Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. Р. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 2589 / 2022 г.

Производството е по реда на чл.208 АПК и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от Директор на Дирекция „Общински приходи” към направление „Финанси и здравеопазване“ при Столична община, срещу решение №5387 от 15.09.2021 г. постановено по адм. д.№919 по описа на Административен съд София град за 2021 г., с което е отменен акт за установяване на задължения по декларация по реда на чл.107, ал.3 ДОПК /АУЗД/ с рег.№ДНИ20-ТД26-58/2/ от 11.11.2020 г. издаден от органи по приходите при Столична община/СО/, потвърден с решение №СФД20-РД28-380/21.12.2020 г. на Директора на Дирекция „Общински приходи” при Столична община.

Според касатора са налице всички основания по чл.209, т.3 АПК за отмяна на постановеното съдебно решение. Решаващият състав не се е запознал задълбочено с фактите и доказателствата по делото. В случаи като настоящия, ако един имот се намира извън границите на организираното сметосъбиране, то за него не се дължи само един от компонентите на таксата битови отпадъци /ТБО/-този по чл.62, т.1 ЗМДТ. От местонахождението на имота не следва, че изцяло са отпаднали задълженията на дружеството и по отношение на останалите компоненти. Другите две услуги, които са част от формирането на ТБО са предоставяни за имота и поради това за тях се дължи съответната такса. За предоставянето на тези услуги по делото са представени достатъчно доказателства, които не са съобразени при постановяване на решението.

Доказателствата приложени по делото установяват обстоятелството, че от бюджета на Столична община са разходвани средства за осъществяване дейността по поддържане териториите за обществено ползване и обезвреждане на ТБО в депо.

Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено, като се претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба „К. П. Б. ЕАД намира, че е неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Не са представени доказателства, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е предоставяна за конкретните имоти. Установяването на тези обстоятелства е било в доказателствена тежест на административния орган, с която той не се е справил.

След постановяване на атакуваното решение, пред първоинстанционният съд е било подадено искане по реда на чл.250 ГПК за постановяване на допълнително решение. Съдът е постановил такова под № 6813 от 19.11.2021 г., като с него е отхвърлил искането на „К. П. Б. ЕАД за допълване на съдебния акт. Срещу това решение е подадена касационна жалба от дружеството. Касаторът твърди, че в постановеното решение по същество на спора, съдът не е обсъдил направените от дружеството възражения относно останалите компоненти формиращи задълженията за ТБО във връзка с нарушаване принципа „замърсителят плаща”. По тези съображения е поискано постановяване на решение по реда на чл.250 ГПК, а решаващият състав е отхвърлил искането.

Според касатора постановеното допълнително решение е неправилно, като АССГ в мотивите му неправилно е посочил, че се е произнесъл по целия предмет на спора. Принципът „замърсителят плаща” е приложим за определяне на ТБО в цялост, т. е. било е необходимо да се обоснове и по отношение на услугите за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждането в депо за битови отпадъци.

Ответникът по касационната жалба срещу решение № 6813 от 19.11.2021 г. - Директор на Дирекция „Общински приходи” към направление „Финанси и здравеопазване“ при Столична община не изразява становище.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира и двете подадени жалби за процесуално допустими, като по същество ги преценява като неоснователни. По подробни съображения изложени в проведеното по делото открито съдебно заседание предлага, решението да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение преценявайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл.211, ал.1 АПК, като постановените решения са неблагоприятни за тях, поради което и двете са процесуално допустими и се дължи разглеждането им по същество.

Предмет на обжалване пред АССГ е бил АУЗД с рег.№ДНИ20-ТД26-58/2/ от 11.11.2020 г. издаден от органи по приходите при Столична община/СО/, потвърден с решение №СФД20-РД28-380/21.12.2020 г. на Директора на Дирекция „Общински приходи” към направление „Финанси и здравеопазване” при Столична община.

Актът е оспорен в частта относно установените задължения за такса битови отпадъци в общ размер на 9 327.80 лв., от които 9264.50 главница и лихви в размер на 63.31 лв., за периода от 01.06.2020 г. до 31.10.2020 г. Задълженията са формирани за недвижим имот, находящ се в с. Чепинци, район Н. И. представляващ земя с идентификатор 80409.5824.34 и три броя сгради построени в него, със самостоятелни идентификатори по кадастралната карта. Общата площ на имота е 6 156 кв. м. и ЗП от 502 кв. м. при отчетна стойност 361 192.56 лв. Процесните имоти са станали собственост на дружеството в резултат на преобразуване чрез промяна в правната форма на „К. П. Б. ЕООД в „К. П. Б. ЕАД, считано от 05.02.2020 г. В хода на административното производство е прието, че няма подадена декларация по чл.23 и чл.24 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от СО.

При извършената проверка на оспорения АУЗД, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган по приходите по смисъла на чл.4, ал.1 ЗМДТ оправомощен със заповед № СОА 20-РД09-1362/14.02.2020 г. на Кмета на Столична община. В мотивите на решението е посочено, че съгласно чл.62 ЗМДТ, таксата битови отпадъци се заплаща за услуги по събиране, извозване, обезвреждане на битови отпадъци и за поддържане чистотата на територии за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя за всяка услуга по отделно.

В чл.22 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община / по долу за краткост Наредбата/ са посочени методите за определяне на задълженията за ТБО. За да бъде определено задължението според количеството битови отпадъци задълженото лице следва да подаде декларация. Такава декларация е подадена от „К. П. Б. ЕООД преди преобразуването му. Договореното предоставяне на контейнери е с кратност на извозването веднъж седмично.

В административното производство е прието, че за да упражни правата си по чл.23 и 24 от Наредбата новият собственик „К. П. Б. ЕАД е следвало да подаде декларация по образец до Кмета на СО и тъй като това не е сторено задълженията му са определени по реда на чл.26 от Наредбата.

Съгласно мотивите на атакуваното решение при произнасянето си административният орган не е съобразил, че за процесния имот няма промяна в обстоятелствата за определяне на ТБО, тъй като същият е придобит от „К. П. Б. ЕАД по силата на извършеното преобразуване на търговското дружество по реда на Търговския закон /ТЗ/.

При определяне задълженията на „К. П. Б. ЕАД не е съобразено, че този нежилищен имот вече е бил деклариран от прехвърлителя /"К. П. Б. ЕООД/ в общината по местонахождението му, следователно трябва да се запази установеният ред за определяне на ТБО, който е прилагал за текущата година.

Съгласно становище на Началник РИ „Н. И. за периода от 01.06.2020 г. – 31.10.2020 г., недвижимият имот - земя с идентификатор 80409.5824.24 е на пряко договаряне с фирма „М. Т. С. ООД по чл.24 Наредбата, а сградите са извън опредените райони за сметопочистване съгласно заповед №СОА19-РД09-1482 от 31.10.2019 г. на Кмета на Столична община.

Въз основа на това е прието, че ответникът не е доказал предоставянето на услугата за която твърди, че му се дължи заплащането на ТБО и обжалваният АУЗД е отменен изцяло.

С постановеното решение №6813/19.11.2021 г. е отхвърлено направеното искане за допълване на съдебния акт с мотиви относно недължимост на ТБО при действието на принципа „замърсителят плаща”. Съдът е приел, че се е произнесъл по цялото обжалване, като е посочил, че според съдебното решение е обсъден начина на определяне размера на ТБО относим за всички компоненти. Не е приет методът използван от административният орган, който е приложил чл.26 от Наредбата и АУЗД е отменен. Не е необходимо да се обосновава отмяната с принципа „замърсителят плаща”, когато начина на определяне на задълженият не е въз основа на количеството на отпадък, а по договор и актът е отменен изцяло. Прието е също, че наведените твърдения от дружеството са извън предмета на спора.

По касационната жалба на Директор на дирекция „Общински приходи” към направление „Финанси и здравеопазване“ при Столична община:

Решение №5387/15.09.2021 г. е неправилно.

При постановяване на решението АССГ е анализирал относимите материално правни разпоредби, приложими към периода за установяване на ТБО, като е посочил, че съгласно чл. 62 от ЗМДТ, таксата се формира въз основа на три компонента. Тя включва услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и тези за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Съобразен е реда на чл. 66 от ЗМДТ, съгласно който таксата се определя за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържане чистота на териториите за обществено ползване. Правилно е прието, че е в тежест на административния орган да посочи и установи с надлежни доказателства предоставянето на всяка от услугите, които формират задължението за ТБО. Въпреки това, при постановяване на решението не са изложени мотиви относно дължимостта на ТБО свързано с услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и обезвреждането в депо за битови отпадъци. Тези услуги формират общо определеното задължение с процесния АУЗД.

Съгласно нормативната уредба и трайната съдебна практика услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" се предоставя от общината, за да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия. Тя включва поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване /по аргументи от чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ/. Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота или в непосредствена близост до него. Въпреки това за извършването на тази услуга административният орган следва да приложи доказателства. Таксата не може да бъде начислявана, ако услугата не се предоставя. Основателни са твърденията на касатора, че макар да са приложени доказателства за осъществяване от Столична община на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване", те не са обсъдени. Дължимостта на таксата във връзка с предоставянето на тази услуга от общината изобщо не е коментирана в мотивите на съдебния акт.

По отношение на дължимостта на таксата за обезвреждане на битови отпадъци е посочено само „не е посочено къде е функциониращото депо за обезвреждане на битови отпадъци, ТБО не се дължи“. Установено е по делото, че местонахождението на процесния имот е на територията на Столична община, това обстоятелство съгласно чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, обуславя и дължимост на таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци. За да бъде начислена тази част от таксата следва да бъде установено ползването на депо за обезвреждане на ТБО. Чл. 71, т. 3 ЗМДТ /в приложимата редакция/ изрично сочи, че таксата не се дължи единствено, когато общината няма депо или друго съоръжение. Дали това е така не е изследвано от решаващия състав.

Решаващият състав е обсъдил подробно само предоставянето на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. За да отмени АУЗД изцяло е приел за достатъчно обстоятелството, че тъй като са налице доказателства за това, че сметоизвозваенто и сметосъбирането се извършва по договаряне, то не може да бъде определено по реда на чл.26 от Наредбата. Неправилното определяне на задължението по отчетна стойност е довело до незаконосъобразност на целия АУЗД.

Липсват каквито и да било мотиви относно компонентите на ТБО – поддържане чистотата на обществените територии и обезвреждането в депа, не е ясно и поради каква причина е прието, че АУЗД е изцяло незаконосъбразен.

В съдебното решение са анализирани разпоредбите на чл.22, 24 и 26 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, като изрично е прието, че сметосъбирането и сметоизвозването от процесните имоти е извършвано по договаряне. Този факт е установен безспорно и съгласно становище на началник РИ „Н. И. и заповед №СОА 19-РД09-1482/31.10.2019 г. на кмета на СО за районите, в които се предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Доказателствата, на които се е позовал съдът, за да отмени изцяло АУЗД относно определената ТБО, са относими само към един от компонентите формиращи задължението .

От съдържанието на чл.24 от Наредбата е видно, че същата е относима само за сметосъбирането и сметоизвозването. То може да бъде осъществено по договор и това обстоятелство да бъде декларирано до 31.10. на предходната година. За другите два компонента на ТБО не е предвидена възможност за избор при формиране на цената. Тя се определя съгласно общите правила на ЗМДТ, местната наредба, решенията на Общинския съвет за одобряване на план-сметката за съответната година и при наличие на доказателства за предоставянето й от общината. Представените от административния орган доказателства в този смисъл не са обсъдени.

За да отмени АУЗД изцяло съдът е следвало да обсъди и останалите две компоненти на таксата. Както бе посочено по-горе, обстоятелството, че имотите се намират извън районите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, съгласно заповед № СОА 19-РД09-1482/31.10.2019 г. на кмета на СО не означава, че останалите две услуги не се предоставят на задълженото лице. Обстоятелството, че дружеството е подало декларация по чл.24 от Наредбата и след промяна на правноорганизационната си форма може да продължи да се ползва от нея, не е основание да се приеме незаконосъобразност на АУЗД и по отношение на поддържането на чистотата на обществените територии и обезвреждане на битовите отпадъци. Съдът е приел недължимост на ТБО в цялост, като не е изложил мотиви, които да обосновават извод, че „К. П. Б. ЕАД не се е ползвал от останалите две услуги, формиращи таксата предоставяни от СО.

В хода на съдебното производство са представени доказателства за осъществяване на дейност по поддържане на обществените територии, за наличието на депо, но те не са обсъдени при постановяване на съдебното решение. Не са ценени с оглед останалите доказателства /напр. констатациите на приетата по делото ССчЕ/ и твърденията на страните. Неправилно съдът е приел, че като е установена незаконосъобразност при определяне дължимата такса за сметосъбиране и сметоизвозване, това е достатъчно, за да се направи извод за неправилно определяне на ТБО в цялост. Липсата на мотиви в съдебното решение по спорните между страните въпроси относно това дали се предоставят услугите поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане в депо за битови отпадъци, както и приложим ли е принципа „замърсителят плаща“ за тези компоненти е съществено процесуално нарушение. Неизлагането на мотиви препятства извършването на касационна проверка, тъй като не е ясно на какви факти и обстоятелства се базира преценката на съда и как към тях са отнесени приложимите материално правни разпоредби. Допуснатото нарушение налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, следва да бъдат изложени доводи по законосъобразността на обжалвания АУЗД относно всички компоненти формиращи ТБО, като се обсъдят събраните по делото доказателства и въз основа на тях се установят релевантните факти.

По касационната жалба на „Конкорд пропъртис България” ЕАД:

Решение № 6813/19.11.2021 г. е правилно.

Съдът е отхвърлил искането на дружеството по реда чл.250 ГПК за допълване на решението. При произнасянето по същество на спора, съдът е отменил изцяло АУЗД, макар да не е изложил мотиви относно приложението на принципа „замърсителят плаща” по отношение на всички компоненти формиращи ТБО.

Искането за допълване на решение е процесуално средство за страната да преодолее пропуск на съда да се произнесе по цялото оспорване. Формулираното от молителя искане за допълване на решението не сочи на липса на формирана воля на съда, относно спорното право, а по-скоро представлява несъгласие с мотивите въз основа на които са направени тези изводи. Това несъгласие не може да бъде преодоляно в производство по чл.250 ГПК. Правилно съдът е приел, че не са налице материалноправните предпоставки на нормата, които са основание за допълване на постановеното решение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Неоснователността на подадената касационна жалба от „К. П. Б. ЕАД срещу допълнителното решение №6813 от 19.11.2021 г., не променя изводите за допуснато съществено нарушение на съдопроизвоствените правила при постановяване на съдебния акт. Същият подлежи на отмяна, а делото следва да бъде върнато на друг състав на АССГ за ново произнасяне.

Претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде обсъдена от Административен съд София град при новото разглеждане на делото съгласно чл. 236, ал. 2 АПК.

Предвид на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №5387 от 15.09.2021 г. постановено по адм. д.№919 по описа на Административен съд София град за 2021 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6813/19.11.2021 г. постановено по адм. д.№919 по описа на Административен съд София град за 2021 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ДАРИНА РАЧЕВА