Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Б. А. Х., чрез адв. Т. Д., срещу определение № 102 от 15.03.2021 г. по в. ч.гр. д. № 64/2021 г. на Смолянския окръжен съд.

Касаторът счита определението за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С обжалваното определение окръжният съд е потвърдил определение № 31 от 15.02.2021 г. по гр. д. № 173/2020 г. на Чепеларския районен съд, с което е прекратено производството по делото.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба по реда на чл. 27, ал. 2 ЗН от Б. А. Х., в качеството на наследник по закон на А. П. М., за определяне на срок за представяне на оставено от наследодателя завещание от страна на останалите негови наследници по закон – П. А. М., Р. А. М. и С. Б. Д.. Районният съд не се е произнесъл по същество по направеното от молителката искане, тъй като въпреки положените от него усилия, книжата не са връчени на заинтересованите лица, поради това че те не пребивават на постоянния и настоящ адрес, които съвпадат, и са събрани данни, че същите се намират в чужбина. Установено е също, че лицата нямат регистрирани актуални трудови договори, както и че посоченият от молителката като пълномощник на заинтересованите лица – адв. Б. К. е отказал да получи книжата, поради липса на упълномощаване.

Въззивният съд е приел, че с оглед установената по делото невъзможност за връчване на съобщенията на заинтересованите лица, респ. те да представят завещанието в едномесечен срок, последващи процесуални действия не могат и няма как да се извършват, поради което правилно районният съд е прекратил производството по делото. Посочено е, че в настоящата хипотеза се касае за лични наследствени отношения и назначаването на особен представител не е удачно.

Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПКпо следните въпроси: 1. „Лимитативно ли са изброени хипотезите, в които е допустимо прекратяване на охранителните производства в чл. 539, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и съставлява ли невъзможността да бъдат открити за връчване на книжа заинтересованите страни в това производство, основание за прекратяване на същото“; 2. „Допустимо ли е да бъде назначен особен представител на заинтересованата страна в охранителното производство, когато тя не е открита на посочения по делото адрес и са налице условията по чл. 47, ал. 6 ГПК“; 3. „Кои са процесуалните действия, които съдът е задължен да извърши в охранителното производство, за оказване на съдействие на молителя, с оглед принципите посочени в чл. 2 и чл. 7 ГПК“. Поддържа се, че определението е очевидно неправилно.

Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1- т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – чл. 280, ал. 2 ГПК.

В случая във връзка с първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване не са изложени никакви доводи във връзка с посочените в т. 4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, а именно за обосноваване значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма, или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването поради настъпили в законодателството или обществените условия промени, съгласно дадените разяснения, които предпоставки не са налице. В допълнение следва да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС /опр.№ 315 от 23.06.2015г. по ч. гр. д.№ 3092/2015г., І г. о./, при съответното приложение в охранителното производство на правилата за исковите производства съгласно чл. 540 ГПК следва да се имат предвид особеностите на съответното охранително производство. Когато волеизявлението на лицето има строго личен характер, в охранителното производство се изключва приложението на предвидените в чл. 40 и чл. 41 ГПК фикции, както и призоваването чрез залепване на уведомление или чрез публикация в „Държавен вестник”, които предполагат назначаване на особен представител, който не би могъл да изпълни задължението на страната. Даденото разрешение е приложимо и относно искането по чл. 27, ал. 2 ЗН, тъй като завещанието би могло да бъде представено единствено от страната, а не и от назначения особен представител. Разрешаването на поставен правен въпрос в съответствие с практиката на ВКС, която не се налага да бъде променяна, изключва приложението на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Обжалваното определение е валидно и допустимо. От съдържанието на неговите мотиви не се разкрива въззивният съд да е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, както и правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила, поради което определението не е и очевидно неправилно.

С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 102 от 15.03.2021 г. по в. ч.гр. д. № 64/2021 г. на Смолянския окръжен съд.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: