ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 328

София, 01.06.2021 год.

В. К. С – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Е. М

Членове: И. П

Д. Д

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 2410 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Инвестбанк”АД срещу решение № 100210 от 31.07.2020г. по в. т.д.№ 99/2020г. на Апелативен съд В. Т, с което след отмяна на решението по т. д.№ 251/2018г. на ОС Плевен, е уважен предявеният от Ц. М. А.-В. иск и банката е осъдена да й заплати сумата 12 000 евро, представляваща част от вземане в общ размер на 47 500 евро, последното формирано като сбор от сумите: 30 000 евро по договор за банков влог от 06.06.2011г. и 17 500 евро по договор за банков влог от 14.12.2011г., внесени на каса по банкови сметки, съответно с IВАN ВG46IORT73802434189801 и с IВАN ВG47IORT73802434189801, впоследствие прехвърлени по банкова сметка с IВАN ВG77IORT73 804434189800, ведно със законната лихва от предявяване на иска 12.11.2018г. до окончателното плащане.

В касационната жалба е въведен довод за недопустимост на решението по съображения, че въззивният съд неправилно е приел, че съществуват договори за банков влог от 06.06.2011г. и от 14.12.2011г. и претендираната сума от 12 000 евро, предмет на иска, е част от сумата по тези два договора. Поддържа се, че с исковата молба не са представени цитираните договори, а в хода на производството ищцата не е доказала съществуването им, но въпреки това апелативният съд достига до изводи, че те съществуват.

Изложени са и подробни съображения за наличието на касационните основания по...