ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 368
гр. София, 07.09.2022 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 523/ 2022 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. М., чрез особения му представител адв. Л. К., назначен с определение от 23.05.2019 год. по гр. д. № 11906/2018 год. на СГС за осъществяване на правна помощ - процесуално представителство, на основание чл. 23, ал. 4 ЗПрП, срещу решение № 1036 от 25.10.2021 год. по в. гр. д. № 2065/2021 год. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение № 262175 от 1.04.2021 год. по гр. д. № 11906/2018 год. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Прокуратурата на Р. Б. иск по чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 19.02.2018 год. – 15.08.2018 год. поради съществено нарушаване на принципа ne bis in idem, гарантиран съгласно чл. 4, пар. 3 ДЕС, във вр. с чл. чл. 50, 53 и 54 ХОПЕС, чл. чл. 2, 3 и 6 ДЕС, чл. 67 и чл. 82, пар. 2, б. „б“ ДФЕС и чл. 4, чл. 17 и чл. 18 по протокол № 7 към ЕКЗПЧ в резултат на повдигнатото му на 19.02.2018 год. по пр. пр. № 177/2018 год. на СпП обвинение за извършено престъпление по чл. 321 НК за периода от неизвестна дата през 2008 год. до 31.12.2008 год., по което е било образувано наказателно производство по НОХД № 3555/2018 год. на СпНС и по което е оправдан за същото престъпление.
Ищецът обосновава претенцията си с твърдението, че прокурор от Специализираната прокуратура го е увредил, тъй като го е привлякъл като обвиняем и повдигнал за втори път обвинение за престъпление, за което вече му е било повдигнато обвинение, с което го е репресирал, причинил му е морални вреди и психически тормоз, при грубо нарушение на вътрешното ни законодателство, както и на общностното такова.
При така очертания предмет на спора, по който ищецът не твърди наличие на вреди в хипотезите на чл. 2, чл. 2а и чл. 2б ЗОДОВ, а и искът е предявен преди изменението на ЗОДОВ с ДВ бр. 94 от 29.11.2019 год. –пар. 6, ал. 1 ПЗР, Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. Несъмнено повдигането на обвинение е действие на органите на досъдебното производство, при което следва да се спазват правата на лицето, което се привлича като обвиняем, сред които е и правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС, защитаващо лицата от наказателно преследване или наказване за престъпление, за което вече са били оправдани или осъдени на територията на Съюза с окончателно съдебно решение. Позовавайки се на НК и НПК, съдържащи разпоредби в същата насока за защита на признатите права, съдът приема, че съвпадението на правната квалификация и периода на извършване на престъплението не са достатъчни за обосноваване на извод за идентичност на повдигнатите обвинения. Необходимо е да е налице идентичност и на изпълнителното деяние на двете обвинения. В случая, с влязлата в сила присъда от 9.01.2018 год. по НОХД 646/2015 год. на СпНС ищецът е признат за невиновен и оправдан по обвинението в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 НК за това, че през февруари 2004 год. до 24.11.2013 год. в [населено място] е ръководил организирана престъпна група с посочените участници в нея и цел извършване на престъпления по чл. 195 и чл. 198 НК, като групата е въоръжена и създадена с користна цел. Престъпленията, които са свързани с това обвинение са конкретно посочени и същите са различни от това, което е обосновало повдигането на обвинението по прокурорската преписка № 177/2018 год. на СпП за това, че от началото на 2008 год. до 30.12.2008 год. в района на [населено място] касаторът с посочени участници /други/, със същата цел е ръководил организирана престъпна група при квалификация на обвинението по чл. 321, ал. 3, т. 2 НК. Въз основа на съпоставката на изпълнителните деяния по двете обвинения съдът приел, че не е налице идентичност между тях, поради което доводът за твърдяното нарушение на принципа non bis in idem е неоснователен. Липсва действие на прокурора, което да е в нарушение на забраната по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, съгласно която не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Поради липса на противоправно действие на прокурора, повдигнал обвинението по прокурорската преписка № 177/2018 год. на СпП, което е един от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД, наред с вредите и причинно-следствената връзка между тях, въззивният съд е обосновал извод за неоснователност на иска.
В изложението към касационната жалба против въззивното решение касаторът се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване при поставен въпрос относно същността на престъплението по чл. 321, ал. 2, вр. с ал. 1 НК – участие в организирана престъпна група. Съгласно цитираната практика на ВКС, престъплението по чл. 321 НК е формално продължено престъпление, като за съставомерността му е достатъчно деецът само и единствено да участва във вече създадено сдружение, без да е необходимо да е започнало осъществяване или да е извършена вторична престъпна дейност. Поради това и решаващият мотив във въззивното решение, че поради липса на тъждественост и между другите престъпни състави, по които касаторът е обвиняван наред с обвиненията по чл. 321 НК, не е налице увреждащо противоправно деяние на прокурорите от СпП, за да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на Р България, е в нарушение на приетото в нея.
Тези доводи не могат да обосноват извод за наличието на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като по своята същност представляват оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд. Дали е налице едно и също обвинение в извършване на престъпление по чл. 321 НК при данните по делото за наличие на оправдателна присъда по приключилото НОХД № 646/2015 год. на СпНС по него и висящото производство по прокурорската преписка № 177/2018 год. е въпрос, който ще разреши наказателният съд по второто обвинение, произнасяне за което не е налице към момента, тъй като липсват такива доказателства, а и не се поддържа от ищеца. Едва след произнасяне в смисъла, поддържан от него, че е налице повдигане за втори път обвинение за едно и също престъпление, ще възникне и основание за търсене на отговорност за вреди от прокуратурата, съгласно чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД. С оглед на това и въпросът за същността на престъплението по чл. 321 НК като формално престъпление не се явява обуславящ за извода за неоснователност на иска, при липса на произнасяне от компетентният съд. Съгласно разясненията по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС липсата на общото основание е достатъчно да обоснове извод за недопускане на касационното обжалване на решението, без съдът да се произнася по допълнителните предпоставки.
Съгласно разясненията в цитираното Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. В случая неоснователността на иска е обоснована с липсата на увреждащо противоправно деяние като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, като доводите на касатора, обективирани в поставения въпрос за същността на престъплението по чл. 321, ал. 2, вр. с ал. 1 НК са относими към правилността на този извод доколкото е прието, че същият е обусловен от липсата на идентичност на обвиненията. При възприетата от настоящият състав липса на относими доказателства в тази връзка, поставеният въпрос се явява неотносим към извода на съда за липса на един от елементите на непозволеното увреждане.
Неотносим е и доводът относно характера на отговорността по ЗОДОВ, а не по ЗЗД, както е квалифициран предявеният иск за вреди, с правно основание чл. 49 ЗЗД. Както е изяснено и отдавна прието в практиката на ВКС, съдът сам подвежда под приложимата правна норма твърденията и исканията на страните, без да е обвързан от сочената от тях квалификация – в този смисъл са например решение № 388 от 2.12.2013 год. по гр. д. № 1030/2012 год. ІV г. о., решение № 115 от 4.12.2018 год. по гр. д. № 333/2018 год. ІІ г. о. и др.
Позоваването на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е бланкетно и не отговаря на изискването на закона за точно и мотивирано изложение, което представлява достатъчно основание да не се допусне касационното обжалване.
Горните съображения обосновават и извод за липса на поддържаваната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение като основание за допускане на касационното му обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност предполага такъв порок на обжалваното решение, който се установява от съдържанието на самия акт, без да са необходими допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Посоченото основание ще е налице единствено при видимо тежко нарушение на закона /когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма/, както и когато съдебният акт е явно необоснован, вследствие допуснати нарушения на основни съдопроизводствени правила или на правилата на формалната логика. В случая такива пороци не се констатират, а и не се обосновават от касатора, доколкото същият бланкетно се позовава на релевираното основание, без да сочи конкретни пороци на обжалвания акт, извън общите касационни оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Не се констатират също така нарушения, обуславящи вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, които да налагат служебно произнасяне по предмета на настоящото производство.
Относно определянето и заплащането на възнаграждението на адвокат Л. К. е приложим редът по чл. 39, във вр. с чл. 38 и чл. 37 ЗПрП.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1036 от 25.10.2021 год. по в. гр. д. № 2065/2021 год. на Софийски апелативен съд по постъпилата от Е. Д. М., чрез адв. Л. К. касационна жалба срещу него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.