Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Г. ЧЛЕНОВЕ: Г. К. М. Н. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 2535 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. Е. срещу Решение № 1843/23.11.2021 г. постановено по адм. дело № 2231/2021 г. на Административен съд (АС) Бургас.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на П. Е. срещу Заповед УРИ 251з-3761/25.08.2021 г. издадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Бургас, с която на П. Е. [длъжност] в група Охрана на обществения ред на сектор Охранителна полиция към Районно управление (РУ) [населено място] при ОДМВР - Бургас е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 197, ал. 3, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда относно мястото на извършване на нарушението. Подробно излага доводите си за неправилност на тези изводи на съда, както и че погрешно посоченото място води до допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на заповедта. Твърди, че е недоказано да е употребил физическа сила с вменения му интензитет, обуславящ наличие на тежко дисциплинарно нарушение. Оспорва изводите на съда, че действията му са станали достояние на трети лица, поради което е недоказан кумулативно необходимия елемент от състава на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР деянието да е уронващо престижа на службата. Счита, че съдът неправилно е приел, че дисциплинарното нарушение е точно описано съобразно чл. 210 ЗМВР, както и че не е отчел, че дисциплинарно наказващият орган не е изразил своята негативна оценка в морален план, с конкретни съображения в този смисъл. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което оспорваната заповед се отмени. Не претендира разноски. Касационният жалбоподател се представлява от адв. К..

Ответникът по касация Директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи оспорва касационната жалба по съображения изложени в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Не претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от юрк. Д..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на контрол пред АС Бургас е Заповед № УРИ 251з-3761/25.08.2021 г., с която на П. Е. на основание чл. 197, ал. 3, т. 1 ЗМВР за извършени едновременно две дисциплинарни нарушения и след определяне на наказание за всяко от установените нарушения, е наложено по-тежкото дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на [длъжност] П. Е. [длъжност] в група Охрана на обществения ред на сектор Охранителна полиция към РУ - [населено място] при ОДМВР.

В заповедта нарушенията, за които са наложени дисциплинарните наказания, са описани по следния начин:

1. На 09.03.2021 г. за времето от 07:52:19 ч. до 07:55:29 ч. в гр. [населено място], пред денонощен магазин Нон-стоп, находящ се на главната алея срещу хотел [заличен текст], [длъжност] П. Е. е изпълнявал служебните си задължения като е бил облечен с униформено полицейско облекло, но с поставена цивилна качулка на главата (тип анорак), закриваща по-голямата част от нея, която не е утвърдена съгласно Наредба № 8121з-1010 от 24. август 2015 г. за униформеното облекло и работното облекло за служебно ползване в Министерството на вътрешните работи и по конкретно чл. 33 от посочената наредба. Извършеното от [длъжност] Енчев е определено като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо ЗМВР, което на основание чл. 200, ал. 1, т. 15 ЗМВР се санкционира с налагане на дисциплинарно наказание порицание за срок от шест месеца до една година.

2. На 09.03.2021 г. за времето от 07:52:19 до 07:55:29 ч. в гр. [населено място], пред денонощен магазин Нон-стоп, находящ се на главната алея срещу хотел [заличен текст], [длъжност] П. Е. по време на изпълнение на служебните си задължения като длъжностно лице от МВР старши наряд АП 2 към РУ [населено място] за осъществяване на патрулно-постова дейност на територията, обслужвана от РУ [населено място] е проявил полицейско насилие като е използвал неправомерно физическа сила спрямо гражданина С. С., без да са били налице изчерпателно изброените в чл. 85, ал. 1 ЗМВР основания за това. Неправомерно използваната физическа сила от страна на [длъжност] П. Е. спрямо С. С. се изразявала в хващане и дърпане на два или три пъти на лявото ухо на Стоянов, нанасяне на четири удара в областта на главата му (отпред по лицето и отзад по тила) и нанасяне на седем удара по тялото. Посочено е, че извършеното е породило страх в С. С. да посети структура на МВР и е намалило доверието му в МВР. Същото е станало достояние на трети лица Т. Т., Д. Д. и А. Ю., което се отразява негативно върху авторитета на МВР и е от такова естество, че реално застрашава с намаляване или загуба на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Прието е, че действията на [длъжност] Енчев са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които е уронил престижа на службата, а именно етичните правила посочени в т. 11, б. г, , т. 19, т. 20, т. 24 и т. 93 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи (ЕК). Прието е, че с постъпката си [длъжност] Енчев е осъществил фактическия състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, като е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за което на основание чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание уволнение.

За първото описано нарушение дисциплинарно наказващият орган е определил дисциплинарно наказание порицание за срок от шест месеца, а за второто дисциплинарно наказание уволнение. На основание чл. 197, ал. 3, т. 1 ЗМВР на служителят е наложено по-тежкото дисциплинарно наказание, а именно уволнение.

За да отхвърли жалбата на П. Е. съдът, след като от събраните по делото доказателства е установил релевантните към спора факти, потвърждаващи фактическите установявания на административния орган изложени в обжалваната заповед, е приел, че Заповед УРИ 251з-3761/25.08.2021 г. на директора на ОДМВР Бургас е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и целта на закона.

Решението е правилно.

Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. При правилно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, към които настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК.

Съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като такива конкретно не се и сочат от касационния жалбоподател, поради което този му довод е бланкетен и не следва да се обсъжда предвид чл. 218 АПК.

Противно на изложеното в касационната жалба обжалваното решение е обосновано. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, вкл. разпитаните по делото свидетели, чийто показания в някой части не е кредитирал. Анализът на събраните доказателства е правилен, без допуснати нарушения на опитните, научните и логическите правила и показва формиране на вътрешното убеждение на съдията. Последователният анализ направен на доказателствата по делото води до правилния и логичен извод, че деянията, за които е ангажирана отговорността на служителя П. Е., действително са извършени от него и правилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност.

Правилни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, съответства на материалния закон, че при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че съдържа посочените в нормата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, като е мотивирана в достатъчна степен с излагане на фактически и правни основания.

В оспорваната заповед, в изпълнение изискването на чл. 210, ал. 1 ЗМВР, е посочено мястото на извършване на нарушението. Противно на изложеното в касационната жалба същото не е в противоречие със събраните по делото доказателства и не се налага извод за допуснато съществено процесуално нарушение водещо до отмяна на заповедта само на това основание. Мястото на извършване на нарушението е категорично установено от събраните по делото доказателства пред магазин Н. С. находящ се на главната алея срещу хотел [заличен текст] и не се оспорва от касатора. Същият не отрича, че деянията, за които е ангажирана отговорността му са извършени именно пред магазин Н. С. находящ се на главната алея срещу хотел [заличен текст]. Спорът е дали така описаното място се намира в [заличен текст] или в гр. [населено място]. Решаващият съд е посочил, че от доказателствата по делото е установено, че действията на жалбоподателя (сега касационен жалбоподател) са извършени в [заличен текст], пред магазин Н. С. а в заповедта като място на извършването е посочено гр. [населено място], пред денонощен магазин Н. С. находящ се на главната алея срещу хотел [заличен текст], като това не водело до неяснота относно мястото на извършване на нарушението, тъй като е ноторно обстоятелството, че в южната си част [заличен текст] почти се слива с гр. [населено място]. Освен това курортният комплекс не представлява самостоятелна териториална единица по смисъла на чл. 3 от Закона за административно-териториалното устройство на Р. Б. (ЗАТУРБ).

С Решение № 45 на МС от 25.01.2005 г. за определяне на селищни образувания с национално значение [заличен текст], община [населено място], област Бургас е определен за селищно образувание с национално значение, поради което противно на приетото от съда, то е самостоятелна териториална единица, съгласно чл. 3 ЗАТУРБ. По делото липсват категорични доказателства какъв е административният адрес, на който се намира магазин Н. С. находящ се на главната алея срещу хотел [заличен текст], като ответникът по касация твърди, но не представя доказателства, че посочения в заповедта административен адрес му е така подаден от общината. Разликата в административното посочване на адреса в случая е без значение за индивидуализацията на местоизвършване на дисциплинарното нарушение. При безспорната установеност на физическото място, където са извършени нарушенията, което не се оспорва от касатора, административното посочване на гр. [населено място] в заповедта не е довело до неяснота относно мястото на извършване на нарушението и не е нарушило правото на защита на наказаното лице.

Неоснователно в касационната жалба се сочи, че не било доказано, че касаторът е употребил физическа сила с вменения му интензитет, обуславящ наличието на тежко дисциплинарно нарушение, както и че не е доказано кумулативно необходимия елемент от състава на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - уронване престижа на службата. Категорично по делото е установено, че касаторът е употребил физическа сила спрямо лицето С. С. и че това е станало достояние на трети лица. Интензитетът на употребената физическа сила е без значение, доколкото по делото е недоказано, че са били налице законовите условия за употребата на такава. При липсата на условия за употреба на физическа сила, полицейските служители не следва да си позволяват употребата ѝ. Доказателствата по делото категорично доказват в какво се изразяват физическите действия на полицай Енчев спрямо г-н Стоянов и същите са категорично неприемливи. С. Т. постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г. под престиж на службата следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. В случая деянието е станало достояние на трети лица, което вече е уронило престижа на МВР, а е възможно да стане достояние и на други лица, което също води до уронване престижа на службата.

Неоснователно в касационната жалба се сочи, че дисциплинарно наказващият орган не е изразил своята негативна оценка в морален план. Съобразно посоченото по-горе тълкувателно постановление за целите на дисциплинарното производство е достатъчно, че с деянието е нарушен установеният обществен ред в държавата и поведението се оценява като несъвместимо с морала. Законодателят не е вменил в задължение на наказващия орган да дава негативната си оценка в морален план, каквото и да има предвид касаторът с това си твърдение. Дисциплинарно наказващият орган категорично е установил поведението на служителя по време на инцидента, подробно е анализирал същото и го е приел за нарушаващо конкретни правила от ЕК. Ясна е волята на органа, че поведението на служителя е в разрез с установените етични правила, поради което е ангажирана и дисциплинарната му отговорност.

По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1843/23.11.2021 г. постановено по адм. дело № 2231/2021 г. на Административен съд Бургас.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА

/п/ МАРИЯ НИКОЛОВА