Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Аутоинвест груп“ ЕООД срещу решение №92 от 12.03.2020 г. по в. т.д.№705/2019 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №278 от 21.05.2019 г., по т. д. №174/2018 г., с което е обявено за недействително по отношение на Я. Й. Й., като предназначено да го увреди, извършеното на 02.12.2013 г. авалиране от „Пърфект хотелс“ ООД /л/, в качеството на авалист, на издаден от „Хачо груп“ ООД запис на заповед за сумата от 50 000 лв., с падеж 28.02.2014 г. в полза на поемателя „Мод-ауто транс“ ЕООД, което дружество с договор за цесия от 20.06.2014 г. е прехвърлило вземането си по записа на заповед на „Аутоинвест груп“ ЕООД.

В жалбата се излагат съображения, че решението е постановено при нарушения на материалния закон и необоснованост. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа, че решението е неправилно, тъй като в противоречие с практиката на ВКС, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаването на Павловия иск, а в случая в хода на съдебното производство не се установява безспорно, че извършената цесия е имала за цел да увреди ищеца.

Ответникът по касация Я. Й. Й. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Останалите страни не заявяват становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че качеството на кредитор за ищеца произтича от откритото производството по ликвидация на „Пърфект хотелс“ ООД, както и от правото му на ликвидационен дял като съдружник в това дружество, съгласно с разпоредбите на чл. 271, вр. чл. 123 от ТЗ, като временната липса на конкретни действия във връзка с ликвидацията на дружеството не променя направения извод, тъй като бездействието или отказа на ликвидатора да изпълнява възложените му от закона функции са преодолими с назначаването на нов ликвидатор, без това да води до промяна в правния статут на търговското дружество и произтичащите от това права за съдружниците. Намерил е за неоснователно и възражението за липсата на другата, предвидена в закона – чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, предпоставка за относителната недействителност на процесната сделка – предназначението й да увреди кредитора, макар и да е била извършена преди възникване на вземането. Посочил е, че преценката за подобно намерение се извършва въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които са извършени действията между длъжника и третото лице, а предвид обстоятелството, че увреденият кредитор обикновено не разполага с преки доказателства за увреждащия интересите му сговор между длъжника и третото лице, е допустимо подобни уговорки или намерение, да бъдат установявани с косвени доказателства. Счел е, че в конкретния случай, релевантният за спора факт, че поетото от „Пърфект хотелс“ ООД менителнично поръчителство по записа на заповед от 02.12.2013 г., с издател „Хачо груп“ ЕООД и поемател „Мод-ауто транс“ ЕООД, е било предназначено за облагодетелстване на съдружника в „Пърфект хотелс“ ООД – Р. К. за сметка на увреждането на другия съдружник и ищец, е подкрепен с достатъчно преки и косвени доказателства: 1. По делото не се е твърдяло, а не са събрани и доказателства за съществуването на търговски или други гражданско-правни отношения между издателя и ремитента по записа на заповед, което се потвърждава и от съдържанието на годишните финансови отчети и счетоводни баланси на трите дружества /издател, поемател и авалист/ за 2013 г. 2. Липсва търговска дейност на търговските дружества през периода, предхождащ процесната търговска сделка, което навежда на извод за абсолютната симулативност на тази сделка, както и за предназначението й да послужи като повод за поемане на менителничното поръчителство от страна на „Пърфект хотелс“ ООД, като единственото от участващите в сделката дружество, притежаващо конкретно имущество, чрез което да се удовлетвори вземането на „Аутоинвест груп“ ЕООД и да се постигне крайната цел – това имущество да се върне в патримониума на съдружника в „Пърфект хотелс“ ООД – Р. К.. 3. Показанията на разпитаните свидетели, формални собственици на капитала и представляващи съответно „Мод-ауто транс“ ЕООД - поемател по записа на заповед и „Аутоинвест груп“ ЕООД - комуто е прехвърлено паричното вземане и настоящ взискател /последното регистрирано след издаване на изпълнителния лист по записа на заповед и чийто капитал е придобит от Р. К. преди започване на действията по принудително изпълнение срещу „Пърфект хотелс“ ООД/, установяват действителния собственик /Р. К./ на капитала на посочените дружества, а така също и действителните намерения на собствениците и представляващите тези дружества лица във връзка с оспорваната менителнична сделка и последващия договор за цесия. 4. Изложените факти са били известни на представителите на дружествата, които лесно биха могли да предвидят последиците от авалирането на менителнично задължение на неосъществяващо дейност и без каквито и да било активи дружество, от страна на друго дружество, притежаващо един единствен актив /недвижим имот/, на стойност, близка до размера на поетото задължение. С оглед изложеното въззивният съд е достигнал до извод, че в случая са налице кумулативните предпоставки на чл. 135, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД, тъй като представляващият авалиста по процесната менителнична сделка, както и представляващите издателя и поемателя по записа на заповед, не само са били наясно с целта и последиците от издаването на ценната книга и авалирането й, но съзнателно и целенасочено са планирали тази и последващата сделка и страните по тях, като крайната цел на тези действия е насочена към отчуждаване на единствения актив на „Пърфект хотелс“ ООД /чрез извършване на публична продан на собствения му недвижим имот, придобит със средства на дружество/, съответно - до увреждане правата на съдружника ищец, чрез лишаването му от възможността за получаване на дружествен или ликвидационен дял, за сметка на облагодетелстването на другия съдружник – Р. К., чрез придобиването на имота от дружество-кредитор, чийто едноличен собственик е той.

Настоящият състав намира, че решението на въззивния съд не може да бъде допуснато до касационно обжалване.

В случая в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд - съдържащите се в изложението твърдения за неправилност на изводите на въззивния съд, респективно за противоречието на тези изводи с практиката на ВКС, не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право, а се отнасят изцяло към правилността на решението, която обаче извън въведеното с ал. 2 на чл. 280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност /каквато не се твърди да е налице в случая/, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби.

В този смисъл и тъй като съгласно дадените в т. 1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби - правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

С оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация Я. Й. Й. направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 2000 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №92 от 12.03.2020 г. по в. т.д.№705/2019 г. на АС Пловдив.

ОСЪЖДА „Аутоинвест груп“ ЕООД ЕИК[ЕИК] да заплати на Я. Й. Й. ЕГН [ЕГН] сумата от 2000 лв., разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2