Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 260811/3.02.2021 г., подадена от М. Г. Г., чрез адвокат Е. К. и адвокат Л. С., срещу решение № 260144 от 10.12.2020 г. по гр. д. № 614/2020 г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 847 от 3.07.2020 г. на Районен съд – Русе по гр. д. № 5584/2019 г. за отхвърляне на предявения от М. Г. Г. срещу М. Ц. С.-Д. и В. Б. Д. иск по чл. 108 ЗС – за признаване за установено по отношение на ответниците на правото на собственост на ищеца върху гараж № * в сутерена (подземния етаж) на комбинирана сграда с магазини, банков офис, зъболекарски кабинет, офиси, интернет клуб и подземен паркинг, с адрес: [улица] и [улица], с площ от 24.06 кв. м, за който е издадена схема № 15-837185/13.09.2019 г. на СГКК – [населено място], в която е посочен като имот с идентификатор ***** с площ от 24.06 кв. м, с прилежащи 17.472 % ид. ч. от общото маневрено хале и 1.132 % ид. ч. от общите части на сградата, и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху имота.

Въззивният съд е изложил, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на М. Г. Г., с която е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС - да се признае за установено по отношение на ответниците М. Ц. С.-Д. и В. Б. Д., че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-18/16.05.2007 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], [улица], ет. -1, в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, представляващ гараж № * в сутерена на комбинирана сграда с магазини, банков офис, зъболекарски кабинет, офиси, интернет клуб и подземен паркинг, находяща се на [улица] и [улица], в [населено място], със застроена площ от 24.06 кв. м, при граници: от североизток - гараж № *, от северозапад - общо маневрено хале, от югоизток - интернет клуб и от югозапад - съседен имот, заедно с припадащите му се 17.472 % ид. ч. от площта на общото маневрено хале, заедно с 1.132 % ид. ч. от общите части на сградата и от поземлен имот с идентификатор ***.

В исковата молба ищецът твърди, че е придобил собствеността върху описания гараж № 4 по силата на договор за продажба, сключен с нотариален акт № 91, т. ІІІ, рег. № 5295, д. № 256/22.05.2019 г. на нотариус с рег. № 217. След придобиване на собствеността, установил на място, че „гараж № * е с изградени стани, които частично навлизат и в гараж № *, който представлява самостоятелен обект с идентификатор *****, поставена е врата, която е заключена, а самият достъп до гаража е единствено през интернет клуба“. Разбрал, че в предходен период бившият собственик, лично и без строителни разрешения, е изградил стените и вратата на гаража и така го е приобщил към интернет клуба, тъй като смятал да ползва гаража като складово помещение към интернет клуба. Ответниците, от своя страна, с нотариален акт № 45 от 17.10.2018 г., т. ІІІ, рег. № 4748, дело № 264/17.10.2018 г. на нотариус с рег. № 220 на НК, са закупили в режим на СИО самостоятелен обект в сградата на [улица] - самостоятелен обект с идентификатор *****, с предназначение „за спортна и развлекателна дейност“, с площ от 188.87 кв. м, представляващ интернет клуб, намиращ се в подземния етаж на сградата, с граници: на първо ниво: от североизток - банков офис, от северозапад - магазин № *, от югоизток - вход и стълбище към офиси и от югозапад - проход, а на второ (подземно) ниво: от североизток - съседен имот, от северозапад - гараж № *, гараж № *, паркомясто № *, паркомясто № *, от югоизток - [улица]и от югозапад - съседен имот. М. Г. твърди, че не може да ползва собствения си гараж, тъй като единственият достъп до него е през притежавания от ответниците имот.

От фактическа страна Окръжен съд – Русе е приел за установено следното:

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 91, т. ІІІ, рег. № 5295, д. № 256/22.05.2019 г., вписан в СлВп с вх. рег. № 6371/22.05.2019 г., акт № 57, т. 16, Е. В. И. е продал на М. Г. Г. описания по-горе гараж, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *****, находящ се в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, представляващ гараж № 4 в сутерена на комбинирана сграда в [населено място], подробно описан по-горе. В нотариалният акт е удостоверено, че продавачът се е легитимирал като собственик с нотариален акт за продажба № 35, т. ІІ, дело № 203 от 19.03.2007 г., с който е придобил от „Интис“ ООД, гр. Русе, от УПИ № *,* в кв. 255 по кадастралния план на [населено място], на [улица] и на [улица], целият с площ от 551 кв. м, с построената в него комбинирана сграда, следните имоти: интернет клуб, намиращ се в подземния етаж на сградата, със самостоятелен вход на първия (партерен) етаж откъм прохода в двора, с вътрешно стълбище, с площ от 188.87 кв. м; гараж № * в сутерена (подземния етаж), със застроена площ от 24.06 кв. м, както и гараж № * в сутерена, със застроена площ от 18.76 кв. м.

С нотариален акт № 185/18.08.2010 г. Е. В. И., като ипотекарен длъжник и като управляващ и представляващ „Великден 4“ ООД, е учредил договорна ипотека в полза на „Турист инвестмънт“ ЕООД върху описания по-горе интернет клуб, за обезпечаване на заем. С постановление за възлагане от 29.07.2011 г. на ЧСИ с рег. № 831 М.М, по изп. д. № 20118310400337, ипотекираният имот е възложен на „Турист инвестмънт“ ЕООД. В постановлението имотът е описан като интернет клуб, намиращ се в подземния етаж, а по кадастрална схема - на етаж -1 на сграда на [улица], с площ от 188.87 кв. м, с предназначение - за спортна и развлекателна дейност, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45/17.10.2018 г. „Турист инвестмънт“ ЕООД е продало на М. Ц. С.-Д. собствения си недвижим имот, придобит на публична продан - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, съгласно КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-18/16.05.2007 г., на [улица]. В нотариалния акт изрично е посочено, че този имот, съгласно предходни документи за собственост, представлява интернет клуб, намиращ се в подземния етаж на сградата. Продавачът се е легитимирал като собственик с постановлението за възлагане от 29.07.2011 г. по изп. д. № 20118310400337. В протокола за опис по изпълнителното дело е посочено, че към момента на описа - 14.03.2011 г., имотът се използва като игрална зала, състои се от едно общо помещение, изградено около стълбището. Обособено е складово помещение посредством лека конструкция. Вдясно от игралната зала има второ помещение - офис-склад-съблекалня. От него има изход към подземния паркинг. Под стълбището е обособено складче.

С нотариална покана, връчена на М. Д. на 9.07.2019 г., ищецът е поканил ответниците да му предадат владението върху притежавания от него недвижим имот - самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *****, който те владеят без правно основание. В поканата изрично е заявено, че и предишните собственици на имот с идентификатор ***** не са имали право да държат процесния имот.

В констативно-съобразителната част на приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза е посочено, че след проучване на документацията в [община], включваща всички проекти и изменения, свързани с комбинирана сграда на [улица]и [улица]с магазини за промишлени стоки и банков офис на първия етаж, зъболекарски кабинет на втория етаж, подземен паркинг и интернет клуб, не са намерени проекти за промяна на паркоместа №№ * и * в гаражи. С изключение на нотариалните актове, не са намерени писмени или графични материали, като строителни разрешения, удостоверение за въвеждане в експлоатация, проект за промяна предназначението на интернет клуба в кафе-бар и игрална зала. Вещото лице е категорично, че няма проекти, обединяващи интернет клуба и паркомястото, описано в нотариалните актове като гараж № 4. В експертизата е отразено, че на 20.01.2005 г. е одобрен като екзекутив чертеж за промяна на интернет клуб с кафе-бар само като интернет клуб. В този чертеж обекти №№ *, *, * и * са отразени като паркоместа. С удостоверение за въвеждане в експлоатация № 0252/5.12.2006 г. е въведена комбинирана сграда на [улица]и [улица], като относно подземния етаж на сградата не са упоменати гаражи, а паркоместа. През 2008 г. Е. В. И. (праводателят на ищеца) е направил проект за промяна на предназначението на интернет клуба в кафе-бар и игрална зала за покер автомати, одобрен на 6.03.2008 г. от [община]. В обяснителната записка към проекта е посочено, че „съществуващите помещения се запазват без промяна“. Архитектурният чертеж не обхваща паркомясто (гараж) № *. На това място е отбелязан авариен изход, който според експерта е възможен, само ако там е открито паркомясто. В протокола за опис от 14.03.2011 г. по изп. д. № 20118310400337 е описано и съседно на интернет клуба, второ помещение - „офис-склад-съблекалня“, от което има изход към подземния паркинг. Това помещение е изградено именно на мястото на т. нар. гараж № *. В експертизата е посочено, че съществуващият втори изход от интернет клуба към пространството на подземния паркинг в зоната на паркомясто № * е дало възможност на бившия собственик и на двата имота - Е. В., в периода 2007-2011 г. да приобщи функционално „гаража към интернет клуба“, без това да е оформено документално, одобрено в [община] и да е въведено в кадастъра като един нов обект, съответно с изменени граници и площ. От проучване на архива в [община] вещото лице е установило, че и паркомясто № * никога не е било преустройвано в гараж и в настоящия момент съществува като паркомясто. Не са открити документи, от които да е видно, че част от подземния паркинг (паркоместа №№ * и *) е преустроена законно в два гаража. Съгласно кадастралните схеми т. нар. гараж № * и интернет клубът са отделни обекти, но фактически двата обекта са функционално обединени, без да са извършени необходимите за това проектни и административни действия, съобразно ЗУТ и ЗКИР. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че в момента има заграждане с леки преградни стени, обхващащи паркомясто № * и част от паркомясто № *.

Разпитан като свидетел, праводателят на ищеца - Е. В., твърди, че е извършил дейности по заграждане, изграждане на врати на аварийния изход и на гараж № * към края на 2010 г. Към двете съществуващи стени добавил още две и станало затворено помещение с обикновена врата, а не гаражна. Автомобил не можело да влиза. Вратата стояла отключена, заради аварийния изход. Първоначално го ползвали за склад, а после за съблекалня. Свидетелят заявява, че след като доизградил двете стени на гараж № *, имал проблеми с живущите, особено с един съсед, който се затруднявал при маневрирането, защото неговият гараж бил точно срещу гараж № * и затова настоявал да купи този гараж.

Съгласно показанията на свидетелите Г., П. и Т. констатираните от вещото лице фактически преустройства са били налице още към 2008 г. Свидетелката Р. Г. е работила в игралната зала в сградата, като крупие, от лятото на 2008 г. до лятото на 2011 г. През този период не са били правени ремонти на аварийния изход. Свидетелката установява, че от казиното се излизало през врата, през която се влиза в стая, която била съблекалня, а оттам се излизало в подземния паркинг на сградата. Свидетелката А. П. през 2020 г. обслужвала „Турист инвестмънт“ ЕООД в качеството си на адвокат. Спомня си, че през м. август 2010 г. Е. В. учредил договорна ипотека в полза на дружеството и тъй като не изплащал кредита, предприели изпълнителни действия срещу него. Присъствала на описа, извършен от ЧСИ през 2011 г. Подземното ниво било игрална зала със складови помещения, съблекалня. Свидетелката заявява, че към момента на описа обособените части - съблекалня, складово помещение, са съществували. Свидетелят С. Т. притежава офис в процесната сграда. В началото на 2008 г. В. го поканил да разгледа казиното. Показал и банята и тоалетните, както и едно помещение, което било склад-съблекалня, с врата вероятно към подземния паркинг. Свидетелят установява, че към 2011 г. и 2012 г. в подземния паркинг е имало само паркоместа.

Пред въззивната инстанция е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 169/18.12.2006 г., съгласно който М. Г. е собственик на апартамент № 2 на третия етаж в процесната комбинирана сграда и на паркомясто (гараж) № *.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че в процесната сграда е налице подземен паркинг с паркоместа и няма проекти и разрешения за промяна на две от паркоместата в гаражи. С последващи промени, установени от разпитаните свидетели и от съдебно-техническата експертиза, част от него е присъединена към интернет клуба. От показанията на свидетелите Г. и Т. се установява, че това е било факт към 2008 г. Праводателят на ищеца е присъединил площта му към друг обект -интернет клуба, преди повече от 10 години. Този факт е бил известен на етажните собственици, каквито са страните по сделката. Присъединяването е било известно конкретно на ищеца, тъй като заради него е имал и проблеми с маневрите от своето паркомясто. В резултат на присъединяването процесният обект е престанал да съществува самостоятелно. Ето защо сключеният от ищеца договор с процесния нотариален акт няма прехвърлителен ефект.

Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е визирано, че съдът се е произнесъл в атакуваното решение по следните правни въпроси от значение за хода на делото:

1. Задължен ли е съдът да обсъди всички направени възражения, доводи във въззивната жалба и приетите по делото доказателства в тяхна подкрепа, чрез излагане на мотиви кои приема за основателни, респ. неоснователни и защо;

2. Свободен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение само върху част от доказателствата за установяване, респ. отричане на твърдените факти, без да наведе съображения за изключването на останалите допустими доказателства, отричащи, респ. установяващи факта, върху който е формирано вътрешното убеждение на съда.

Жалбоподателят твърди, че неизлагането на фактически и правни съждения относно приетите за установени факти, които съдът е субсумирал под нормата на чл. 97 ЗС, са довели до изключително лаконични и неясни мотиви. Липсата на анализ на свидетелските показания, в контекста на всички събрани гласни и писмени доказателства, изцяло е подменила фактическата обстановка, възприета от съда. Неяснотата в мотивите е очевидна - съдът е смесил незаконното заграждане на паркомястото с възможността същото да бъде самостоятелен обект при наличието на изразената недвусмислено воля на собственика „Интис“ ООД в първоначалния прехвърлителен акт, с който Е. В. (праводател на М. Г.) е закупил гаражи №№ * и *. Преди още да започне разпродажбата на подземния паркинг с паркоместа собственикът е решил процесното паркомясто да бъде обособено като гараж. Вещото лице е установило, че площта му отговаря на минималната площ за гараж. Този факт се установява и от писмените доказателства, които въззивният съд незаконосъобразно е отказал да приеме, въпреки наличието на третата предпоставка на чл. 147, ал. 1 т. 1 ГПК.

Счита, че неизяснеността на фактическата обстановка е толкова съществена, че очевидно за самия съд не е било ясно към момента на постановяване на решението кой от спорните обекти е приел за присъединен към интернет клуба - паркомястото като част от подземния паркинг, самият подземен паркинг или гараж № 4, образуван чрез изграждане на останалите две стени, които според вещото лице са „леки, вероятно щендерни“, и то при безспорните доказателства по делото, че двата обекта – подземен паркинг и интернет клуб, се намират в различни части (тела) на сградата и имат собствени индентификатори, което обстоятелство изключва присъединяването на площ.

Твърди се противоречие на въззивното решение с т. 1, т. 3 и т. 4 от ППВС № 7/27.12.1965 г.; т. 5, т. 14 и т. 19 от ППВС № 1/10.11.1985 г.; т. 4, т. 6 и т. 7 от ТР № 1/17.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС; т. ІІ.3 и ІІ.8 от ППВС № 1/13.07.1953 г. и ППВС № 2/30.11.1967 г., решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 210/15.08.2014 г. по гр. д. № 6605/2013 г. на ВКС, ІV г. о.

3. Следва ли второинстанционният съд, с оглед задължението си по чл. 12 ГПК, да обсъди аргументите и доводите на въззивника и прецени всички доказателства по делото и да постанови решение си въз основа на приетите от него за установени факти и закона;

4. При пропуск на въззивния съд да установи един или няколко релевантни за делото юридически факти, формира ли той погрешни фактически изводи;

5. Неустановяването на даден релевантен за делото юридически факт освобождава ли въззивния съд от задължението за формиране на правни съждения;

6. При неформиране на правни съждения от страна на въззивния съд, това води ли до грешни правни изводи и прави ли решението неправилно;

7. Необсъждането на всички наведени от жалбоподателя твърдения (заявени основания за отмяна) влече ли порочност на съдебното решение на въззивната инстанция и ако да - какъв вид.

Жалбоподателят визира противоречие на обжалваното решение с: т. І.3, 4, 5 и ІІ.5, 7 и 8 от ППВС № 1/13.07.1953 г. и ППВС № 2/30.11.1967 г.; т. 2 и 13 от ППВС № 1/10.11.1985 г.; т. 19 от TP № 1/17.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.

Заявява, че решението на въззивния съд не е мотивирано.

8. Допустимо ли е постановяването на въззивно решение без излагането на пълни, точни, ясни и убедителни мотиви;

9. При събрани противоречиви доказателства, задължен ли е въззивният съд да посочи кои възприема и кои отхвърля, както и задължен ли е да изложи мотиви защо приема едните, а отхвърля другите;

10. Допустимо и обосновано ли е при постановяване на акта си въззивният съд да не изложи фактически съждения, а направо своите фактически изводи;

11. Допустимо ли е в съдебния акт на въззивния съд да липсват фактически изводи, а само да е описана фактическата обстановка.

М. Г. твърди, че решението на Окръжен съд - Русе влиза в противоречие с практиката на ВКС: решение № 68/14.07.2015 г. по гр. д. № 7224/2014 г., II г. о., решение № 138/31.07.2018 г. по гр. д. № 2861/2017 г., IV г. о., решение № 46/7.03.2018 г. по гр. д. № 2489/2017 г., IV г. о., решение № 199/10.08.2015 г. по гр. д. № 5955/ 2014 г., IV г. о.

Излага, че съгласно легалното определение на чл. 2, ал. 1 ЗКИР кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти. Процесният гараж притежава идентификатор, съставлява самостоятелен обект в сграда и като такъв е обект и на кадастъра (чл. 23, т. 3 ЗКИР). Налице е пълна индивидуализация на процесния имот, поради което изводът на въззивния съд, че гаражът, в резултат на присъединяването си, е престанал да съществува самостоятелно е неправилен. Отделно от изложеното не става ясно от обжалваното решение как гаражът е престанал да съществува - фактически, правно, по някакъв друг начин. Съдът не е отчел обстоятелството, че самостоятелен обект могат да бъдат паркинг-гаражите и гаражите в сгради в режим на етажна собственост, когато са част от постройката и са обособени с инвестиционния проект.

12. Допустимо ли е построяването на подземно ниво на обект с предназначение „гараж“ преди промените в ЗУТ от 2015 г.

Сочи се противоречие с решение № 171/8.08.2014 г. по гр. д. № 4175/2013 г. на ВКС, ІV г. о., съгласно което паркомястото не е самостоятелен обект на правото на собственост (респ. и обект по смисъла на § 5, т. 39 ДР на ЗУТ), а представлява необособена и несамостоятелна реална част от такъв обект - сграда или отделен обект в нея, и поради това не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Прието е и че паркомястото (като необособена и несамостоятелна реална част от съответния обект) не може да бъде прехвърлено с договор, но прехвърлянето на идеални части от самия обособен обект е напълно възможно. В конкретния случай обаче, предмет на процесния по настоящото дело нотариален акт, съгласно уговореното в него, е „гараж” (а не паркомясто), което не е взето предвид и обсъдено от въззивния съд.

13. Каква е разликата в статута/предназначението на „паркомясто“, „паркомясто-гараж“ и „гараж;

14. Към кой момент следва да се определи правният статут на обектите в сграда-етажна собственост и конкретно на процесния гараж № * и задължен ли е въззивният съд да назначи допълнителна експертиза за установяване на фактическия състав на присъединяване по чл. 97 ЗС, ако съшият не е установен от първостепенния съд;

15. Функционалното свързване по волята на собственика на два обекта, единият от които гараж № *, доизграден без разрешение за строеж в границите на паркомясто № * и ползван като склад-съблекалня, лишава ли извършената от собственика впоследствие продажба от прехвърлителен ефект, при положение, че съгласно одобрения технически инвестиционен проект за промяна на предназначението от 2008 г. складът не е бил необходим за функционирането на самостоятелния обект и не е бил част от него;

16. Може ли да се приеме, че е налице функционално и неделимо свързване между два обекта с отделни входове, чрез аварийния изход на единия обект, без който функционирането му е недопустимо, и да се приложат правните последици на фактическия състав на присъединяване по чл. 97 и чл. 98 ЗС.

В изложението по въпрос № 14 се сочи, че при абсолютно неизяснена фактическа обстановка и като е кредитирал съдебно-техническата експертиза избирателно в една част, съдът е приел, че по безспорен и категоричен начин е установено съществуването на подземен паркинг с паркоместа. Представените, но неприети при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, писмени доказателства във въззивното производство установяват, че в подземния паркинг съгласно архитектурен проект са одобрени с екзекутив на 20.01.2005 г. и гаражи. Тъй като в един и същи ден на 20.01.2005 г. са били одобрени два екзекутивни чертежа, то промяната на подземния паркинг с гаражи не е била отразена в екзкутивния чертеж за промяната на предназначението на интернет клуба с кафе-бар само в интернет клуб. Неприемането на писмени доказателства от значение за прилагането на материалноправната норма за разрешаване на спора е довело до необоснованост на съдебния акт. Съдът е постановил решението си в противоречие на т. 10 на ТР № 1/4.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която в правомощията си на инстанция по съществото на спора въззивният съд би могъл да назначи допълнителна техническа експертиза, която да даде заключение за статута на гараж № 4, както и за начина на прикрепването му и свързването му към интернет клуба, дали площта на гараж № * е трайно инкорпорирана към интернет клуба по такъв начин, че представляват с него едно неделимо цяло. В противоречие на решение № 212/27.11.2013 г. по гр. д. № 2209/2013 г. на ВКС, II г. о. съдът е приел за установено включването на площта на гаража в интернет клуба само въз основа на свидетелски показания на ответниците, като липсва отговор на такава задача от вещото лице. В цитираното решение ВКС е приел, че „преценката на въззивния съд за наличие на инкор­пориране, т. е. присъединяване по смисъла на чл. 97 ЗС предполага отговор на подле­жащия на изясняване чрез съдебно-техническа експертиза въпрос дали изграденият чрез надстрояване втори етаж е свързан функционално с първия етаж по такъв начин, че не би могъл да бъде отделен от него без съществено повреждане“. Предвид настоящия казус и по смисъла на това решение, преди да субсумира фактите под хипотезиса на материалноправната норма на чл. 97 ЗС, съдът е следвало по категоричен начин да установи още дали изграденият гараж № * е свързан функционално с интернет клуба по такъв начин, че не би могъл да бъде отделен от него без съществено повреждане. Съгласно установените по делото факти функционалното свързване на интернет клуба с гараж № * се е осъществявало само през еднопосочния към подземния паркинг авариен изход, тъй като двата обекта са се намирали в две различни тела на сградата, разделени според вещото лице от бетонова стена с дебелина 0.40 м, и последната вероятно е шайба. Следователно, съгласно дадените в това решение на ВКС указания, процесният гараж, респ. паркомясто никога не е бил инкорпориран в площта на интернет клуба и не се налага да се преценява дали отделянето му ще предизвика съществено повреждане.

По въпрос № 15 за функционалното свързване на гараж № * с интернет клуба М. Г. счита, че обжалваното решение противоречи на решение № 5/11.04.2015 г. по гр. д. № 3832/2015 г. на ВКС, І г. о., според което видът и функционалните характеристики на обектите на правото на собственост, предвидени по архитектурния проект, трябва да отговарят на действащите нормативни актове към момента на одобряване на проектите. Веднъж възникнали, те са годен обект на собственост. Промяната в техническите характеристики и предназначението на изграден като самостоятелен обект не може да има вещноправни последици по отношение на съседните му, незасегнати от преустройството обекти, защото такъв способ за изгубване респ. придобиване на собственост не е предвиден в закона - чл. 77 и чл. 99 ЗС.

Излага, че от отговора на т. 2 на съдебно-техническата експертиза е видно, че извършената от собственика Е. В. промяна на предназначението на интернет клуба в „Кафе-бар и игрална зала за покер автомати“ на основание проект, одобрен на 6.03.2008 г., не е довела до промяна на площта от 188.87 кв. м и съществуващите помещения по първоначалния архитектурен проект и те се запазват без промяна, а се прави само обзавеждане. Изводът на вещото лице е, че съгласно този единствен официално одобрен проект, касаещ интернет клуба, не се включва приобщаване на гаража към новия „Кафе-бар и игрална зала за покер автомати“. Според вещото лице, видно и от КККР на [населено място], обектът е очертан без придатъка от допълнителна площ на гаража, което означава, че не са представени официално одобрени проекти за изменение на очертанията на този обект. Следователно като е приел, че при тази извършена от собственика промяна през 2008 г. е била присъединена площта и на притежавания от последния гараж № 4, съседен на игралната зала за покер автомати, в противоречие на релевантните доказателства и правни изводи съобразно горецитираното решение на ВКС, съдът е лишил продавача Е. В. от правото му на собственост върху този гараж, въпреки че такъв способ за изгубване, респ. придобиване на собственост не е предвиден в закона - чл. 77 и чл. 99 ЗС. Поради което и постановеният правен извод относно липсата на прехвърлителен ефект на това основание на сделката по нотариален акт за продажба на недвижим имот № 91, том III, рег.№ 5295, дело № 256/22.05.2019 г. е неправилен.

По въпрос № 16 се твърди противоречие на обжалваното решение с решение № 137/17.08. 2010 по гр. д. № 3954/2008 г. на ВКС, II г. о. и решение № 707/25.10.2010 г. по гр. д. № 48/2010 г. на ВКС, I г. о., като се излага, че съгласно чл. 98 ЗС принадлежността следва собстве­ността на вещта, която обслужва. Тъй като гараж № * или паркомясто № * по архитектурния проект на сградата е с отделен вход-р а., то паркомястото като несамостоятелен обект е принадлежност на подземния паркинг, разположен в тяло на сградата с идентификатор ****, и е собственост на етажните собственици на жилища, които обслужва.

Жалбоподателят твърди в изложението и че атакуваното от него решение противоречи на решение № 554/8.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ВКС, IV г. о. относно задължението за спазване на правилата на формалната логика, научните и опитните правила при формиране на вътрешното убеждение. Сочи, че съдът е приел, че е налице присъединяване на площта на гараж № *, паркомясто № *, поради установения начин на фактическо ползване в един период от време, когато и двата обекта са били еднолична собственост на праводателя му Е. В.. В нарушение на научните правила и събраните гласни доказателства съдът не е кредитирал изводите на експерта относно осъществяваната функционална връзка - чрез аварийния изход, между два отделни обекта: интернет клуба и незаконния гараж-склад или подземния паркинг, всеки от тях със самостоятелно предназначение и вход. Тази връзка според експерта не е обуславяла по никакъв начин взаимното им функциониране съгласно одобрените проекти, поради което направеното от съда фактическо съждение за принадлежността им към един общ обект противоречи на правилата на формалната логика и опитните правила. Съдът е нарушил и научните правила, игнорирайки изводите на експерта, че най-правилното решение от гледна точка на противопожарните изисквания за евакуация от подземни помещения е заложено в първоначалния проект - втори авариен изход от интернет клуба през паркомясто и общо маневрено хале. Правният извод на съда за „установеното“ присъединяване е направен в нарушение на противопожарните строителни и технически норми за евакуация на хора от помещения при пожар или аварии, съгласно които за самостоятелен обект с предназначение: за спортна и развлекателна дейност, втори авариен изход е задължителен и такъв е реализиран съгласно одобрените строителни книжа на сградата. В изложението се твърди и че Окръжен съд - Русе се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като изложените по-горе въпроси биха допринесли за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика и спомогнали за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменените обществени условия и законодателство.

На последно място М. Г. се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Счита, че съдът е постановил решение, което е в нарушение на материалните правила, тъй като не е отчел обстоятелството, че спорният обект е „гараж“, а не „паркомясто“, поради което по отношение на производството са приложими други материалноправни норми. Обжалваното решение е постановено в нарушение и на процесуалните правила – въззивният съд не е приел доказателства, които са съществено относими към изясняване на фактическата обстановка, като неприемането им води до грешни фактически, а от там и правни изводи.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск, за който касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно изложените от въззивния съд мотиви ищецът не може да се легитимира като собственик на процесния гараж № 4, тъй като към момента на сключване на договора за покупко-продажба такъв обект на собственост не е съществувал самостоятелно – представлявал е паркомясто (част от подземен паркинг), впоследствие присъединено към друг самостоятелен обект (интернет клуб). Ето защо нотариалният акт № 91/22.05.2019 г. няма прехвърлителен ефект. Така приетото от съда сочи на извод за нищожност на сделката на основание чл. 26, ал. 2, пр. първо ЗЗД – поради невъзможен предмет, в който смисъл е и становището на първоинстанционния съд по направеното изрично от ответниците още с отговора на исковата молба възражение. Изводите на Окръжен съд – Русе са направени въз основа на анализ на събраните по делото доказателства и са обосновани, както и достатъчно ясни. С тях съдът е отговорил на оплакванията във въззивната жалба относно приетото в решението на Районен съд – Русе за „несъществуващи гаражи“ в процесната сграда.

Предвид изложеното настоящият съд намира, във връзка с въпроси №№ 1 и 3 от изложението, че въззивният съд е действал съобразно задълженията си по ГПК и съдебната практика. Същевременно въпроси №№ 2, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11 са формулирани според становището на жалбоподателя за допуснати от Окръжен съд – Русе процесуални нарушения на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, което не намира подкрепа от материалите по делото. По всички тези въпроси, следователно, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Изцяло неотносими към изложените от въззивния съд мотиви, и по тази причина - непопадащи в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, са въпросите №№ 12 - 16. Част от тях предполагат и съдът да е приел, че в някакъв момент е съществувал гараж № *, докато в случая въззивният съд е счел, че е налице подземен паркинг с паркоместа, като няма проекти и разрешения за промяна на паркомясто в гараж № *, както и фактическо обособяване на такъв гараж (доколкото площта на паркомястото е била присъединена към интернет клуба).

В преобладаващата си част отразеното в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК представлява доводи за наличието на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не подлежат на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК. В този смисъл са и наведените оплаквания за неприемане на представени пред втората съдебна инстанция писмени доказателства и неназначаване на допълнителна експертиза.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира и че обжалваното пред него решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано относно приетото от Окръжен съд – Русе за липсата на гараж № * като самостоятелен обект на правото на собственост. Освен това отразяването на гараж № * с отделен идентификатор в кадастралната карта и кадастралните регистри не освобождава съда от произнасяне по спорния въпрос дали процесният имот действително представлява самостоятелен обект на правото на собственост.

Ответниците имат право на 3 600 лв. разноски за адвокат пред ВКС. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Като изхожда от сложността на спора и извършените процесуални действия от процесуалния представител на ответниците – подаване на отговор на касационната жалба, съдът намира възражението за основателно за сумата над 2 000 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260144 от 10.12.2020 г. по гр. д. № 614/2020 г. на Окръжен съд – Русе.

ОСЪЖДА М. Г. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на М. Ц. С.-Д., ЕГН [ЕГН] и В. Б. Д., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], вх. 1, ет. 4, разноски пред ВКС в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева).

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: