г. на Варненския районен съд и на гр. д. № 2665/2001 г. на Варненския районен съд е правото на собственост на ищеца по тези дела-„Б и Б търговски център” ЕООД, върху идеални части от магазин с площ 15 кв. м, разположен в съсобственото дворно място, основано на твърдение за придобиване на това право на основание чл. 92 ЗС. С постановените по тези дела решения, влезли в сила, претенцията за собственост на ищеца на така заявеното основание е отхвърлена, т. е. прието е, че на основание чл. 92 ЗС „Б и Б” ЕООД не се легитимира като собственик на идеални части от този обект.

Предмет на гр. д. № 2351/2017 г. на Варненския районен съд, по което е постановено атакуваното решение № 58 от 05.08.2020 г. по гр. д. № 2189/2019 г. на ВКС, І г. о., е правото на собственост на ищците Д. и К. Д. върху недвижим имот, индивидуализиран от тях като търговски обект със застроена площ 43.20 кв. м, състоящ се от преустроените в работилница изби в първия етаж на собствената им двуетажна сграда с площ 30 кв. м, стълбище в дворното място и складово помещение /магазин/ от 15 кв. м. С решението си по същество на спора касационната инстанция е отхвърлила така предявения иск по съображения, че обект на правото на собственост с посочените характеристики не съществува-в резултат на свързването на ъгловата постройка „магазин” с площ 15 кв. м с работилницата за закуски и сладкарски изделия с площ 30 кв. м в първия етаж /избените помещения/ на двуетажната сграда посредством коридор не е възникнал нов обект на правото на собственост по смисъла на чл. 97 ЗС, тъй като присъединяването е по начин, който позволява двете постройки-магазин и двуетажната сграда, да бъдат отделени без съществено повреждане на двуетажната сграда /главната вещ/ чрез преграждане на отвора, който я свързва с коридора.

Неоснователни са доводите в молбата за отмяна за това, че с решение № 58 от 05.08.2020 г. по гр. д. № 2189/2019 г. на ВКС, І г. о., е отречено правото на собственост на молителите по отношение на ъгловата постройка-магазин с площ 15 кв. м, както и по отношение на преустроените в работилница за закуски и сладкарски изделия избени помещения на първия етаж от сградата. Относно собствеността на магазина с площ 15 кв. м и преустроените в работилница избени помещения касационният съд не се е произнасял, тъй като не е бил сезиран с такъв иск, и в този смисъл не може да се приеме, че въпросът за собствеността на тези помещения е разрешен по различен начин в постановеното от него решение и посочените по - горе две влезли в сила решения, в които е прието, че магазинът представлява принадлежност към главната вещ /работилницата/ и следва собствеността върху нея по правилото на чл. 98 ЗС.

Производството по отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК е извънреден, извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни актове, които решават материалноправен спор по същество. Основанията за отмяна са изчерпателно посочени в процесуалния закон. Съгласно чл. 307, ал. 4 ГПК в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т 4 ГПК Върховният касационен съд отменя неправилното решение, но само ако установи, че същото противоречи на друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание. При липса на твърдяното противоречие по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК в производството по отмяна Върховният касационен съд не може да подлага на проверка правилността на влязлото в сила решение. Доводите, че с него съдът се е произнесъл по релевантни правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в други решения между други страни, са неотносими към основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и не могат да бъдат обсъждани в това производство.

По тези съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 262917 от 27.08.2020 г., подадена от К. С. Д. и Д. М. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 58 от 05.08.2020 г. по гр. д. № 2189/2019 г. на ВКС, I г. о..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: