Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. З. Членове: Б. Л. П. Я. при секретар С. П. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 2540/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) чрез юрк. Г. срещу Решение № 100 от 19.01.2022 г. на Административен съд Благоевград (АС - Благоевград), постановено по адм. д. № 704/2021 г., с което, по жалбата на Ипсилон ООД, ЕИК 030011141, гр. Петрич, [улица], е отменен издаденият от касатора Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-011-2600/937#8 от 05.07.2021 г., с който в тежест на дружеството е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 118 239,22 лв. на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, буква б) от Наредба № 11/06.04.2009 г. за прилагане на мярка 214 Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност през кампании 2013, 2014 и 2015 г. от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г.

Въведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК противоречие с материалния закон и необоснованост, чието осъществяване е аргументирано с пропуск на инстанцията по същество да съобрази, че Ипсилон ООД не е доказало невъзможност за поддържане на агроекологичния ангажимент по отношение на площи в размер на 1,32 ха за кампания 2016 г.

Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата срещу АУПДВ. Възразява се за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, Ипсилон ООД, чрез адв. С., в съдебно заседание и в писмено становище по съществото на спора отрича основателността й и претендира разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, заявените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна, поради следното:

Пред Административен съд Благоевград е оспорен АУПДВ № 02-011-2600/937#8 от 05.07.2021 г., с който в тежест на дружеството е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 118 239,22 лв. на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, буква б) от Наредба № 11/06.04.2009 г. за прилагане на мярка 214 Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност през кампании 2013, 2014 и 2015 г. от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г.

Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с възложени правомощия от изпълнителния директор на ДФЗ съгласно Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. Установил е следната фактическа обстановка:

От заместник изпълнителния директор на ДФЗ е издадено Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по Мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г., регистрирано от ДФЗ с изх. № 02-011-2600/937 от 07.08.2019 г., с което е прекратен агроекологичният ангажимент на Ипсилон ООД, поради това, че за част от площите е установена невъзможност да бъде спазен поетият от дружеството агроекологичен ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания като последица от изменението на 15 и чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ. Посочено е в уведомителното писмо, че Ипсилон ООД не е доказало невъзможност да продължи изпълнението на поетия ангажимент на площ в размер на 1,32 ха и същата не е заявена за подпомагане през 2016 година.

Не се твърди и не се установява уведомителното писмо да е оспорено/отменено по реда на АПК.

До ответника е изпратено Писмо изх. № 02-011-2600/9376#3 от 03.07.2020 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 26, ал. 1 от АПК адресатът му се уведомява за откриване на производство по издаване на АУПДВ на основание влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент.

На 05.07.2021 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ издава оспорения АУПДВ.

При така установените факти първостепенният съд е обосновал извод, че административният акт е издаден в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в АПК (чл. 166, ал. 2 ДОПК), но в нарушение на относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, което обуславя неговата незаконосъобразност. Приел е, че в изпълнение на 15 ЗИДЗСПЗЗ и предвид променените условия за предоставяне под наем и/или аренда на земи от държавния и/или общински поземлен фонд е прекратен договор за аренда № ПО-03-26 от 23.11.2011 г. обстоятелство, установено и в Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 от ПРСР 2007 2013 г. като доказателство за обективната невъзможност Ипсилон ООД да спази поетия ангажимент за част от площите. При положение, че на административния орган е известно, че дружеството е подавало заявления за подпомагане само за два имота от държавния поземлен фонд имот № 000177 с площ 921,659кв. м. и имот № 000474 с площ 4790,240 кв. м., намиращи се в землището на [населено място], общ. Сандански, местност [местност], ползвани по силата на цитирания договор, прекратен поради изменения в законодателството, необоснована е тезата му, че дружеството е следвало да продължава да изпълнява поетия ангажимент по спорната мярка за установената разлика от 1,32 ха и е следвало да я заяви за подпомагане. Цитираната разлика от в заявените за площи е недоказана предвид заключението на СТЕ.

Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно.

Постановеният от първоинстанционният съд съдебен акт не е засегнат от пороците, релевирани в касационната жалба. Касационният съдебен състав споделя решаващите правни изводи на първостепенния съд и препраща към мотивите на постановеното от него решение по чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК относно доказаната обективна невъзможност на бенефициера да продължи изпълнението на поетия агроекологичен ангажимент върху изискуемата затова площ, обуславяща освобождаване от отговорност за връщане на част от полученото финансиране.

Фактите по делото са установени пълно и цялостно след анализ на събраните доказателства и въз основа на тези установявания правилни и обосновани са правните изводите на първостепенният съд за материална незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт.

Ипсилон ООД е регистриран земеделски стопанин с Уникален регистрационен номер (УРН) [номер] в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и е одобрено за участие по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г., с направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2) през кампания 2013 г. Безспорно е още, че неподаването на заявление за плащане за кампания 2016 г. се дължи на прекратен договор за аренда, сключен с директора на Областна дирекция Земеделие - Благоевград за имоти с обща площ от 5711,899 дка от държавния поземлен фонд. Договорът за аренда е прекратен, тъй като ползвателят не е отговарял на условията, възникнали с 15, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на ЗСПЗЗ. Същият предвижда, че ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4. Съгласно 15, ал. 3 от същата разпоредба, договорите за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които не са приведени в съответствие в срока по, ал. 1 или 2, се прекратяват от кмета на общината, съответно от директора на областната дирекция Земеделие.

Според описанието в таблицата на използваните парцели към заявлението за подпомагане от 2013 г. и тази, приложена към Уведомително писмо за одобрение за участие по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007 2013 г. изх. № 01-2600/9104 от 02.10.2013 г. парцелите в землището на [населено място] са с обща площ 333,75 ха. Същевременно възприетата от административния орган площ от 1,32 ха представлява малка част от отделните площи за всеки от заявените за подпомагане парцели 0,78 ха от парцел 15583-103-1-6, 0,31 ха от парцел 15583-111-1-3, 0,1 ха от парцел 15583-111-3-2 и 0,13 ха от парцел 15583-111-2-2, която в общия си размер е незначителна спрямо заявената и одобрена за подпомагане площ и е предмет на прекратения договор за аренда.

От приетото без оспорване на страните заключение на СТЕ е установено, че общата площ на стопанисваните имоти по силата на договора за аренда е 375,2988 ха, като заявени и одобрени за подпомагане са 333,76 ха. Площите, заявени за подпомагане от дружеството за кампании 2013 г., 2014 г. и 2015 г., са едни и същи. Площите в размер на 1,32 ха са в обхвата на земите, предмет на договора за аренда и представляват разлика при изчертаване на БЗС, получена при изчертаване на полигона на границите на имота, тъй като при заявяването на имотите служебното лице изработва полигон на компютъра, представляващ начупена линия, която не може да мине буквално по границите на имота по подробни точки и в зависимост с каква подробност се изготвя въпросният полигон се получава по-малко или по-голямо разминаване с границите.

При тази фактическа установеност определяща за разрешаването на основния спорен въпрос по делото е преценката налице ли е обективна невъзможност за бенефициера да продължи да изпълнява своя агроекологичен ангажимент. Положителният отговор на този въпрос се възприема от настоящия касационен състав. Прекратяването на договора за аренда № ПО-03-26/23.11.2011 г. се отнася и за земите, с които земеделският стопанин е кандидатствал за подпомагане по мярка 214. Прекратяването на договора не е обусловено от неговото поведение, а се дължи на законодателна промяна, която той не е могъл да предвиди към датата на подаване на заявлението за подпомагане или да предотврати впоследствие.

Изменението на националното законодателство, въвеждащо нови изисквания в член 37и от ЗСПЗЗ, чието спазване е условие за продължаване на действието на договор за наем, както и прекратяването му от наемодателя представляват от гледна точка на Ипсилон ООД външни, необичайни и непредвидими събития, спрямо които вземането на всички възможни мерки за привеждане в съответствие би наложило прекомерна жертва от негова страна. Именно поради това, прекратяването на договора за наем на земеделската земя с бенефициера вследствие на изменение на националното законодателство, въвеждащо нови изисквания, обуславящи действието на такъв договор, следва да се квалифицира като непреодолима сила или извънредно обстоятелство по смисъла на член 47, 1, б. в от Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), изменен с Регламент (ЕО) № 434/2007 на Комисията от 20 април 2007 г. и отменен с Регламент № 1305/2013, но приложим по силата на неговия член 88 по отношение на операции, изпълнявани по програми, одобрени от Европейската комисия съгласно този регламент преди 1 януари 2014 г. Констатацията, че е налице непреодолима сила или извънредно обстоятелство изключва да се изисква частично или пълно възстановяване на получената от бенефициера помощ. За настъпването на това обстоятелство, което не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът, земеделският стопанин е съобщил на компетентния орган, който съгласно изложените в акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент изрично е посочил, че е налице обективна невъзможност на земеделския стопанин да спази поетия ангажимент поради коментираната нормативна промяна. Вместо да съобрази това, както и приложимите общностни норми, наред с разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2019г. във вр. с 1, т. 4, б. б) от нейните ДР и да не изисква частично възстановяване на получените суми, административният орган е издал оспорения АУПДВ в нарушение на материалния закон. Отменяйки същия, АС - Благоевград е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касация се следват разноски, каквито дружеството е направило за заплащане на възнаграждение на адв. С. в размер на 4 000 лв. по договора за правна защита и съдействие от 07.11.2022 г., възражението за чиято прекомерност е неоснователно предвид обема и качеството на осъществената от адвоката правна защита.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 100 от 19.01.2022 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. д. № 704/2021 г.,

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на Ипсилон ООД, ЕИК 030011141, гр. Петрич, [улица], сумата 4000 лв. разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА