1ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 539

гр. София, 14.09.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. И. т. д.№ 1379 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

А. С. В. /ищец в първоинстанционното производство/ обжалва решение № 11915 от 25.08.2020 г. по в. гр. д. № 5984/2019 г. на Апелативен съд - С., с което е потвърдено решение № 560 от 24.01.2019 г., постановено по гр. д.№ 12934/2018 г. на СГС, I ТО, 26 с-в, с което е отхвърлен предявеният от А. С. В. и А. М. В. против ЗД „Н. И. ЕАД, [населено място], иск с правно основание чл. 134 ЗЗД във вр. с чл. 199а, ал. 2 КЗ /отм./ вр. с § 22 от ДР на КЗ, за осъждане на ЗД „Н. И. ЕАД, [населено място] да заплати в полза на „ОББ” АД, [населено място] сумата от 27 338,61 лв., представляваща дължима към 10.10.2016 г. част от парично задължение по договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 30.03.2006 г. на застрахован по имуществената застраховка недвижим имот - апартамент № 36, находящ се в [населено място],[жк], бл. 209 Б, вх.Б, ет. 1 със застроена площ от 48,35 кв. м., заедно със зимнично помещение № 24 с площ от 1,86 кв. м. и 0, 677 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, ведно със законната лихва върху нея.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следния правен въпрос, който счита, че представлява основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, както следва: „Има ли правна възможност за получаване на обезщетение в размер на остатъчната сума от кредит в полза на банката-кредитор в следствие на доказано настъпило застрахователно събитие при частично погиване на имота, служещ за обезпечение по договор за кредит и приложима ли е нормата на чл. 382, ал. 1, изр. последно от КЗ „по повод изплащането на обезщетение по застраховка длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размер на непогасената част от задължението“.

Ответникът ЗД „Н. И. ЕАД, [населено място] оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Страните - А. М. В. и „ОББ“ АД, [населено място] /ищци в първоинстанционното производство/, не са заявили становища по подадената касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок. Съобщение с препис от решението е връчен на 26.10.2020 г. Касационната жалба е от 02.10.2020 г. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК.

Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба от А. С. В. и А. М. В. срещу решение № 560 от 24.01.2019 г. по гр. д. 12 934 /2018 г. по описа на СГС, I-26 състав, с което са отхвърлени исковете им с правно основание чл. 134 от ЗЗД вр. чл. 199 а от КЗ отм, вр. § 22 от ПЗР на КЗ, за осъждане на застрахователя „Нова инс“ АД на основание сключен договор за застраховка да заплати на кредитора им „ОББ“ АД застрахователно обезщетение, поради осъществяване на застрахователен риск на 03.12.2015 г- – пожар, с което частично бил погинал недвижим имот, предоставен като обезпечение по договор за банков кредит за ремонт и строителство от 30.03.2006 г. и който имот е застрахован по имуществена застраховка по Групова имуществена застраховка, сключен между „ОББ“ АД и „ОББ - Ей Ай джи застрахователно и презастрахователно дружество“ АД(предходно наименование на „Нова инс“ АД), обективирана в рамков договор от 01.10.2006 г. и Общи условия.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел определената от първоинстанционния съд правна квалификация, съгласно която ищците са предявили искове на основание чл. 134 от ЗЗД, вр. чл. 199 а от КЗ отм вр. § 22 от ДР на КЗ отм. за заплащане на дължимото на банката застрахователно обезщетение по силата на сключен договор за застраховка поради бездействие на банката. Изхождайки от трайната съдебна практика по приложение на чл. 199 а от КЗ отм., въззивният съд е очертал предпоставките, предвидени в нормата и връзката й с чл. 134 от ЗЗД, като е счел, че ищецът следва да твърди, че има качеството кредитор, т. е. е процесуален субституент и предявява чужди права (тези на застраховател), поради бездействие на длъжника си, което бездействие заплашва собствените му интереси.

При така очертаната правна квалификация, въззивният съд е приел, че между страните не се спори, че е сключен договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство на 30.05.2006 г. Като за обезпечение на изпълнението на задълженията за връщане на получената в кредит сума, жалбоподателите са учредили ипотека върху апартамент № 36, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. ет. 1, със застроена площ 48.35 кв. м., състоящ се от стая, кухня и обслужващи помещения, заедно със зимнично помещение № 24 с полезна площ 1.86 кв. м., заедно с 0.677% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя. В чл. 19, ал. 2 от горепосочения договор за банков кредит, било уговорено, че банката се задължава да сключи и поддържа за нейна сметка за срока на договора за кредит, имуществена застраховка на ипотекирания в полза на банката имот. Прието е за безспорно между страните, че ипотекираният недвижим имот е включен в застрахователното покритие на Групова имуществена застраховка, сключена между банката и ЗД „Н. И. ЕАД, /предишно наименование „ОББ - Ей Ай Джи Застрахователно и презастрахователно дружество” АД/, чрез Рамков договор от 01.10.2006 г. и Общи условия, приложими към него. За безспорно е прието и настъпването на застрахователното събитие на 03.12.2015 г. в срока на действие на застрахователния договор, уговорен с Допълнително споразумение № 1 от 28.12.2006 г. Ипотекираният недвижим имот е включен в застрахователното покритие на застраховката, за което е издаден и застрахователен сертификат № [ЕГН]. Заведена е за застрахователното събитие щета № [ЕГН]/2016 по застрахован риск „пожар“ въз основа на представени удостоверение от Второ РУ на МВР - СДВР С. за образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК и удостоверение от ГД „ПБЗН“ СДПБЗН рег.№ ОМ - 117 от 03.02.2016 г. за подадено съобщение за пожар, ликвидиран от СДПБЗН, по която е било отказано заплащане на обезщетение за покриване на щети в незаконни стаи, изградени като „пристройка“ на апартамента, за които е издадена заповед за премахване от началника на РДНСК. На 08.03.2016 г. е бил съставен доклад относно причинените щети, които с количествено - стойностна сметка са изчислени в размер на 1 516, 05 лв. При прилагане на коефициент за подзастраховане 0,51 е определено обезщетение от 773, 42 лв., което е било заплатено на „ОББ” АД. По делото е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, от което се е установило, че средните пазарни цени на дейностите и материалите, необходими за отстраняване на вредите, настъпили вследствие на събитието и посочени в количествено стойностната сметка, към 03.12.2015 г., възлизат на 1 483,65лв. Прието е, че непогасеният остатък от задължението на кредитополучателя съгласно удостоверение с рег.№ ИД - 5074 от 06.06.2018 г. от ЦУ на „ОББ” АД към 03.12.2015 г., е 27 338, 61 лв.

Въз основа на тези факти, въззивният съд е приел, че застрахован е банката, която е и страна по договора, а не трето ползващо се лице. Прието е, че банката е упражнила правото си да получи застрахователно обезщетение, поради което не е установена предвидената в чл. 134 от ЗЗД предпоставка – бездействие на кредитора. Прието е, че обезщетението не може да е равно на размера на остатъчните вноски по банковия кредит, тъй като такова се дължало, ако застрахованата вещ е погинала изцяло, което не било установена в случая. Прието е, че не било установено кредитополучателите да са заплатили дължимите вноски по кредита изцяло, а това е дало основание на въззивния съд да отхвърли възражението, че биха имали право на обезщетение за размер, надвишаващ непогасената част от задължението.

По отношение на доводите, че е следвало да се съобразят и вредите върху „пристроените” стаи към жилището, въззивният съд е приел същите за неоснователни, тъй като такива обекти не са били застраховани. Според въззивния съд, по делото не се е установило и, че кредитополучателите са заплатили дължимите вноски по кредита изцяло, като само в този случай биха имали право на обезщетение за размера, надвишаващ непогасената част от задължението.

Допускането на касационно обжалване, на основание чл. 280 от ГПК се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в тази норма. Служебно касационната инстанция може да допусне касационно обжалване на въззивно съдебно решение, ако са налице основанията съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установяват основания, от които да се направи извод, че решението е вероятно да е нищожно.

Преценката на допустимостта на иска съгласно чл. 134 от ЗЗД вр. чл. 199 а от КЗ отм., е извършена, като е признато правото на ищеца като кредитополучател, дал съгласието си за сключване на имуществена застраховка на ипотекирано имущество в полза на банката, предоставила кредит, да претендира обезщетение при настъпил застрахователен риск при твърдяното бездействие на застраховащото и застраховано лице. Няма основание да се приеме, че решението е недопустимо, поради липса на правен интерес от търсената от ищеца защита или поради постановяването му в отклонение от търсената защита. Изцяло в съответствие с изложените факти и искането за осъждане на застрахователя в полза на банката, е определен предметът на делото и търсената от ищеца защита. Не се установява и наличието на процесуални пречки от предявяване на иска. При наличие на основания за надлежно упражняване правото на иск и липса на основание да се приеме, че са били налице процесуални пречки за упражняването му, следва извода, че няма наличие на основания за недопустимост на иска.

Извън посочените предпоставки на чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК, подлежащи и на служебно установяване, касаторът следва да обоснове основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на посочения правен въпрос, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че той е мотивиран с нормата на чл. 328, ал . 1 от КЗ, норма, която не е приложима в случая, доколкото при определяне на правната квалификация на иска, въззивният съд е приел, че правата и задълженията на страните по отношение на твърдяното право (като реализирани преди приемане на КЗ в сила от 01.01.2016 г. ) са правно регламентирани от нормата на чл. 134 ЗЗД вр. чл. 199 а от КЗ отм. В обстоятелствата, поясняващи поставения въпрос, сочени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, касаторът сочи, че упражнява правата на банката като застраховано лице да получи обезщетение в сочен от нея размер от 24 580,34 лв (при заявен иск с цена 27 338,61 лв), неполучен от банката. Едновременно с това (дори да не се зачете сочената от нея неприложима правна норма на чл. 328 от КЗ) се позовава на твърдените й права като длъжник по договора за банков кредит, да получи застрахователно обезщетение.

На първо място, въззивният съд не е отрекъл правото на банката като обезпечен кредитор и бенифициер по договора за застраховка да получи застрахователно обезщетение. Но с оглед доказателствата по делото, на първо място е прието, че за част от помещенията не е настъпило застрахователно покритие, поради това, че не са предмет на договора, а на второ място е приел, че вещта е частично увредена и с оглед определената с помощта на вещо лице стойност, е определено застрахователно обезщетение. Така определеният размер на обезщетението е изплатен на банката и е прието, че иска е неоснователен, поради това, че правото на банката да получи застрахователно обезщетение при настъпил застрахователен иск е удовлетворено.

Ако се приеме, че правният въпрос засяга правото на длъжника по договора за банков кредит, като страна по договора за застраховка, да получи разликата в следващото се обезщетение, то такова право не е упражнено и не е дадена защита в решението на въззивния съд. В тази връзка така поставеният въпрос е извън предмета на делото.Поради това поставеният въпрос въпрос, не притежава характеристиките на общо основание за допускане касационно обжалване, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото този правен въпрос не е включен в предмета на делото. При предявения косвен иск с правно основание чл. 134 от ЗЗД вр. чл. 199 а от КЗ отм, са предявени правата на банката да получи застрахователно обезщетение при настъпил поет с договора застрахователен риск. В случая, не е отречено, че правото на застрахователно обезщетение не принадлежи на кредитора – банката по сключения договор за застраховка на имущество, служещо за обезпечение на изпълнението на паричното задължение за връщане на получената сума на основание отпуснатия кредит. Прието е, че е изплатено застрахователно обезщетение, като същото е съобразено с предмета на застрахователно покритие, отчетено е точното състояние на застрахованото имущество и неговата парична оценка, приета с помощта на вещо лице. Преценено е правото на застрахователно обезщетение и съответния му размер след анализ на събраните по делото доказателства. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос не следва да е свързан с правилността на съдебното решение, с възприетите фактически констатации или правилността на изводите, следващи от представените доказателства.

Поради това, че правният въпрос за правата на длъжника по договора за кредит е извън предмета на делото, а относно правото на обезщетение на кредитора-банка в по-голям размер, е свързано с обсъждане на доказателствата, възприетите факти и изцяло правилността на съдебното решение, поставеният въпрос от касатора не представлява общо основание за допускане касационно обжалване.

Поради това, че липсва обосноваване на общо основание за допускане касационно обжалване, не може да се обсъжда и допълнително соченото основание съгласно т. 3, чл. 280, ал. 1 от ГПК.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за проведеното производство. В списъка по чл. 80 от ГПК е посочено адвокатско възнаграждение от 1620,19 лв. За установяване на разноските е представена само фактура на посочената стойност от 15.12.2020 г., издадена от адвокатско дружество „З. и М.“, като е вписано, че сумата се заплаща по банков път. Липсват доказателства за извършеното реално плащане на посоченото във фактурата адвокатско възнаграждение. Поради това ще следва да не се присъждат разноски на ответника по касационната жалба.

По изложените съображения Върховния касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11 915 :25.08.2020 г. по т. д. 5984/19 г., по описа на Апелативен съд – С., Гражданско отделение, VII състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Нова инс“ ЕАД за заплащане на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: